Решение № 11642 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3669/2018 г.

Решение № 11642 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3669/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началника на сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив срещу решение № 372 от 19.02.2018 г. по адм. д. № 3292/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № 5386з-131 от 13.10.2017 г. на началника на сектор "Миграция" при ОД на МВР –Пловдив за отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на А. Величков, гражданин на Руската федерация. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че са налице фактическите основания по чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ за налагане на принудителната административна мярка, други факти, освен съдържащите се в хипотезата, административният орган няма задължение да излага. Действал е при условията на обвързана компетентност, не се спори, че лицето не е пребивавало на територията на страната повече от 6 години, не е допуснал нарушение на нормите на ЕКЗПЧОС. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски адвокатско възнаграждение по представен списък. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 23.02.2018 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 22.02.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ поради това, че чужденецът е отсъствал от страната в продължение на период по-голям от 6 години – напуснал е страната на 21.10.2009 г. и последващо влизане е регистрирано на 2.10.2017 г., основание за отнемане на постоянното пребиваване съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ. Изложил съображения, че административният орган не е събрал данни относно обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, и по-конкретно - личното положение на чужденеца, продължителността на пребиваването му и наличие на трайно установяване в страната. Въз основа на събраните доказателства, съдът приел, че жалбоподателят Гошевич е лице, което трайно се е установило на територията на Република България и целият му живот е преминал в държавата, където е установил трайни семейни, приятелски, битови и социални отношения, както и че е налице пълно откъсване от семейни, културни и социални връзки с държавата по произход - Руската федерация. Не е преценено обстоятелството, че и двамата му родители са живи, единият от които е български гражданин, както и че жалбоподателят има син, макар и пълнолетен, който също е български гражданин. Не е преценено, че е завършил средното и висшето си образование в България, че е работил дълги години в България, както и че за времето си, за което е пребивавал на територията на Република България – около 40 години, е изградил трайни взаимоотношения именно на територията на Република България, същевременно не поддържа роднински отношения в държавата си на произход и няма къде да живее, в случай, че бъде принуден да напусне България. Несъобразяване с чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ от страна на компетентните орган не дава възможност на съда да прецени дали с наложената ограничителна мярка не се засягат в недопустима степен правата на чужденеца, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Съдът изложил съображения, че в случая е налице несъизмеримо засягане на личния и семеен живот на чуждия гражданин по смисъла на чл. 8 от Конвенцията, тъй като има семейство в България - неговите родители живеят в България, както и низходящи роднини по права линия – син, макар и пълнолетен. Правото на зачитане на личния живот е основно човешко право и намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че административният орган не е събрал доказателства и не е обсъдил обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, а от събраните от съда доказателства, се установява, че с издаването на оспорената пред съда заповед несъразмеримо се засяга правото на личен и семеен живот на жалбоподателя и че наложеното ограничение не е необходимо на едно демократично общество. Както съдът, така и административният орган следва да спазва Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Като е отменил административния акт поради нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съдът е постановил правилен акт, който следва да се остави в сила. Независимо, че административният акт се издава при условията на обвързана компетентност, следва да се преценяват обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, с оглед зачитане на правата на човека и основните свободи по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Органът, при анализа на доказателствата, не е дал обоснована правна оценка на установените факти, а именно, че отсъствието на адресата се дължи на здравословни проблеми, които са породили и социална несигурност, поради което заминаването извън България и престоя в държава-членка на ЕС, където е полагал благотворително общественополезен труд към религиозен храм, не може да се тълкуват само в контекста на чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ, без да се опре на акцесорния критерий на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Решението на административиня съд следва да се остави в сила като законосъобразно, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение