Решение № 27 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2979/2021 г.

Решение № 27 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2979/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 260949/7.05.21 на И. М. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на влязло в сила решение № 98/6.03.20 по г. д. № 338/19 на ОС София, Іс. – с което, след отмяна на реш. № 131/5.11.18 по г. д. № 729/17 на РС Своге, предявения срещу молителя иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е уважен. Сочи се, че е налице ново обстоятелство и ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 – писмо изх. № 94-С-176/21.05.20 на Община Своге което е от значение за правилното определяне на данъчната оценка на имота-данни за който са били укрити от ищците/, че пред първата инстанция е представена данъчна оценка /за 4034 лв. /, която представлява неистински документ и престъпно действие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че може да се обсъжда и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото представената по делото данъчна оценка е официален документ /административен акт/, чиято неистинност е потвърдена от [община] с цитираното по-горе писмо и следователно решението на ОС София е постановено на базата на отменен административен акт на държавно учреждение – Община Своге. При тези обстоятелства се моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответните страни И. Г. Г. и Д. В. Г. оспорват молбата; претендират разноски. Третите лица помагачи Н. И. Л. и "Ник Перфект"ЕООД не вземат становище. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая с молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила решение, с което е уважен предявен срещу молителя иск с правно основание чл. 26 ЗЗД - като е прогласен за нищожен договор, с който И. Г. и Д. Г. са продали на И. С. недвижим имот в [населено място]. Данъчната оценка на този имот, респективно писмото на СО във връзка с това дали при съставянето на представената по делото с оглед цената на иска оценка са били отчетени определени подобрения, не съставлява ново обстоятелство или ново доказателство в посочения по-горе смисъл, вложен в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - т. е. разкрито след влизане в сила на решението, сочещо на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната - а има отношение единствено към въпроса за достъпа до касационен контрол предвид критериите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същевременно въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно до приключване на първото заседание по делото пред първата инстанция /само дотогава ответникът може да прави доказателствени искания за определяне на действителната цена на иска, както и да оспорва указаната от ищеца цена и представените във връзка с нея доказателства- чл. 70, ал. 1 ГПК/ и така посочената и определена цена остава неизменна за цялото производство /ТР 8/12, ТР 4/16, ТР 8/16, ОСГК/. Предвид изложеното не е налице предвидената в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК хипотеза. Доколкото касаторът се позовава на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдения, че пред първата инстанция е представена данъчна оценка /за 4034 лв. /, която представлява неистински документ и престъпно действие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да се има предвид, че предоставената от тази разпоредба защита предпоставя установени по надлежен ред неистинност на документ и престъпни обстоятелства. Този ред е влязла в сила присъда, респективно споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК/. Такива доказателства по делото не са представени от молителя - и следователно основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК също не е налице. Не се касае и за хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието се отнася до случаи, при които решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, които впоследствие са били отменени. Твърденията на молителя във връзка с евентуално наличие на по-висока данъчна оценка от представената по делото очевидно не удовлетворява горепосочените изисквания, обуславящи наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. Само за пълнота следва да се отбележи, че производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила неправилна решения, като при констатация относно наличие на визираните в чл. 303 ГПК пороци те подлежат на отмяна. В рамките на това производство, обаче, не може да се търси обезсилване на недопустимо решение. Недопустимото решение може да бъде контролирано, респективно обезсилено, само по пътя на инстанционния контрол преди влизането му в сила. Ако не бъде обезсилено, то също влиза в сила и именно като влязло в сила решение, при евентуално наличие на визираните в чл. 303 ГПК предпоставки, би могло да бъде отменено /не обезсилено/. В разглеждания случай, както вече беше посочено, не са налице твърдяните основания за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. С оглед изхода на спора на ответните страни се дължат направените разноски в размер на 1920 лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,