Решение № 13580 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2010 г.

Решение № 13580 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Огнян Ангелов Михайлов от гр. Плевен против решение № 125 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 1039/2009 г. на Плевенския административен съд. Касаторът поддържа неправилност на обжалваното решение, но не сочи конкретни негови пороци, представляващи отменителни основания. Ответникът - кметът на Община Плевен, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд - правилно. Върховният административен съд, III отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на Огнян Ангелов Михайлов против заповед № РД-10-1308/12.10.2009 г. на кмета на Община Плевен. С нея на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е наредено изземване от жалбоподателя на общинско жилище, ползвано без основание. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, същата е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и липсват основания за отмяната й. Така постановеното решение е законосъобразно. Изложените в обжалваното решение мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд, III отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 ЗОС заповеди за изземване се издават при наличието на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези предпоставки са налице: не е спорно, че имотът, предмет на изземване, е частна държавна собственост и че се държи без правно основание - жалбоподателят не притежава настанителна заповед на негово име за процесното жилище, както и няма договор за наем с общината. Неговият баща е имал настанителна заповед, но наемното правоотношение с него е било прекратено, тъй като е получил друго жилище по наследство. Правилно съдът е съобразил, че е неоснователно и основното възражение на жалбоподателя, а именно, че при издаването на процесната заповед административният орган не бил съобразил тежкото му семейно положение - шестчленно семейство, като едно от четирите му деца с хронично заболяване. Оплакването е неоснователно, тъй като, видно от данните по делото, преди да издаде заповедта за изземване с правно основание чл. 65 ЗОбС, кметът на Община Плевен е издал заповед за настаняване на жалбоподателя и петчленното му семейство в друго общинско жилище със застроена площ 102 кв. м именно с оглед необходимостта от по-голяма жилищна площ за многочленното семейство на жалбоподателя. Това жилище обаче жалбоподателят е отказал, видно от отбелязването на гърба на заповедта (заповед № РД-11-132/22.06.2009 г.). При тези данни, правилно установени от първоинстанционния съд, верен е изводът му, че заповедта на кмета е законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна. С оглед изложените съображения и тъй като решаващият извод на съда по никакъв начин не се опровергава от касатора, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд - III отделение,