Решение № 7093 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14773/2013 г.

Решение № 7093 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14773/2013 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), чрез юрк. Гачев, против Решение № 5601 от 20.08.2013 г. по адм. дело № 6268/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. I 01-2600/835 от 4.02.2011 г. за извършена оторизация по схемите мерките за директни плащания за кампания 2009 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по Общо заявление за плащания на площ за 2009 г. с УРН 369139. съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав поради това, че в процеса пред решаващия съд не е взел участие издателят на административния акт, а именно Директорът на ОД на ДФЗ, комуто са делегирани правомощия съгласно Протокол № 5 от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, проведено на 20.05.2010 г. и Заповед № 01-РД/1413 от 2.06.2010 г. да издаде оспорваното уведомително писмо. Алтернативно поддържа становище за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, моли съда да отмени обжалвания акт и да реши спора по същество като отхвърли жалбата. Ответната страна - "Мега Груп" ЕООД не представя становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на твърдението за недопустимост на съдебния акт. Нарушението на процесуалните правила при конституирането на страните в конкретния случай не е съществено, тъй като съгласно организационната структура на ДФЗ - РА изпълнителният директор представлява ДФЗ, организира и ръководи дейността му. Делегирането на част от правомощията му на директорите на ОД на ДФЗ представлява възможност - предвидена в закона, но делегиращият орган не се лишава от тези си правомощия и съдебния акт винаги има сила и по отношение на него. По същество счита касационната жалба за основателна поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. С жалба вх. № 01-2600/6822 от 8.08.2009 г., депозирана чрез Директора на ДФЗ - РА пред АССГ е бил оспорен отказът на ДФЗ - РА, обективиран в уведомително писмо изх. № 01-2600/6822 от 21.07.2009 г., подписано от Ив. Арбов (л. 10), да се произнесе по заявление с вх. № 15926348 от 14.05.2008 г. на "Мега Груп" ЕООД за подпомагане на площи в общ размер 3359.95 ха, идентифицирани в СИЗП като допустима площ за подпомагане в системата за единно плащане на площ, от които за национално доплащане - 3049.59 ха (л. 7 - 9). С Решение № 2828 от 20.08.2010 г., постановено по адм. дело № 5650/2009 г. от АССГ, 30 състав отказът на областната разплащателна агенция София-град е прогласен за нищожен, като издаден от некомпетентен орган, и преписката е върната на ДФЗ - РА със задължението да се произнесе в 14-дневен срок след влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона (л. 36 - 38). След служебна справка настоящият съдебен състав констатира, че с Решение № 5094 от 11.04.2011 г., постановено по адм. дело № 13208/2010 г. Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 2828 от 20.08.2010 г. на АССГ. Преди съдът да е постановил решението си от 20.08.2010 г., с жалба, заведена в деловодната система на ДФЗ с вх. № 02-2600/5609 от 13.08.2010 г., "Мега Груп" ЕООД е оспорил мълчаливия отказ на ДФЗ - РА "за изплащане на помощи за стопанската 2008/2009 г." (л. 5) и по тази жалба е образувано производството по адм. дело № 6268/2010 г. по описа на АССГ, 25 състав. Преди да влезе в сила Решение № 2828 от 20.08.2010 г., постановено по адм. дело № 5650/2009 г. от АССГ, 30 състав е последвал изричен отказ, обективиран в уведомително писмо изх. № 01-2600-835 от 4.02.2011 г., подписано от Директора на ОД на ДФЗ (л. 84 - 86), съгласно Заповед № 01-РД/1413 от 2.06.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ (л. 90). Съгласно текста на писмото отказът засяга финансовото подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. С определение на първоинстанционния съд от 25.10.2010 г. (л. 42) като страни в процеса са били конституирани "Мега Груп" ЕООД и Държавен фонд "Земеделие". Юридическото лице е било призовано за участие в съдебните заседания (л. 45, 46 и др.), от чието име са извършвани процесуални действия чрез юрисконсулт Десислава Колева, упълномощена от Изпълнителния директор на ДФЗ (л. 49). Съдебният акт - Решение № 5601 от 20.08.2013 г. е постановен по отношение на административния директор на Областната дирекция на ДФЗ София -град, а преписката е изпратена за ново произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ. От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили обжалваното решение. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от административния директор на ОД на ДФЗ София - град. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран в процеса и не е призоваван за участие в производството пред първата инстанция. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Недопустимо е и участието на Държавен фонд "Земеделие" като юридическо лице, защото нито е издател на акта, нито е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15 от АПК. Според чл. 18 ЗПЗП органи на фонда са управителния съвет и изпълнителния директор. Последният представлява и фонда, като юридическо лице, като правен субект. Следва да се прави разлика между юридическото лице - Държавен фонд "Земеделие", което е създадено с чл. 11 ЗПЗП и органите на фонда, които притежават и упражняват властнически правомощия и са в структурата на фонда. Юридическото лице е носител на права и задължения, но не и на властнически правомощия на публичната власт. Тъкмо защото няма властнически правомощия юридическото лице няма основание да участва в съдебното производство по контрол за законосъобразността на акта. Органът на юридическото лице, който притежава властнически правомощия издава и съответните административни актове. Страни по материалното административно правоотношение са издателят на акта - органът с властническо правомощие и адресата на акта. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК е императивна, а в административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното производство) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд София-град е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка . Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение - директорът на ОД на ДФЗ София-град и адресатът на акта, който го е оспорил без да се разглеждат касационните доводи по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,