Решение № 3988 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14318/2012 г.
ВАСV отделение21.03.2013 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Радка Железова Желева от гр. Смолян, против заповед на министъра на образованието, младежта и науката № РД-12-418/24.10.2012 г. ОСЪЖДА Радка Железова Желева от гр. Смолян, ул. Хан Аспарух № 4, ет. 4, ап. 4, с ЕГН **********, да заплати в полза на Министерството на образованието, младежта и науката, сумата 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните пред 5-членен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 3988 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14318/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Радка Железова Желева от гр. Смолян, против заповед на министъра на образованието, младежта и науката (МЗ) № РД-12-418/24.10.2012 г.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваната МЗ, за допуснати нарушения на служебните задължения по чл. 21 и чл. 76 от ЗДС и на основание чл. 91, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, чл. 93, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 3 от с. з., е наложено дисциплинарно наказание на Желева "отлагане на повишението в ранг с една година".
Недоволна от заповедта, Желева я обжалва. Счита, че тя е постановена при допуснато съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Моли отмяната и.
Ответната страна - министърът на образованието, младежта и науката (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката изпълнява длъжността "началник" на Отдел "Инспектиране и организационно-методична дейност" (ОИОМД) в Регионалния инспекторат по образованието, Смолян (РИО) към Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН). Като такава, тя е "оценяващ ръководител" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата), със съответните задължения при атестиране на държавните служители в ръководения от нея отдел, вкл. и за провеждането на междинна среща с тях по чл. 12, ал. 1 от Наредбата.
Във връзка с възложена от началника на РИО на Желева служебна преписка вх. № 5017/17.07.2012 г. за изпълнение, последната изготвила График за провеждане на междинна среща със служителите от ОИОМД вх. № 5035/18.07.2012 г. (папка Приложения, л. 35). Видно от съдържанието му, в него не е била предвидена такава среща със служителката Мария Сотирова - старши експерт по български език и литература в РИО, ОИОМД. Началникът на РИО не одобрил така изготвения график. С резолюция върху него направил свои препоръки за промяната и дообработката му. Същия ден Желева предложило втори график, заведен с вх. № 5045 (Приложения, л. 36), в който отново не включила Сотирова. Новият график бил съгласуван от началника на РИО, който с резолюция върху него разпоредил "Да се впише и ст. експерт по БЕЛ г-жа М. Сотирова".
Жалбоподателката изготвила и внесла в РИО Доклад вх. № 5227/31.07.2012 г. (Приложения, л. 38), с който уведомила началника си за резултатите от проведената междинна среща с 6 от служителите в ОИОМД. По отношение на М. Сотирова заявила, че "... няма възможност" да приложи разпоредбите на чл. 76, ал. 7 от ЗДС и чл. 18 от НУРОИСДА, поради твърденията на Сотирова, че тя "не притежавала съответните професионални компетентности да я оценява".
Посочените и други действия на Желева, преценени от началника на РИО като дисциплинарни нарушения, били описани от него в Доклад до министъра с изх. № 619/03.08.2012 г. (Приложения, л. 31). С писмо до Желева изх. № 0521-77/30.08.2012 г. (Приложения, л. 51) министърът, след преразказване съдържанието на доклада на началника на РИО, поискал от жалбоподателката обяснения във връзка с изложеното там. По повод искането, Желева изготвила и подала в МОМН "Писмени обяснения" с вх. № 0521-77/11.09.2012 г. (Приложения, л. 54).
С МЗ № РД 09-1445/20.09.2012 г. (Приложения, л. 93) министърът наредил Дисциплинарният съвет (ДС) при министерството да образува дисциплинарно дело против Желева във връзка с нарушенията, посочени в доклада на началника на РИО. Разпоредил също ДС да изясни фактите и обстоятелствата, да обсъди писмените обяснения и представените други доказателства от Желева и да приеме съответно решение, което да му се представи.
Дисциплинарният съвет при МОМН, в заседание на 27.09.2012 г., изготвил решението си (Приложения, л. 96) с което приел, че Желева не е изпълнила задълженията си по чл. 21 и чл. 76 от ЗДС и след като съобразил изложените в решението факти приел становище, че на служителката не следва да се налага наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5. Предложил на министъра да наложи едно от другите предвидени в ЗДС наказания: забележка, порицание или отлагане на повишението в ранг с една година.
На 17.10.2012 г. министърът провел лична среща с Желева във връзка с извършените от нея дисциплинарни нарушения. Изслушал служителката, като на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДС поискал и писмени обяснения от нея. За срещата бил съставен протокол, подписан без възражения от жалбоподателката (Приложения, л. 97). По делото липсват данни, вкл. твърдения на Желева, че след срещата с министъра, тя е изготвила и му е представила нови писмени обяснения.
На 24.10.2012 г. министърът издал обжалваната МЗ № РД 12-418, с която наложил наказание "отлагане на повишението в ранг с една година" на Желева за това, че същата не е провела междинна среща със служителката Мария Сотирова, каквато е била длъжна да проведе като неин непосредствен ръководител.
Видно от приложените по делото в папка Приложения 8 бр. доклади (от 11.11.2010 г. - л. 5; от 20.04.2011 г. - л. 3; от 01.06.2011 г. - л. 60; от 08.11.2011 г. - л. 19 и 63; от 09.11.2011 г. - л. 23; от 10.01.2012 г. - л. 25, от 85; от 21.06.2012 г. - л. 67 и от 22.06.2012 г. - л. 1 и 80), писмо от 11.11.2011 г. (л. 7) и 2 бр. жалби (от 17.07.2012 г. - л. 10 и 75 и от 25.10.2012 г. - л. 15), изхождащи от Желева и адресирани до началника на РИО, заместник-министъра и министъра, между нея и началника на РИО има установени лоши лични и служебни отношения. Същите не са предмет на настоящото производство и не следва да се разглеждат от съда.
При така установеното от фактическа страна, жалбата против МЗ се явява неоснователна.
Безспорно е, че като непосредствен ръководител на служителите от ОИОМД, Желева е била длъжна да проведе всички действия по атестиране изпълнението на служебните им задължения, вкл. и междинна среща по чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Жалбоподателката не е провела такава среща със служителката Мария Сотирова - старши експерт по български език и литература. С това си действие тя не е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 21 и чл. 76 от ЗДС, което от своя страна съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДС.
Ирелевантни за спора са причините, поради които Желева не е изпълнила задълженията си. Същите не са обективни такива, а изхождат от личните отношения между двете служителки. Дори да се приеме, че поведението на Сотирова е точно такова, каквото е описано от Желева в неин Доклад вх. № 5227/31.07.2012 г. (Приложения, л. 39) и писмените `и обяснения до министъра с вх. № 0521-77/11.09.2012 г. (Приложения, л. 55), нейно задължение е било да проведе междинна среща и да попълни съответния формуляр с нейните лични и преки наблюдения от работата на Сотирова. Дори тя да няма такива, това състояние също следва да се отрази след провеждане на срещата, като се посочат причините за него. Желева не само не е провела такава среща със Сотирова, но два пъти е отказала да предвиди дата за нея в графика, който е изготвила за междинни срещи с другите служители.
Доводите за незаконосъобразност на обжалваната МЗ са неоснователни.
Твърдението, че е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, е за нарушение на нормативно предвидения ред за действие при налагане на дисциплинарно наказание. То касае обстоятелството, че Желева първо е дала писмени обяснения, а след това е била изслушана от министъра. Същото е неоснователно. Нормативно предвидена последователност за извършване на посочените действия не съществува в закона. Обстоятелството, че в чл. 93, ал. 1 от ЗДС, първо е посочено изслушването, а после - даване на срок за писмени обяснения, е въпрос на редакционно оформяне на законовия текст. Същественото за предвидените в нормата действия на дисциплинарно наказващия орган е не поредността, а изпълнението на изискванията на закона за вземането на писмени обяснения и изслушване на служителя. При това, видно от Протокола за изслушване от
17.10.2012 г. (Приложения, л. 97) е, че министърът е дал възможност на служителката да представи и нови писмени обяснения. Вероятно обаче Желева е счела, че дадените такива от нея с вх. № 0521-77/11.09.2012 г. (Приложения, л. 54) са достатъчни и не е представила други.
Липсва нарушение, свързано с необсъждането от страна на министъра, на представените от жалбоподателката други доказателства за обективната невъзможност да проведе междинна среща със Сотирова. Необсъдени са останали множеството доклади, жалби и писма от Желева, които обаче не са свързани с вмененото `и нарушение - непровеждане на междинна среща със Сотирова. Представените от нея обяснения за причините за непровеждането на междинната среща със Сотирова са обсъдени първо от ДС (вж. Приложения, л. 96, абз. 5 отдолу нагоре) и после от министъра в обжалваната МЗ (вж. стр. 3, абз. 1 отгоре).
Неоснователен е и доводът за допуснати нарушения на материалния закон при издаване на обжалвания административен акт. Той се развива в три насоки: не ставало ясно за какви точно действия или бездействия е наложено наказанието; има противоречия между изложените мотиви относно вината на Желева и отчетените от министъра "обективни затруднения в работата на г-жа Желева" и наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното.
Видно от текста на заповедта е, че наказанието е наложено за конкретно бездействие - непровеждането на междинна среща между Желева в качеството `и на оценяващ ръководител и Сотирова - на оценяван служител. Липсват и твърдяните противоречия. По въпроса за вината, изводите на министъра са за виновно неизпълнение на задължения, а обективните затруднения са изтъкнати и съобразени от него при определяне на вида и продължителността на наложеното наказание. При спазването на всички законови процедури и посочването на нормите, нарушени от Желева, вида на наказанието е въпрос за целесъобразността на издадения административен акт. ВАС не разполага с компетентност да прецени тежестта на конкретно извършеното нарушение и неговата обществена опасност, предвид непознаване на конкретната обстановка в РИО Смолян. Само министърът има тези права. Преценяването на необходимостта от налагане на едно или друго наказание е въпрос на оперативна самостоятелност на органа. В такива случаи проверката на съда се свежда до проверка спазването на процедурните и материалноправни норми, каквато беше направена с настоящото решение.
При служебната проверка на обжалвания административен акт ВАС констатира, че той е издаден от оправомощен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Същият отговаря и на целта на закона, въпреки доводът в обратна насока. Последният е аргументиран от присъствието на множество доклади, жалби и писма, изготвени от Желева и посочени по-горе. Същите обаче, както се посочи, не касаят безспорно установеното нарушение за непровеждане на междинна среща в процеса по атестирането на служителката Сотирова.
По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъдена Желева да заплати на МОМН сумата 150,00 лева.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли. На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС
Цитирани разпоредби
2- чл. 21
- чл. 76