Решение № 3 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2008 г.

Решение № 3 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1586/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от "К" Е., гр. Х. чрез адвокат Д. Н. против въззивно решение на Окръжен съд, Хасково № 514/11.01.2008 г. по гр. д. № 557/2007 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд, Хасково № 46/3.05.2007 г. по гр. д. № 380/2006 г. в частта, с която е уважен предявения от Ю. М. Х. против "К" Е., Хасково иск с правно основание чл. 152 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като е обявена за нищожна извършената с нотариален акт № 12, т. 1, рег. № 2* д. № 19/2000 г. на нотариус № 081 Х. К. покупко-продажба, по силата на която Ю. М. Х. е прехвърлил на "К" ООД, Хасково собствеността върху нива от 1 дка с пл. № 4* м. "Ю" /ново наименование "К"/, Хасковско землище, при посочени граници, ведно с построената в имота сграда-временна постройка, както и в частта, с която на основание чл. 431 ГПК е отменен нотариален акт № 12, т. 1, рег. № 2* д. № 19/2000 г. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. За ответника по касация Ю. М. Х. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмени бележки от адвокат М. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците по касация Н. Ф. Ф. и В. А. Ф. не са изразили становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивното решение е постановено след анализ на всички събрани по делото доказателства, преценени съгласно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК и правните изводи на съда са в съответствие с подробно обсъдените доказателства. Съдът е тълкувал във функционална връзка и обусловеност договора за заем, обективиран в договор-декларация от 12.01.2000 г. и договора за покупко-продажба на имота от 13.01.2000 г. и правилно е приел, че двата договора са функционално обусловени. Обезпечителната клауза в договора за заем /при връщане на парите от заемателя той да стане автоматично собственик на имота/ с основание е счетена за недействителна поради противоречие със закона по чл. 152 ЗЗД в хипотезата, че е недействително съглашението, с което кредиторът става собственик на заложената вещ, ако заемът не се върне от длъжника, тъй като с него се цели удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона /чрез ипотекиране на имота/. Правилно договорът-декларация от 12.01.2000 г. е преценен като обратно писмо по смисъла на чл. 134, ал. 2 ЗЗД и основание съдът да обсъжда събраните по делото гласните доказателства /свид. Тошко Б. и Н. Х. /, с показанията на които е установено, че процесният имот е прехвърлен на ищеца с дарение от неговите майка и брат /а не родители, както е посочил въззивния съд/, за да вземе заем, като заложи имота, а извършената продажба на имота е извършена с цел обезпечаване на договора за заем, а не прехвърляне на собствеността на имота. Доводите, изложени с касационната жалба са заявени и с въззивната жалба. Въззивният съд ги е обсъдил и изразеното разбиране се споделя от настоящия състав. Вярно е, че уговорката в договора за заем, че при връщане на парите ищецът " става собственик на вила на К. пл. № 457" не е прецизно формулирана, но правилно съдът я е преценил като недействителна обезпечителна клауза по смисъла на чл. 152 ЗЗД. Неоснователно е оплакването на касатора за неотчетено от съда обстоятелство, че към момента на подписване на договора-декларация от 12.01.2000 г. заемодателят не е бил собственик на процесния имот, за да уговаря обратното му прехвърляне като обезпечение на дадения заем и тъй като той е закупил имота на следващия ден-13.01.2000 г. липсвало връзка между двата договора. Съдът е преценил това обстоятелство, като е счел, че този факт не води до различен извод, тъй като в случая обезпечението е уговорено с договора за заем, а е реализирано на следващия ден със сключването на договора за покупко-продажба. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответник по касация Ю. М. Х. разноски в размер на сумата 200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение