Решение № 12775 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2015 г.

Решение № 12775 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Прокурор от Окръжната прокуратура-Г. е подал касационен протест срещу решение № 10/9.10.2015 г. по адм. дело № 16/2015 г. по описа на Административния съд-Г., с което Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Г. е осъдена да заплати на А. М. А. обезщетение в размер на 450 лева за вреди от отменен електронен фиш № 11801/26.02.2013 г., изразяващи се в разходи за адвокатски възнаграждения по НАХД № 313/2013 г. по описа на Районен съд-Г., КНАД № 41/2014 г. и ЧКАНД № 108/2013 г. по описа на Административния съд-Г.. Поддържа се отмяната на решението поради нарушение на материалния закон. Решението се обжалва и от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Г. с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба се сочи и неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но оплакването не следва да се разглежда, тъй като липсват твърдения, които да го обосноват. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. А. М. А. е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед оплакванията за нарушение на материалния закон, прие следното: Административният съд е установил, че с електронен фиш № 11801/26.02.2013 г. на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Г. А. М. А. бил санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. По жалба на А. А. издаденият електронен фиш бил отменен с решение № 707/29.11.2013 г. по НАХ дело № 313/2013 г. по описа на Районния съд-Г., оставено в сила с решение № 71/7.04.2014 г. по КНАД № 41/2014 г. по описа на Административния съд-Г.. За воденето на делата А. А. ангажирал адвокат, на когото заплатил възнаграждения, общо в размер на 450 лева. Съдът приел, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да бъде уважен, тъй като по делото са установени всички елементи на отговорността, която се носи от държавата и общините при причиняването на вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от незаконна административна дейност. В конкретния случай договорите, по силата на които А. А. получил правна помощ и съдействие от адвокат, не биха били сключени, ако на ищеца не беше наложена глоба с електронен фиш, което сочи на пряка причинна връзка между отменения електронен фиш и направените за неговото обжалване разноски за защита. Съдът изтъкнал, че липсата на специален ред за присъждане на разноски в специалния процесуален закон не означава, че такива са недължими, а че е налице празнина в този закон, която следва да се запълни с предявяването на претенция по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тъй като имуществото на лицето намаляло единствено поради необходимостта от правна защита срещу незаконосъобразно издадения административен акт, разходът за заплащане на адвокатско възнаграждение се разглежда като имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. С тези мотиви административният съд осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Г. да заплати на А. А. сумата 450 лева, представляваща имуществена вреда от незаконосъобразно издадения електронен фиш. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон. Подателят на касационния протест и касационният жалбоподател възразяват, че издаването на електронни фишове, с които се налага административно наказание глоба, не е типична административна дейност, тъй като производството се развива по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Според направеният от тях довод, имуществената отговорност на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не обхваща случаите, когато вредите са причинени от административно-наказателна дейност, а се носи тогава, когато вредите са резултат от актове, действия или бездействия в производства, образувани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Доводът не може да се приеме, тъй като съдът е обвързан от задължителните за съдилищата Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, в точка първа на което е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Административният съд е обосновал съответен на тълкувателните актове извод, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита представлява имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от издадения в нарушение на закона електронен фиш. Адвокатската защита, ангажирана във връзка с обжалването на електронния фиш, се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат като разходи, които ищецът е трябвало да направи, подлежат на възстановяване. При наличието на всички нормативни предпоставки, предвидени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът основателно е присъдил поисканото обезщетение за вреди. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Г. не се дължи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд