Решение № 12599 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5843/2016 г.

Решение № 12599 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5843/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - П., срещу Решение № 144 от 8.04.2016 г., постановено по административно дело № 588/2015 г. от Административен съд П., с което е отменена негова заповед рег. № 313з-1246/5.10.2015 г. и ОДМВР е осъдена да заплати на Р. Е. В. деловодни разноски в размер на 410 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Р. Е. В., в писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник адвокат Бонев, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Иска се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, Административен съд П. е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на младши инспектор Р. Е. В., полицай в група "Охранителна полиция" към второ районно управление-П. при ОДМВР П. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. В мотивите на заповедта е посочено, че наказанието се налага за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 12.08.2015 г. около 15.55ч. в гр. Р. на ул. Р. Даскалов, в района на бензиностанция "Лукойл", в качеството му на контролен орган, назначен в наряд като смесен автопатрул с позивна 447, предприема действия по спиране и проверка на лек автомобил "О. К.", рег. № СО9468АР, с водач А. В. Първанова, сам без да спази тактическите действия за проверка на водач и МПС, определени в чл. 62, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване дейностите по контрол на пътното движение, и без да изпълни служебните си задължения да докладва своевременно в оперативната дежурна част за извършената проверка и взетото отношение спрямо МПС и лице, вменени му в чл. 53, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2 от същата инструкция. Служителят е нарушил изискванията на чл. 33, ал. 2, т. 1 и 2 от Инструкция № 8121з-929/2.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, и изискванията на т. 1.5 от МЗ № 8121з-873/24.07.2015 г. като не е предприел никакви административни мерки. Тези бездействия на Владимиров според заповедта са дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден при съществено нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, тъй като липсват доказателства за изслушване на жалбоподателя Владимиров преди налагане на дисциплинарното наказание, респективно за надлежно дадени от него писмени обяснения. При изяснена фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото, съдът е извел обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си, императивно вменено в чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която разпоредба Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. От анализа на текста следва, че приемането на писмените обяснения или изслушването на служителя следва да се извърши преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и след като е извършена съответната проверка на фактите и обстоятелствата по случая. В настоящия случай оспорващия е дал писмени обяснения, обективирани в сведение рег. № 313р-8648/9.09.2015 г., - преди изготвяне на справка УРИ № 313р-9199 от 23.09.2015 г. /имаща характера на обобщена справка/, в която за пръв път е посочено какво точно нарушение е извършил Владимиров, и в която се съдържа предложение за налагане на конкретно дисциплинарно наказание. Липсата на информация относно обективираните в справката факти, направените изводи и предложение, касаещо ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, препятстват правото му защита. Дадените писмени обяснения рег. № 313р-8648/9.09.2015 г., макар и адресирани до директора на ОДМВР П., са изготвени по повод извършваната проверка от комисията, назначена със заповед от № 313з/14.08.2015 г., което е видно и от изричното отбелязване на стр. 4 от справка УРИ № 313р-9199 от 23.09.2015 г., според което комисията е снела писмено сведение от мл. И. Р. В., което сведение е именно даденото писмено обяснение от 9.09.2015 г. от оспорващия. Наличието върху същото на текст със съдържание "Приех сведението 9.09.2015 г." и положен подпис /без да е отбелязан автора му/ не променя горните изводи, предвид момента на изготвяне, съдържанието и характера на справката. В допълнение следва да се отбележи, че при запознаването си със справка УРИ № 313р-9199 от 23.09.2015 г., Владимиров не е посочил, че е уведомен за правото си да даде писмени обяснения във връзка с предложението на комисията да бъде санкциониран с порицание. Покана за даване на писмени обяснение не му е отправена до датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, и няма данни същия да е изслушван от дисциплинарнонаказващия орган. Следователно изводът в първоинстанционното решение, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на предвидените в чл. 206 ЗМВР правила е правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва ОДМВР П. да бъде осъдено да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение