Решение № 13630 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2015 г.

Решение № 13630 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Митница - Бургас, представлявана от юрк. Ламбов и на ЕТ "Нунки-Михаил Ханджиев", гр. Русе, представляван от адв. Механджиева, против решение № 245/9.02.2015 г. по адм. д. № 2021/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Касаторът Митница - Бургас чрез процесуален представител, юрк. Ташкова, надлежно упълномощена, поддържа подадената касационна жалба с молба решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново по същество, с което обжалвания индивидуален административен акт, решение № 2276/10/22.05.2013 г. на началника на МП "Лесово", потвърдено с решение № 4402-2491/10/8.07.2013 г. на началника на Митница - Бургас, бъде потвърден изцяло. Претендира разноски за настоящата инстанция. Касаторът ЕТ "Нунки-Михаил Ханджиев" не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № 2276/10/22.05.2013 г. на началника на МП "Лесово", потвърдено с решение № 8.07.2013 г. на началника на митница Бургас, с което на ЕТ "Нунки-Михаил Ханджиев", гр. Русе, е определен размер на възникнало на основание чл. 203, § 1 и чл. 214 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета и чл. 54, ал. 1 ЗДДС митническо задължение и други държавни вземания по карнет ТИР № ХВ 63258430, както следва: мито в размер на 2383,36 лв. и ДДС в размер на 5243,35 лв., общо 7626,71 лв. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е уважил оспорването частично като е изменил административния акт и намалил митническите задължения и тези за ДДС със сумата 1380,13 лв. В останалата част, до пълния определен с административното решение размер на дължими митнически задължения и ДДС оспорването е отхвърлено. При постановяване на решението си този съд е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните. При изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон е приел, че митническата стойност на превозената от титуляра по ТИР карнета ЕТ "Нунки-Михаил Ханджиев" стока, представляваща 6 бр. леки автомобила следва да бъде определена по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. - на база договорна стойност на сходни стоки. В тази връзка е изменил обжалваното административно решение, с което митническата стойност е определена по реда на чл. 31 от цитирания регламент и е намалил дължимото мито и ДДС със сумата 1380,13 лв. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено е, че задействаната транзитна операция по ТИР карнет с посочения по-горе идентификатор не е приключила. Стоката, вместо в декларираното получаващо митническо учреждение в Германия, по данни на АЕБРТИ е разтоварена във Франция, митнически формалности по приключване на транзита не са извършени по съображения, че автомобилите били с действащи номера и талони с регистрация в държава, чл. на ЕС. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че е налице незавършена в унисон с чл. 92 от Регламент № 2913/92 г. и при неизпълнение от страна на титуляра задълженията по чл. 96, § 1, б. "а" от същия регламент, транзитна операция, осъществена под покритието на цитирания ТИР карнет и с оглед разпоредбата на чл. 204, § 1, б. "а" от регламента е прието, че за превозената стока се дължи мито и ДДС на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС. Основният спорен въпрос относно реда за определяне митническата стойност на всеки от превозените 6 леки автомобила дали по чл. 31 или по чл. 30, § 2 б. "б" от Регламента е намерил правилно разрешение. В мотивите съдът е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Безспорно е, че митническата стойност не би могла да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента - на база действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. За да премине към определяне на митническата стойност на всеки от автомобилите по реда чл. 30, § 2, б. "б" от Регламента съдът, с оглед установяванията за договорната стойност на сходни стоки по извлечение от митническата база данни за относимия период, в съответствие с разпоредбата на § 1 от цитирания текст и съобразявайки поредността на хипотезите по б. "а" - до б. "г" на § 2 обосновано се е спрял на б. "б" - първа по поредност буква, по която митническата стойност може да се определи. Извършена е съпоставка на митническите данни относно стойността на автомобили от вида на всеки от превозваните в периоди от време максимално близки до процесния. В резултат на съвкупната преценка на данните е определена митническата стойност на всеки автомобил, въз основа на която е изчислено съответното дължимо за всеки автомобил мито и ДДС. С оглед направените без грешки в пресмятането изчисления, за пет от превозените шест автомобила е намалена сумата дължима като митен сбор и ДДС и в този смисъл е постановено изменение на обжалваното административно решение. Доводите са нищожност на това решение не могат да бъдат споделени, предвид факта, че административния акт е издаден от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила. Отменителното решение по адм. д. № 10449/2012 г. по описа на Върховния административен съд не съдържа изрични указания за способа, по който следва да се определи митническата стойност на стоката. Видно от мотивите на това решение първоначално издаденото по повод казуса административно решение не е съдържало мотиви за начина, по който административния орган е определил митническата стойност, предвид което последното е отменено, а преписката върната за ново произнасяне. Издаденото при новото процедиране на преписката административно решение съдържа фактическите и правни основания за издаването му, с което издаващият орган е спазил административнопроизводствените правила и задължителните указания на касационната инстанция. Предвид изложеното касационните жалби, подадени срещу обсъденото първоинстанционно решение, се явява неоснователни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение