Решение № 2556 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2010 г.

Решение № 2556 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Божил Петров Клисурски от гр. София, чрез пълномощника адв. адв. Фурнаджиева и от кмета на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. З. Кондакова, срещу решение № 668 от 29.03.2010 г., постановено по адм. д. № 2057 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № РД-564-38 от 02.05.2007 г., издадена от кмета на Столична община. С нея кметът на СО, на основание чл. 2 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове учредил на Божил Петров Клисурски възмездно право на строеж върху УПИ II-1044 от кв. 82, м. вилна зона"Горна Баня", целия с площ от 860 кв. м. С касационните жалби са инвокирани доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон и материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Изложени са твърдения, че изводите на съда относно неспазени административнопроизводствени правила за издаване на процесната заповед са неправилни и необосновани, тъй като приетите от съда като нарушения не били извършени. Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Претендират разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалните си представители, съответно адв. Фурнаджиева и адв. Иванова и в писмени защити поддържат жалбите Ответникът Георги Асенов Стоянов не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, чрез адв. Стоилова оспорва касационните жалби и моли те да бъдат отхвърлени с подробни съображения за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби в частта за недопустимост на решението. Намира, че съдът правилно е преценил сезиращата го жалба за допустима с оглед липсващи данни за надлежно съобщаване на оспорения акт и за доказано наличие на правен интерес. Намира жалбите за основателни, но по съображения, различни от изложените в тях, като счита, че съдът е следвало да обсъди и предпоставките, при които е учредено право на строеж, релевантни за законосъобразността на заповедта, а не само на неизпълнението на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 от АПК. Обосновава извод, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила и предлага решението да се отмени и се върне за ново разглеждане от друг състав. Касационните жалба са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Георги Асенов Стоянов против заповед № РД-564-38 от 02.05.2007 г. на кмета на Столична община, с която, на основание чл. 2 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУЖВГМЖСВ/ било учредено на Божил Петров Клисурски, като правоимащ спестител, възмездно право на строеж върху УПИ II-1044 от кв. 82, м. вилна зона "Горна Баня", с площ от 860 кв. м. Легитимирал се, съответно обосновал правен интерес с удостоверение № 10 от 1990 г. за предоставено му право на ползване на имот пл. № 1035 с площ от 800 кв. м в м. "Беримирска поляна", в землището на Горна баня, същият - върху който е учредено правото на строеж, с твърдения, че към момента на издаване на оспорената заповед не е приключило производството по придобиване на правото му на собственост върху имота по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - регулиран поземлен имот № II-1044 кв. 82 м. в. з. "Горна Баня", представляващ частна общинска собственост, видно от АОС № 2010/18.01.2006 г. Съдът съобразил, че постановения по молба от 1994 г. на Георги Асенов Стоянов със заповед № РД - 09 - 170 от 11.06.1999 г. отказ на кмета на СО-район "Овча купел да му бъде признато правото на собственост на посочения имот при условията на § 4а / § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е отменен с решение от 06.04.2001 г. по адм. дело № 368/2000 г. на Софийски градски съд и административната преписка е върната за ново разглеждане, като обосновал извод, че към датата на издаване на оспорената заповед производството по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не е било приключило с влязъл в сила административен акт. Посочил също, че с решение от 11.01.2008 г. по адм. дело № 5006/2007 г. Административен съд София-град отменил мълчаливия отказ на кмета на СО-район "Овча купел" да се произнесе по подаденото, предвид неизпълнение на решението на СГС, заявление на Г. Стоянов с вх. № АБ - 94 - 00 - 2234 от 20.08.2007 г., с което отново поискал да му бъде признато правото на собственост и преписката отново е върната за разглеждане по същество. Предвид горното и с оглед установеното, че оспорващият узнал за заповедта от интернет страницата на СО и не е уведомен по надлежния ред, съдът приел жалбата за допустима и я разгледал по същество. Съдът установил, че оспорената заповед е издадена по искане на Божил Петров Клисурски в качеството на правоимащ спестител по смисъла на ЗУЖВГМЖСВ. С молба вх. № Ос-94-00-31/02.02.2006 г., подадена в СО-район "Овча купел" той поискал да му бъде предоставен за индивидуално строителство конкретно посочен от него имот-урегулиран поземлен имот II-1044 от кв. 82 м. в. з. "Горна Баня". Видно от мотивите на Доклада на работната група, назначена със заповед № РД-09-01-318/24.07.2006 г. на председателя на ЦМК на СО, молбите за жилищно строителство върху общинските имоти са изпратени от кметовете на районните администрации с предложения за конкретните терени, с които работната група се е съобразила. С решение № 585/20.07.2006 г. на Столичен общински съвет процесният имот е включен в утвърдения списък на общински имоти за колективно, групово и индивидуално строителство на жилища от лица, правоимащи по смисъла на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове /ЗУЖВГМЖВ/. С оспорената заповед било удовлетворено искането на Божил Петров Клисурски, като му бил предоставен за индивидуално строителство именно посочения от него имот. С еднолична и тройна съдебно-технически експертизи съдът установил идентичност на имота- предмет на оспорената заповед, представляващ УПИ П-1044от кв. 82 по плана на в. з. Горна Б., м."Биримирски поляни", с имот № 1035 по изработения помощен кадастрален план на земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ от 1998 г., както и с имота описан, в удостоверение № 10/1990 г. С оглед установеното по тях, с обжалваното решение съдът отменил оспорената заповед по съображение, че не е спазена административната процедура по нейното издаване. Приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми жалбоподателя за административното производство, за който приел, по аргумент от чл. 147 АПК, че с него се нарушават и застрашават негови права и законни интереси. Обжалваното решение е мотивирано и с извода, че включването на процесния имот в списъка по ЗУЖВГМЖВ, въпреки че е предмет на висящо административно производство и без уведомяване на страните по това производство, представлява още едно съществено нарушение на производствените правила, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. По тези две съображения отменил оспорената заповед. Решението е допустимо. Съдът правилно е приел възражението за недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран, с твърдение за нейното просрочие за неоснователно. Направените от него изводи в тази връзка са законосъобразни, предвид данните, че жалбоподателят не е участвал в производството по издаване на оспорената заповед и тя не му е съобщена. Съображенията в жалбите на касаторите, изведени от представените от адв. Иванова електронна разпечатка от публичен регистър на сделките с общинска собственост и молба от Георги Асенов Стоянов до Директора на Дирекция Общинска собственост от 29.01.08 г., по аргумент от чл. 149, ал. 1 in fine АПК са неоснователни. Съдът правилно е приел възражението за недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран, с твърдение за липса на правен интерес от оспорване на процесната заповед за неоснователно. Този извод се налага от доказателствата по делото, безспорно установяващи, че заповедта от 2.05.2007 г. на кмета за учредяване на правото на строеж върху имот УПИ 1044 касае същия имот /имот № 1035/, по отношение на който е налице неприключила процедура по § 4а, § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ. В тази връзка е правилен извода за наличие на правен интерес от оспорването й. Съображенията във втората жалба за наличие на "влязъл в сила мълчалив отказ" на кмета да изпълни указанията в решение по адм. дело № 368/2000 г. на Софийски градски съд не намират опора в закона, по аргумент от чл. 177, ал. 2 изр. 1 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като в тази връзка посочил в обжалваното решение постановения по адм. дело № 5006/2007 г. на Административен съд София-град резултат. Обстоятелството, че решението не е приложено по делото отговаря на действителното положение, но не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Твърдението обаче, че мотивите на първоинстанционния съд по настоящото дело били "изградени по това решение" на Административен съд София - град, не отговаря на действителното положение. Предвид изложеното по-горе, се налага извод за неоснователност на възражението за недопустимост на обжалваното решение. При наличие на допустима-подадена в срок и от лице с активна легитимация жалба, съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни, а доводът по чл. 209, т. 2 АПК не намира опора в доказателствата по делото и закона. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. Законосъобразен е изведеният от първостепенния съд решаващ извод, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 АПК. Тази разпоредба изисква за започване на производството по издаване на индивидуален административен акт да се уведомят известните заинтересовани граждани и организации. Твърдението в касационните жалби, че оспорващият в първоинстанционното производство не е от кръга на заинтересованите граждани е неоснователно, предвид приетите и обсъдени по-горе писмени доказателства по делото и кредитираните заключения по двете съдебно-технически експертизи. Решението е съобразено с материалния закон. В тази връзка е обоснован и вторият извод на съда, че включването на процесния имот в списъка по ЗУЖВГМЖВ, въпреки че е предмет на висящо административно производство и без да се уведомят страните по него, представлява съществено нарушение на производствените правила. С оглед горните изводи и наличието на висяща процедура по § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, който факт е релевантен за възможността общината да се разпореди с имота, ВАС не преценява като нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането от съда на останалите обстоятелства, свързани с осъществяване на фактическия състав на разпоредбата на чл. 37 от ЗОбС във вр. с § 5 от ДР ЗУЖВГМЖВ, респ. на предпоставките, при които е учредено право на строеж, относими към въпроса за законосъобразността на заповедта. В тази част а намира становището на ВАП за неоснователно. Останалите възражения в жалбите, касаещи съображения за неоснователност на искането на ползувателя да придобие собствеността върху процесния имот, са ирелевантни в настоящото производство. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора и по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК искането на касаторите за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,