Решение № 14583 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2014 г.

Решение № 14583 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2537/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Антонова, против решение № 8104/18.12.2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4228/2013 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение № 1300255/15.01.2013 г., издаден от Десислава Емилова Заркова, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № АУ-5/18.03.2013 г. на директора на ТД на НАП - София. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 106 ДОПК. Същата позволява на органа по приходите да извърши корекция на декларацията, при положение, че установи несъответствие в нея, водещо до неправилно определяне на данъчната основа и на размера на данъка. В случая законосъобразно е коригирана СД за м. юни 2012 г. чрез отразяване на издадените на дружеството кредитни известия. Претендира се отмяна на решението изцяло и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "България Холидейз" ЕАД и да се присъдят направените от страната разноски. Ответникът по касационната жалба - "България Холидейз" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. "Гоце Делчев" № 24А оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Чечова и изрично заявява, че няма претенция за разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Акт за установяване на задължение № 1300255/15.01.2013 г., издаден от Десислава Емилова Заркова, главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № АУ-5/18.03.2013 г. на директора на ТД на НАП - София. Със същия на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК е коригирана подадената от "България Холидейз" ЕАД справка - декларация по ЗДДС за данъчния период м. юни 2012 г. и е определено задължение за внасяне на ДДС в размер на 199 308.10 лв. и лихва за забава за периода 15.07.2012 г. - 15.01.2013 г. в размер на 10 394.52 лв. Органът по приходите е констатирал, че дружеството не е включило в дневника за покупките издадените му от "Катарино Спа Хотел" ЕАД и получени от него кредитни известия в противоречие с изискването на чл. 124, ал. 5 ЗДДС. Първоинстанционният съд е отменил акта като незаконосъобразен. Мотивирал е извода си за неговата незаконосъобразност с това, че не са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1 ДОПК за издаването му. Приел е, че в случая органът по приходите не е констатирал несъответствия в подадената СД, нито такива между нея и приложените регистри. Данъчната основа и размерът на данъкът са променени в резултат на това, че при извършена проверка на друго дружество е установено издаването от него на ДКИ, чието законосъобразно издаване се оспорва от жалбоподателя. След като при проверката са установени нови обстоятелства, от значение за определяне на данъчните задължения на "България Холидейз" ЕАД, е следвало да се възложи извършването на ревизия, за да се даде възможност на ДЗЛ да участва в нея и да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си. Отделно от това е посочил, че дори и да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1 ДОПК за издаването на акта, то в него не се съдържат фактически и правни основания за законосъобразността на издадените ДКИ, което е самостоятелно основание за отмяната му. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на АССГ. От фактическа страна се установява, че при извършена проверка по прихващане или възстановяване на "Катарино Спа Хотел" ЕАД е установено, че това дружество е издало на "България Холидейз" ЕАД на 20.06.2012 г. 9 ДКИ към фактури, издадени в периода м. август 2011 г. - м. април 2012 г. Направен е извод, че същите законосъобразно са издадени и на "Катарино Спа Хотел" ЕАД с АПВ е възстановен ДДС в размер на 165 285.79 лв. Изготвен е доклад и е издадена Резолюция за проверка на "България Холидейз" ЕАД. В хода на проверката от дружеството-жалбоподател са представени поисканите му документи, договор за наем и анекс към него, както и обяснителна записка, според която ДКИ не отговарят на договореното в анекса към договора за наем, както и на счетоводното и данъчно третиране на сделката, поради което, макар да са получени, те не са включени в дневника за покупките за м. юни 2012 г. Съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК: При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. От текста следва, че несъответствията могат да бъдат: 1. между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й; 2. несъответствия между данните в декларацията и данните или информацията, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации. Двете хипотези са предвидени алтернативно. В случая от данните в декларацията на едно трето лице - "България Холидейз" ЕАД се установява, че то е издало на "България Холидейз" ЕАД ДКИ, които е включило в дневника си за продажбите за м. юни 2012 г., т. е. налице е втората хипотеза на чл. 103, ал. 1 ДОПК на установяване на несъответствие в подадената от "България Холидейз" ЕАД СД по ЗДДС за м. юни 2012 г. Извършването на проверка на декларатора има за цел именно да му се даде възможност да представи доказателства, да даде писмени обяснения и да направи своите възражения, за да бъде гарантирано правото му на защита. Извършването на проверка не обуславя задължително възлагането на ревизия за установяването на данъчните задължения и издаването на РА, както и приел първоинстанционният съд. Няма законова забрана след извършването на проверка да се издаде АУЗ по декларация. Чл. 110, ал. 3 ДОПК определя проверката като съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, с които се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Чл. 110 регламентира правомощията на органите по приходите да извършват ревизии и проверки и се намира в глава петнадесета "Данъчно-осигурителен контрол" и е преди чл. 112, регламентиращ започването на ревизионното производство. Отделно от това, съгласно чл. 45 и чл. 46 ДОПК органът по приходите може да извършва насрещни проверки и проверки по делегации в рамките на всяко едно започнало производство по този кодекс. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Безспорно са установени несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане, а това от своя страна влияе и на размера на задължението. Несъответствията не са отстранени по реда на чл. 103. Поради това предпоставките на този текст за издаването на конкретния оспорен пред АССГ акт за установяване на задължение са налице. Допълнителен аргумент за това е изложеното в мотивите на решението на териториалния директор във връзка с разпоредбата на чл. 126, ал. 3 ЗДДС. Тя регламентира, че при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 /дневници за покупките и дневници за продажбите/ документи ДЗЛ извършва необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включва неотразените документи в съответния отчетен регистър за същия данъчен период /т. 1/. При неправилно отразени в отчетните регистри документи ДЗЛ трябва да уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период /т. 2/. Действията за промяна на задължението от органа по приходите в случаите по т. 2 се предприемат от органа по приходите по правилата на ДОПК. Тъй като ДЗЛ не е извършило само корекциите по чл. 126, ал. 3, т. 1 ЗДДС и тъй като се касае за промяна в данъчната основа, то при служебно констатиране на това обстоятелство, законосъобразно органът по приходите е приложил реда, регламентиран в чл. 103 и чл. 106 ДОПК. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в акта липсват фактически установявания. Същите са изложени подробно в приложение № 1 към протокол № 1205181/15.12.2012 г. и в самия АУД. Свеждат до това, че от "Катарино Спа Хотел" ЕАД и от "България Холидейз" ЕАД са представени едни и същи документи - фактури, договор за наем на недвижим имот и анекс към него. Установено е, че във връзка със задължението на "България Холидейз" ЕАД в качеството му на наемател да заплаща на "Катарино Спа Хотел" ЕАД в качеството му на наемодател месечни наемни вноски, от страна на второто дружество са издавани на първото дружество фактури за периода м. август 2011 г. - м. април 2012 г., които са включени съответно в дневника за продажбите на издателя и в дневника за покупките на получателя. На 20.06.2012 г. двете дружества подписват анекс към договора за наем. Съгласно чл. 1 от същия те са постигнали съгласие да се промени наемната цена, считано от 20.08.2011 г. Съгласно приложението същата е намалена на 22 251.52 евро. Налице е намаление на данъчната основа, при което на основание чл. 115, ал. 3, предл. второ ЗДДС се издава кредитно известие /в случая към вече издадените фактури за периода м. август 2011 г. - м. април 2012 г., доколкото наемната цена с анекса е намалена за този вече изминал период /. Съгласно ал. 5 известието се издава от доставчика в два екземпляра и единият е за получателя. Издадените от "Катарино Спа Хотел" ЕАД кредитни известия са изпратени и получени от "България Холидейз" ЕАД. При така установеното законосъобразно издаване на КИ, органът по приходите е приел, че те следва да намерят отражение в дневника за покупките на "България Холидейз" ЕАД, така както са отразени в дневника за продажбите на "Катарино Спа Хотел" ЕАД за данъчния период м. юни 2012 г. съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 и чл. 124, ал. 5 ЗДДС, установяващи това задължение. По възражението на "България Холидейз" ЕАД за това, че ДКИ са издадени в противоречие с клаузите на подписания анекс има произнасяне в решението на териториалния директор. Установено е по безспорен начин, че плащане на наемната цена по фактурите не са извършени. Налице е частично плащане само по първата от тях /№ 11/22.08.2011 г./. На основание чл. 25, ал. 4 ЗДДС фактурите са издадени законосъобразно при настъпило данъчно събитие, на датата на която плащането е дължимо. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и както беше посочено по-горе, той е включил фактурите в дневниците си за покупките. Договореното между страните в чл. 3 от анекса разсрочено плащане на неплатените наемни вноски за минал период /20.08.2011 г. - 20.05.2011 г./ не оказва влияние нито на законосъобразността на издаването на фактурите, нито на законосъобразността на издаването на ДКИ към тях, доколкото, както беше посочено по-горе, данъчното събитие настъпва независимо от датата на плащането. С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "България Холидейз" ЕАД. За първоинстанционното производство ответникът не е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявена е от касатора своевременно обаче такава за касационното производство, която с оглед изхода на спора е основателна. На основание чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК на касатора за настоящото съдебно производство се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 627 лв., определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.