Решение № 3261 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13995/2009 г.

Решение № 3261 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13995/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Кингс Табако" ЕАД срещу решение № 1161 от 18.08.2009 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1274/2008 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-18-81/5.12.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бенковски в частта й за записването в кадастралния регистър на поземлени имоти 501.649; 44.19; 44.20; и 44.22. като собственост на Министерство на земеделието и горите (сега Министерство на замеделието и храните) вместо на "Цигарена фабрика Пловдив" АД. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на АГКК, не е изразил становище по нея. Заинтересованата страна - Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Цигарена фабрика Пловдив" АД срещу заповед № РД-18-81/05.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта относно поземлени имоти 501.649; 44.19; 44.20; и 44.22 и построените в тях сгради, записани в кадастралните регистри за землището на с. Бенковски, община Марица, област Пловдив, като собствени на Министерството на земеделието и горите, с доводи за противоречие с материалния закон. С обжалваното решение съдът е приел, че представените от дружеството акт за държавна собственост № 46/10.07.1968 г. и акт за държавна собственост № 47/7.01.1969 г., съгласно изричното записване в тях, се отнасят само за построените сгради в имотите и не го легитимират като собственик на поземлените имоти. Този извод е подкрепил със заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза по делото, като е цитирал същото, че терените, описани в актовете за държавна собственост са идентични с имот пл. сн. № 649 по КРП от 1987 г., както и с поземлени имоти ИД 44.18, ИД 44.19, ИД 44.20, ИД. 44.21, ИД 44.22., ИД 501.649 от кадастралната карта, а сградите, описани в тях са съответни на заснетите сгради в КРП от 1987 г. и сградите в ИД 44.18, ИД 44.19, ИД 44.20, ИД. 44.21, ИД 44.22., ИД 501.649 от кадастралната карта. Посочил е, че според изслушаната съдебно-счетоводна експертиза в материалните дълготрайни активи на Тютюнев комбинат "Родопи" - Пловдив и на правоприемника "Пловдив - БТ" АД, съответно "Цигарена фабрика Пловдив" АД, са записани процесните имоти - земя и сгради, по счетоводните сметки на дружеството. Споделил е като правно обосновани доводите на процесуалния представител на заинтересованата страна, че по силата на чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, земите, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 19 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост и се актуват от областния управител, а стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и храните. При това положение съдът е достигнал до извод, че законосъобразно е направеното в този смисъл отразяване в кадастралния регистър на обсъжданите поземлени имоти като собствени на МЗГ и е отхвърлил жалбата в тази част. По отношение на сградите е счел, че неправилно са записани като собствени на МЗГ и е отменил оспорената заповед, като е върнал преписката на административния орган. Решението в отменителната част не е оспорено и не е предмет на касационна проверка. Недоволно от решението, дружеството го обжалва в отхвърлителната част, като поддържа, че е постановено при превратно интерпретиране на доказателствения материал и неправилно приложение на материалния закон. В тази насока твърди, че разпоредбите на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, § 12 и § 19 от ПЗР на ЗСПЗЗ не намират приложение в настоящия казус, тъй като дружеството не притежава качеството на организация от категорията на визираните в текстовете, както и, че противно на приетото от съда, представените по делото актове за държавна собственост удостоверяват правата му не само върху построените сгради, но и спрямо земята, описана в тях. В подкрепа на тезата си сочи, че спорните имоти са заведени в активите на дружеството и се позовава на събраните гласни доказателства, които установяват владението му върху същите. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съдът е приел, че АДС № 46 и АДС № 47 се отнасят само за новопостроените сгради, като се е позовал на записването в титула им, но не е обсъдил съдържанието, видно от което е, че имотите са предадени на предприятието по силата на Разпореждане на Министерския съвет и АДС са съставени на основание чл. 6 (отм.) от ЗС и чл. 21 от НДИ (отм.), като са актувани земя и сгради, и е посочено като ползвател (тогава) на целия терен - застроена и незастроена част ДП "Тютюнева промишленост. Не е подложил на преценка и анализ в тази насока данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, както и заключението на съдебно-техническата експертиза. Съгласно съдебно-техническата експертиза, общата площ на земята по описаните АДС е 30 дка и тя съответства на имот пл. 649 по КРП от 1987 г. Вещото лице е посочило, че впоследствие са правени изменения в регулационния план, като имотът е урегулиран, а в новата кадастрална карта на с. Бенковски урегулираните поземлени имоти са заснети като отделни имоти, т. е. прието е, че регулацията по плана от 1987 г. е приложена. В границите на този имот сега в кадастралната карта са заснети имоти ИД 501.649, ИД 44.19, ИД 44.18, ИД 44.21 и ИД 44.22. Преценени по отделно и в съвкупност изложените обстоятелства водят на извод за единен режим на записване на терените и сградите. Съдът обаче не е обсъдил експертните заключения във връзка със записванията на имотите по приложения КРП от 1987 г., както и факта, че в разписната книга към плана от 1987 г. няма записвания за собственост върху парцелите. Същевременно в оспорения кадастрален регистър имотите са записани като собственост на МЗГ, с отбелязване, че липсва информация за вида на акта, въз основа на който е записването. Съдът не е изложил съображения в този случай спазени ли са редът и начина на събиране на данните за собствеността, както и за актовете, които я установяват, разписани в чл. 41, ал. 2 и ал. 4 от ЗКИР. С решението съдът не е отговорил на възражението на касатора, че предприятието не е организация по § 12 и § 19 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чиито обекти са разположени върху процесните поземлените имоти и не е изложил мотиви въз основа на кои фактически обстоятелства приема, че спрямо същите намира приложение разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Липсата на мотиви за посочените обстоятелства, които са от съществено значение за правилното решаване на делото препятства касационната проверка за законосъобразност на решението в обжалваната част. Предвид изложеното, решението на АС - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Кингс Табако" ЕАД срещу заповед № РД-18-81/5.12.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бенковски в частта й относно отразяването в кадастралния регистър на собствеността върху поземлени имоти 501.649; 44.19; 44.20; и 44.22. в землището на с. Бенковски е постановено при допуснато нарушение по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 222, ал. 2 АПК решението в посочената част следва да бъде отменено и делото върнато на АС - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени и доказателствата, представени пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,