Решение № 8334 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда- Благоевград, чрез старши юрисконсулт Портокалска, срещу Решение 4277 от 09.12.2024 г. по адм. д. 508 по описа за 2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. 24022138/29.03.2024 г. и Предписание с изх. 24022138/29.03.2024 г., с което е предписано предлагане на работника сключването на трудов договор, считано от 25.03.2024 г., двете издадени от инспектор при Дирекция Инспекция по труда- Благоевград. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. В касационната жалба е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Ответникът Бетон ЕООД, в писмено становище, чрез адв. Богоева, оспорва касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът Й. Я. И., не се явява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. 24022138/29.03.2024 г., издадено от инспектор при Дирекция Инспекция по труда- Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Й. Я. И., изпълняващ длъжност общ работник и работодателя - дружеството БЕТОН ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, [улица], представлявано от управителя М. Ефремов, и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано на работодателя Бетон ЕООД да предложи сключване на трудов договор с лицето, считано от същата дата, в срок до 25.03.2024 г. От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.03.2024 г. служители на Дирекция Инспекция по труда- Благоевград, при извършена проверка на обект изграждане на жилищна сграда с гаражи в УПИ- VІІІ-65334.15.71, кв.21а по плана на гр. Сандански, изпълняван от Бетон ЕООД, относно спазване на трудовото законодателство, са установили, че в обекта работи лицето Й. Я. И., който е попълнил и подписал декларация, че осъществява трудова дейност на това работно място, с установено работно време, на длъжност общ работник и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 933.00 лева. По делото са разпитани двама свидетели К. Г. и Я. И.. При постановяване на решението си съдът се е позовал на свидетелските показания на Я. И. син на Й. И., свидетелят К. Г. технически ръководител на обекта и на обясненията на заинтересованата страна Й. И., които са кредитирани като достоверни. След анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Преценил е, че оспореното пред него постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган, мотивирано е, като съдържа фактически и правни основания и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на акта обаче, съдът е приел, че от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява между дружеството и Й. И. да е съществувало трудово правоотношение, съответно последният да е предоставял работна сила без да има сключен трудов договор между него и работодателя. За да уважи жалбата, административният съд е достигнал до извода, че нито в административната преписка, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които да съдържат данни досежно обстоятелството, че И. работи в Бетон ЕООД, в условията на йерархическа подчиненост и дисциплинарна власт, при установен трудов ред и дисциплина, характерни за трудовото правоотношение. Преценил е, че попълнената декларация, представляваща частен свидетелстващ документ, не притежава обвързваща материална доказателствена сила, като съществуващото според ДИТ към момента на проверката трудово правоотношение следва да е установено с пълно главно доказване, каквото не е сторено. Посочил е също, че в тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесното постановление. Проверката за съществуване на реално възникнало трудово правоотношение трябвало да съдържа убедителни констатации за конкретни действия, които сочат Бетон ЕООД за работодател, каквито според съда липсват. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения, свързани с предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. За да се формира извод, че правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено наличието на устно или писмено договаряне между тях относно основните елементи на трудовия договор по смисъла на чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В настоящия случай наличието на елементите на трудово правоотношение между ответниците дружеството като работодател и И. като работник, е безпротиворечиво установено, поради което необосновани и неправилни са изводите на съда за основателност на депозираната пред него жалба. По делото е несъмнено установено, че въпреки предоставената му възможност, дружеството жалбоподател пред административния съд не е оказало съдействие на контролния орган да установи изисквани от него допълнителни факти и обстоятелства свързани с проверката, с което не е изпълнил на задължението, произтичащо от нормата на чл. 36, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената разпоредба, страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се съхраняват при тях и не се намират при административния орган. Установено е, че дружеството е било призовано по реда на чл. 45 от АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ - Благоевград с призовка с изх. 2411807/28.03.2024 г.; било е описано какви документи следва да бъдат представени за провеждане на пълно и всестранно административно производство. Такива не са били представени до приключване на образуваното административно производство, което е завършило с издаване на оспорените постановление и предписание. Установено е, че при извършване на проверката от И. е била попълнена писмена декларация, в която е било отразено, че същият работи при работодател Бетон ЕООД, като общ работник в рамките на работно време от 8 часа до 16:30 часа от 25.03.2024 г., с посочени почивни дни и дневни почивки, и получава трудово възнаграждение в размер на 933.00 лева. Тази декларация не е била преценена прецизно от административния съд при постановяване на решението и не е била анализирана поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, и конкретно с представените такива във връзка с извършването на строежа, където именно ответникът Бетон ЕООД е посочен като строител. Принципно доводите за необвързващата й доказателствена сила като частен документ са правилни, но с оглед неоспореното й авторство, същата следва да се цени наред с другите доказателства досежно подлежащите на установяване факти. От друга страна, в административната преписка и по делото не се съдържат данни за превъзлагане на строителна дейност от инвеститора на друг строител, както и такива, установяващи строителят Бетон ЕООД да е бил упълномощен да сключва договори с подизпълнители. Липсва и отразяване на дружеството Стройконсулт контрол ЕООД като строител в заповедната книга на строежа, съгласно чл.7 ал.3 т.4 б.б от Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Няма и данни да са отразени действия съгласно разпоредбата на чл. 8 от Правилата за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции в Приложение към чл. 2, ал.2 от Наредба 3 от 9.11.1994 г. 3 от 9.11.1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (отм.), предвиждащ, че завършените кофражни работи се приемат от правоспособни технически лица, надлежно оправомощени от собственика (инвеститора). Констатациите за съответствие с проекта се записват в заповедната книга на строежа и се съставя акт по образеца в приложение 2 на правилата. В този смисъл по делото не са представени убедителни доказателства за участието Стройконсулт контрол ЕООД в строителния процес на обекта, където е констатирано полагането на труд от И.. На следващо място, първоинстанционният съд неправилно е изградил изводите си по спора единствено на показанията на свидетелите К. Г. и Я. И., дадени в съдебното производство, в които същите не излагат конкретни факти за Й. И., а относно разпределение на строителната дейност между работници на Бетон ЕООД и Стройконсулт контрол ЕООД. Тези показания несъмнено противоречат на визираните по-горе декларация и строителни документи, представени в административното производство. Писмените обяснения и декларации, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство, съгласно чл. 171, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 АПК, поради което е следвало да бъдат надлежно ценени от съда. При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си съдът е допуснал игнориране на годни, допустими и относими за спора доказателства, и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Изводите, които е извел съдът са непоследователни и немотивирани, съдържащи логически несъответствия при обсъждане на доказателства в частта относно свидетелските показания. По изложените съображения, обратно на доводите на касатора, приетото от административния орган, че осъществяваната от Й. Я. И. дейност като общ работник е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от Й. И. дейност е такава по трудово правоотношение. При прецизно установяване на фактите по спора административният орган е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ законосъобразно е обявил съществуването на трудово правоотношение между Бетон ЕООД и Й. Я. И., връчвайки на търговското дружество предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ, в качеството му на работодател, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма. Достигайки до различни изводи, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неточно прилагане на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическата страна и вместо отмененото съдебно решение следва да бъде постановено друго - за отхвърляне на оспорването срещу актовете на контролните органи на Дирекция Инспекция по труда Благоевград. Предвид изхода на спора в тежест на Бетон ЕООД следва да бъдат поставени претендираните от административния орган и сторени разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата от 270,00 лева (общо 200, 00 лева юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК и 70,00 лева държавна такса за касационното производство). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение