Решение № 3168 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2018 г.

Решение № 3168 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Халил, [гражданство], против решение № 4874 от 17.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6145/2018 г. по описа на Административния съд София - град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован. Представлява се от старши юрисконсулт Г. М., която в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на административния съд, като правилно и законосъобразно. Участващия по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанионния съд е обсъдил фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател, както и доказателствата, относими към ситуацията в Пакистан. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на Х. Х., [гражданство], против Решение № 1292/23.05.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на горепосоченото решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При обсъждане обясненията на жалбоподателя, в които не се твърди да са налице преследване или основателен страх от тежки посегателства по смисъла чл. 9, ал. 1 от ЗУБ е направен извод, че не се установява да са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут, а желанието за оставане в Република България е продиктувано от социални фактори, с оглед на твърдяното от жалбоподателя, че е зависимост към наркотични вещества. В тази връзка първоинстанционния съд е приел твърдяното за неотносимо към исканата от жалбоподателя субсидиарна защита /хуманитерен статут/, съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не се спори и, че не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ с оглед на това, че в държавата по произход не е налице вътрешен въоръжен конфликт и не съществуват опасности по смисъла на цитираната разпоредба. Видно от бежанската история на жалбоподателя не е твърдял и не са било установено да е налице заплаха от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му или поради наличие на международен конфликт в страната му по произход. Единственото, с което Х. Халил е мотивирал молбата си със сочените от него причини са от личен характер, каквито са пристрастеност към наркотични вещества, което изтъква като причина да напусне държавата по произход, за да се спаси от зависимостта от наркотиците. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В разглеждания случай поддържаните от жалбоподателя факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила. Съдът се е съобразил с представените пред него доказателства, съдържащи данни за относимите към производството факти и обстоятелства, свързани с начина на живот на лицето в страната му по произход, отношенията му с властите и др. При липсата на доказателства за обстоятелства, различни от установените в хода на административното производство, съдът правилно е приел за установена фактическа обстановка, съвпадаща с тази, която е мотивирала Председателя на ДАБ към постановяване на отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. В този смисъл не е налице нарушение на процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на оспореното решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение,