Решение № 44 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2303/2013 г.

Решение № 44 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2303/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Осъденият Б. Ф. И. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се проверят влезлите в сила определение № 170/8.VIII. 2013 г. по чнд № 227/2013 г. на ОС-Добрич и решение № 150/11.ХI.2013 г. по вчнд № 268/2013 г. на АС-Варна в частта, с която е отказано приложението на условното осъждане по чл. 66 от НК с доводи за всички касационни основания. Съображенията са, че неправилно и за втори път са обсъждани степента на обществена опасност на деянието и дееца, които вече са послужили при индивидуализацията при налагане на отделните наказания за престъпленията, които са включени в съвкупността - по нохд 5683/2011 г. на РС-Варна и нохд 596/2010 г. на ОС-Добрич, че решението е немотивирано, а по отношение третото касационно основание съображения няма. Макар да липсва изрично в какво се състои искането, от съдържанието му става ясно, че осъденият и защитата му искат ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е неоснователно. Защитникът на осъдения в настоящето производство поддържа искането по съображенията в него. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлото в сила на 11.ХI.2013 г. определение № 170/8.VIII.2013 г. по чнд № 227/2013 г. на ОС-Добрич, изменено с решение № 150/11.ХI.2013 г. по вчнд № 268/2013 г. на АС-Варна, на осъдения Б. Ф. И. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и на основание чл. 25 от НК е наложено да изтърпи наказанието 2 (две) години лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим за съвкупността от престъпленията по нохд № 5683/2011 г. на РС-Варна и нохд № 596/2010 г. на ОС-Добрич. Искането за възобновяване е постъпило в първоинстанционния съд на 28.ХI.2013 г. с вх. № 7945, така че срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен. Искането е допустимо - от лице с такова право и в законния срок. То обаче е неоснователно. Няма нарушение на закона от въззивния съд при обсъждане по силата на чл. 25, ал. 4 от НК на въпроса за изпълнение на общото наказание. Напротив така законът е спазен. Основанията за прилагане на условното осъждане или отказа за това се съдържат в нормата на чл. 66 от НК, които съдът е изследвал и е направил правилния извод, че за поправянето и превъзпитанието на Б. Ф. И. и постигане и на останалите цели по чл. 36 от НК е наложително ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Наистина реципрочността е между извършено от конкретния деец престъпление и наложеното му за това наказание, а не обратното, каквото е съдържанието на мотивите. Това обаче не прави въззивното решение без мотиви и да е основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК. Липсват съображения в искането относно третото касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и обсъждането му не се налага. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.