Решение № 294 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2008 г.

Решение № 294 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5179/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "МИСТРАЛ ПАС", представляван от Стефан Петров Николов против Решение № 583/10.01.08 г. постановено от Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт (РА) № 1000772/16.10.06 г. издаден от ТД на НАП - Кюстендил, потвърден с Решение № 508/11.04.07 г. на директор на ДОУИ - София в обжалваната част. Със същото решение, едноличният търговец е осъден да заплати на ответника по делото разноски в размер на 80 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са следните:- съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, - съдът не е взел предвид възражението за нищожност на обжалвания акт, - съдът неправилно е тълкувал и приложил Наредбата за командировките. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата. Иска потвърждаване на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима, приема, че тя е неоснователна. Предмет на контрол пред Административния съд е бил РА № 1000772/ 16.10.06 г. издаден от ТД - Кюстендил в частта, в която е начислена лихва върху определен по-висок размер на авансовата вноска по чл. 36, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.) за първото тримесечие на 2001 г. и относно увеличаването на финансовия резултат за периода 2001 г. (вкл.) - 2004 г. (вкл.) с осчетоводени от жалбоподателя разходи за командировки в чужбина. За да начислят лихва за забава в размер на 27, 47 лв. върху дължимите вноски по чл. 36, ал. 4 от ЗОДФЛ за периода м. 01 - м. 03.2001 г. данъчните органи са приели, че приложимата ставка е 20 %, а не 15 %, в какъвто размер е приложена от ревизирания субект. Определящо за размера на ставката според данъчните органи е доходът от предходната година, за който данъчните органи са констатирали, че надхвърля 20 000 лева. Първоинстанционният съд, като е съобразил приложимия закон - чл. 36, ал. 4 от ЗОДФЛ и чл. 21, ал. 1 от същия закон, както и чл. 56 от ЗКПО (отм.) е преценил като законосъобразен този извод на данъчните органи. Решението на административния съд в тази част от спора е правилно. Спорът е бил за размера на данъчната ставка - 15% или 20 %. Приложима за разрешаването на спора е разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ЗКПО, която гласи, че месечните авансови вноски за данък върху печалбата по реда на ал. 1 от същия член се правят при данъчна ставка 15 на сто, когато за предходната година облагаемата печалба не превишава 50 хил. лв. В конкретния случай е установено, че предходната година (2000 г.) облагаемият доход е 219 099 лв. т. е над 50 000 лв. поради което не може да се приложи намалената данъчна ставка от 15%. Относно увеличението на финансовия резултат за годините от 2001 г. (вкл.) до 2004 г. (вкл.) с осчетоводените разходи за командировки в чужбина, данъчните органи са приели, че ревизираното лице не представя доказателства за посетените фирми в чужбина, осъществените бизнес срещи, а така също не е установен ефект от командировките, а и не са представени доказателства за сключени договори с чуждестранни фирми в резултат на командировките през ревизираните периоди. Констатирано е също така, че командировани са били собственикът на фирмата - Стефан Николов и неговата съпруга - Антония Николова, която е счетоводител във фирмата, а само по една от командировките, участници са били съпругата на търговеца и друго лице - Евгения Попова, счетоводител във фирмата. Въз основа на тези констатации, данъчните органи са увеличили финансовия резултата за съответните години, както следва: - за 2001 г. със сумата от 5 364,89 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО във вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 5 от ЗКПО, - за 2002 г. със сумата от 3 865, 40лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО във вр. с чл. 15, ал. 2, и ал. 3 от същия закон,- за 2003 г. със сумата от 2 841,12 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО във вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО и - за 2004 г. със сумата от 5 585,50 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО във вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО Административният съд е отхвърлил жалбата срещу тази част от РА с мотивите, че лицата Антония Николова и Евгения Попова за ревизирания период са били в трудово правоотношение с ревизирания търговец, поради което за документиране на разходите, извършени от тези лица във връзка с командироването им намира приложение Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина от 1987 г. и тази в сила от 2004 г. във вр. с чл. 215 от КТ. Съдът е приел, че тези лица не са представили доклад за извършената работа, каквото е изискването на Наредбата. За такива доклади, съдът не е възприел представените "паметни записки", тъй като те не били подписани, нито носят име на издател, поради което не могат да се свържат с командированите лица. Липсата на доклади за извършената работа са достатъчно основание според съда за извод, че разходите за командировки не са документирани в съответствие със закона. Съдът е приел, че за командировките не са представени и финансови отчети, тъй като представените "сметки" не са подписани от командированите лица, а също така и разходите за "хотел" не се удостоверяват с фактури, издадени от посещаваните хотели. По отношение на командировките на собственика на фирмата, съдът е приел, че за 2001 и 2002 г. Наредбата за служебните командировки и стажовете в чужбина е неприложима, тъй като лицето не се намира в трудово, а в облигационно отношение с фирмата, като разходите за командировката могат да се включат като част от възнаграждението на лицето. За 2003 г. и 2004 г. съдът се е позовал на чл. 23, ал. 10 от ЗКПО. Съдът не е кредитирал заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, като е приел, че констатациите на вещото лице се основават предимно на обяснения на ревизираното лице, а така също и на договори, които жалбоподателят не е представил по делото. Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно решението на първоинстанционния съд и в тази част от спора. Основателно е прието, че по делото не са представени доказателства за това какво е извършено по време на твърдяните командировки и какъв е бил практическия резултат от тях. Правилно и в съответствие с правилата за преценка на доказателствата по делото, визирани в ГПК (стар) съдът не е кредитирал в това отношение представените "паметни записки", тъй като от тях не може да се установи авторството им. Само заповедите за командироване не са достатъчни за доказване на командироването, а още по- малко те могат да бъдат доказателство за изпълнението и положителния ефект за фирмата от него. Както правилно са заключили данъчните органи и съдът по делото липсват доказателства за това, че пътуванията зад граница през ревизирания период на търговеца и неговите служители са имали характер на командировки. По аргумент от чл. 14, чл. 15 и чл. 63 от НСКСЧ от 1987 г. приложима за част от ревизирания период и чл. 5, ал. 2 и чл. 38 от НСКСЧ в сила от 1.07.04 г. за всяка командировка следва да има минимум следните документи- относно задачата на командированото лице, командировачна заповед и доклад за изпълнението на командировката. В конкретния случай за командировките липсват разработени предварителни становища или програми. От съдържанието на командировачните заповеди не може да се установи конкретната задача на командированите лица, а от там и да се проследи изпълнението и. Задачите, посочени в командировачните заповеди са формулирани общо. Липсва конкретизация относно съдържанието на командировката. По изложените съображения настоящата инстанция преценява като правилен изводът на първоинстанционния съд, че жалбата на ревизираното лице е недоказана, поради което и неоснователна. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният административен съд, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК