Решение № 7271 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2014 г.

Решение № 7271 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 4490/2.07.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9426/2013 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1318117/22.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1414/13.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, и преписката е върната на компетентния орган за издаването на нов АПВ съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че специалният ред за приспадане на данъка, уреден в ЗКПО, дерогира разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК относно срока за подаване на искане за възстановяване. Според касатора съдът не е съобразил законодателната промяна, правеща невъзможно приспадането на надвнесения данък след 31.12.2012 г., игнорирал е преходния режим и е направил разширително тълкуване на данъчните норми, което е недопустимо. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ранделов" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Дружба 2", бл. 302, вх. А, ет. 5, ап. 20 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил АПВ/ № 1318117/22.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1414/13.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който е оставено без разглеждане искането на "Ранделов" ЕООД за възстановяване на надвнесен корпоративен данък за минали години в размер на 13 325.89 лв. съгласно подадена декларация по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2012 г. с вх. № 22И0058197/21.03.2013 г., поради това че е подадено след срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е определил спорния по делото въпрос, а именно: от кой момент започва да тече преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК, в който следва да бъде подадено искането за възстановяване на надвнесен корпоративен данък от авансови вноски, направени през 2004 г. и 2005 г. Относно фактите по делото между страните не съществува спор и те са точно установени от съда. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКПО в сила до 1.01.07 г. надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който корпоративният данък се явява надвнесен. Идентична е разпоредбата на чл. 94 ЗКПО в сила от 1.01.07 г. Не е спорно, че жалбоподателят се е възползвал от така предоставената му законова възможност за приспадане на надвнесения през 2004 г. и 2005 г. корпоративен данък през следващите 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., доколкото упражняването на това право не е ограничено със срок. С § 53 от ПЗР на ЗИДЗДДС нормата на чл. 94 ЗКПО е отменена, считано от 1.01.2013 г. и след тази дата надвнесеният корпоративен данък не може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък. Именно поради това, след като е упражнено правото на приспадане за последния отчетен период 2012 г., с декларацията за него по чл. 92 ЗКПО е заявено искане за възстановяване на останалия надвнесен данък. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК срокът за подаване на искането за прихващане или възстановяване тече от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Не винаги този срок тече от момента на надвнасяне на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване, по аргумент на чл. 129, ал. 5 ДОПК, предвиждащ като основания влезли в сила административни или съдебни актове. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че регламентираният в ЗКПО (отм.) и ЗКПО особен ред на приспадане на надвнесен корпоративен данък /данък печалба и данък общини до 2002 г./ само от следващи авансови и годишни вноски за същия данък при това без ограничение по отношение на срока, а в случая и самата законодателна промяна, определят различно основание, което за жалбоподателя възниква с подаването на декларацията за 2012 г. Настоящият съдебен състав споделя изцяло като правилно приетото от първоинстанционния съд, а и от Върховния административен съд в негово решение № 7195 от 28.05.2014 г. по адм. д. № 11269/2013 г., че определянето в конкретната хипотеза на началния момент за подаване на искането по чл. 129, ал. 1 ДОПК като 1 януари на годината, следваща годината, през която е внесен претендираният за възстановяване данък, при положение, че разпоредбите на ЗКПО (отм.) и ЗКПО до 1.01.2013 г. са позволявали на данъчно задължените лица да приспадат този данък без срок от дължимия такъв за следващи отчетни периоди, би довело до незаконосъобразното им лишаване от правото им на възстановяване на надвнесен данък, каквато не е целта на закона и не може да бъде целта на промяната от 1.01.2013 г., противно на твърденията на касатора. Неоснователен е доводът на касатора, че това разрешение не е съобразено с разпоредбата на § 45 от ПЗР на ЗИДЗДДС, според която с недължимо платени към 31 декември 2012 г. суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тъй като и нормата на чл. 169, ал. 4 ДОПК е изменена със същия закон, с § 45 е регламентирано нейното приложение по отношение на недължимо платените към 31.12.2012 г. суми за публични задължения, за които до влизане в сила на закона не е било подадено искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК. С оглед изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, първо отделение