Решение № 5208 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2020 г.

Решение № 5208 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12746/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Магистрали" АД, представлявано от изпълнителния директор, чрез пълномощник, против решение № 1418/30.07.2020 г., постановено по адм. д. № 803/2020 г. на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед №РД-01-121/19.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА). Касаторът твърди, че обжалваното решение нищожно и недопустимо. Навежда доводи и за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения за отсъствието на нарушенията, установени от органа, въз основа на които е издаден оспорения административен акт. Счита за необосновани мотивите на съда за некредитиране на свидетелските показания по делото, тъй като същите не противоречат на доказателствата, представени пред съда. Сочи, че с подадената първоинстанционна жалба дружеството е поискало допускането на съдебно-техническа експертиза, от която да се установи дали са налице твърдените нарушения. Според касатора недопускането на същата от съда представлява съществено процесуално нарушение, което препятства упражняването на правото на защита от страната в пълен обем. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният е установил, че административното производство е започнало по подаден сигнал, поради което е извършена проверка на Автогара Б. в град Б., община Карлово, със собственик "Магистрали" АД. Длъжностните лица от ИААА са изготвили констативен протокол от 29.10.2019 г. и доклад от 30.10.2019 г., според които автогарата не отговаря на изискванията за трета категория съгласно Приложение № 8 а към чл. 59, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Проверяващите установили, че: 1) автогарата има един сектор за заминаващи и преминаващи автобуси при необходими минимум два сектора; съществуващият сектор не е оборудван с навес и на него няма табели с номера, съдържащи имената на крайните пунктове на линиите от съответното направление; 2) автогарата има твърда настилка от асфалт, но няма нанесена маркировка; 3) автогарата притежава подемна платформа за придвижване на инвалидна количка, която не отговаря на изискванията на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 4 от 2009 г., няма изградена рампа; 4) в района на автогарата няма изградени маршрути от улицата до автогарата и до автобуса за придвижване на лица с намалена подвижност; 5) в автогарата няма осигурена актуална информация на разписанията с часовете на тръгване от автогарата и пристигане в автогарата на преминаващите автобуси; 6) в автогарата няма осигурена звукова информация за заминаващи и пристигащи автобуси; 7) автогарата няма интернет страница; 8) обявеното работно време не отговаря на изискванията на чл. 53 а, ал. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. С констативния протокол е предписано в срок до 29.11.2019 г. да се отстранят установените несъответствия. При извършена последваща проверка са съставени протокол № 002 от 20.12.2019 г. и доклад от 02.01.2020 г. Според констатациите на проверяващите предписанията са изпълнени частично, като: 1) необходимите за трета категория два сектора за заминаващи и преминаващи автобуси не са оборудвани с навеси; 2) необходимият за трета категория сектор за пристигащи автобуси не е оборудван с навес; 3) автогарата разполага с едно гише, на което едновременно се извършва предварителна и текуща продажба на билети и се използва за обслужване на водачите; 4) в автогарата няма осигурена звукова информация за заминаващи и пристигащи автобуси; 5) на територията на автогарата не е осигурен безжичен интернет достъп. Поради това са извели заключение, че автогарата не отговаря на изискванията за трета категория автогара. На основание чл. 60 б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. и въз основа на констатациите от извършените проверки, изпълнителният директор на ИААА е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед №РД-01-121/19.02.2020 г., с която е прекратил предоставената категорията на Автогара Б.. За да отхвърли жалбата на "Магистрали" АД, първоинстанционният съд е заключил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът е приел, че към момента на извършване на проверката автогарата не е отговаряла на изискванията за определената категория, като представените по делото писмени доказателства и изслушаните по делото свидетелски показания не опровергават констатациите на административния орган. Решението е правилно. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК съдът приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Искането за нищожност и недопустимост на съдебния акт е общо и не се основава на конкретни възражения. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Видно от протоколът от проведеното на 23.06.2020 г. открито съдебно заседание по делото, съдът е открил производството по оспорване протокол № 002 от 20.12.2019 г., като изрично е указал на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест за установяване на оспорените обстоятелства, тъй като констативния протокол е официален документ и се ползва с материална доказателствена сила. По отношение искането на страната за допускане на съдебно-техническа експертиза правилно и обосновано съдът е приел, че със същата не е възможно да се установи какво е било фактическото състояние на автогарата към момента на извършената проверка. Исканата експертиза би могла да констатира фактическото състояние на автогарата към момента на изготвянето й, който е неотносим по отношение обстоятелствата, констатирани с оспорения протокол. Съдът е уважил искането на дружеството да бъде допуснат разпит на свидетел, като е изслушал същия в проведеното на 15.07.2020 г. открито съдебно заседание. Страните са редовно уведомени за датите на провежданите съдебни заседания. Съдът е разпределил тежестта на доказване. Дадена е възможност за представяне на доказателствени средства в процеса. Представената административна преписка е приета като доказателство по делото. Въз основа на съвкупен анализ на доказателствата съдът е установил релевантната фактическа обстановка. Ето защо съдът не е допуснал твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на основание разпоредбата на чл. 60 б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., съгласно която изпълнителният директор на ИААА прекратява със заповед категорията на автогарите при неизпълнение на изискванията за трета категория. Нормата на чл. 59 б от Наредбата сочи, че изпълнението на изискванията по чл. 54, 55, 55 а и 55 б е основание за определяне на категория на автогарата. Категорията на автогарите се определя на базата на минималните задължителни изисквания за изграждане, оборудване, обслужване, предлагани услуги. При извършените проверки от длъжностните лица е съблюдавано именно дали обектът отговаря на изискванията на посочените разпоредби. Длъжностните лица, извършили проверката, са попълнили резултатите в надлежно изготвени констативни протоколи, които, както правилно е посочил първоинстанционния съд, се ползват с материална доказателствена сила като официални документи. С цел да обори констатациите на органа жалбоподателят е поискал от съда да извърши разпит на свидетел, като пред настоящата инстанция твърди, че с оглед дадените от лицето показания първоинстанционният съд необосновано е приел за необорени обстоятелствата, посочени в констативния протокол от извършената проверка. Оплакванията на касатора са неоснователни, тъй като изложените от разпитаното от съда лице твърдения не се подкрепят от никакви доказателства, въпреки че административният съд изрично е указал на страната, че е негова доказателствената тежест за опровергаване установяванията на административния орган, които са обективирани в официален документ. Единствените писмени доказателства, представени от дружеството, свидетелстват за поставянето на навес едва след издаването на атакуваната заповед, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Дори и да се приеме, че свидетелските показания биха могли да поставят под въпрос констатациите на органа по отношение на част от установените нарушения, по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка автогарата не е била оборудвана с навес, което е достатъчно основание за издаване на оспорената заповед. В съответствие с материалния закон съдът е заключил, че в този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при изпълнение на визираните в закона предпоставки е длъжен да издаде административния акт. С оглед изложеното, при тези обстоятелства правилно е прието в решението, че не са опровергани обективираните в констативния протокол релевантни факти и обстоятелства. Протоколът е издаден от длъжностни лица на ИААА и установените в него нарушения дават основания за издаване на процесната заповед. Други релевантни факти не са посочени от жалбоподателя. Съдът е обсъдил всестранно и задълбочено относимите за спора доказателства. Отказът за назначаване на експертиза не води до неправилност на решението, тъй като провеждането не би установило релевантните обстоятелства към момента на извършената проверка. Правилна е и съдебната преценка, че свидетелските показания не могат да оборят констатациите, обективирани в приложените по делото протоколи и документи. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1418/30.07.2020 г., постановено по адм. д. № 803/2020 г. на Административен съд - П.. ОСЪЖДА "Магистрали" АД, седалище и адрес на управление гр. К., обл. П., ул. "Г. З." .№..., да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С., ул. "Ген. Й. В Гурко" № 5, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно.