Решение № 2477 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2016 г.

Решение № 2477 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - [област] против решение № 32 от 18.01.2016 г. по адм. д. № 853/2015 г. на Административен съд - София област, с което е отменено решение № 1012-22-6#1 от 19.08.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - [област] и потвърденото с него разпореждане № 4911017242 от 22.04.2015 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - [област], а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 34, ал. 3 от АПК, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Д. И. Х. от [населено място], [област], е оспорил касационната жалба в писмен отговор Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София област е решение № 1012-22-6#1 от 19.08.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - [област] и потвърденото с него разпореждане № 4911017242 от 22.04.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. И. Х. от [населено място] по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, в частта за непризнатия осигурителен стаж от втора категория като тракторист през кампанийните сезони в периода 1980 г. - 1984 г. и в частта за непризнатия осигурителен стаж и доход по приравнено трудово правоотношение за периоди до 2000 г. С постановеното решение първоинстанционният административен съд е уважил жалбата и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, след като е обосновал извод за издаване на оспорените актове при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 от АПК. Фактите и обстоятелствата от значение за спорното право не са били изяснени, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя и възпрепятства съдебният контрол. Липсва становище на административния орган по всяко от конкретните искания, не е ясно кои от тях са взети предвид при извършеното преизчисляване на пенсията и кои не са взети предвид. Използвани са бланкетни изрази, в които най-общо са споменати относими и неотносими правни разпоредби без да са обсъдени представените 7 бр. удостоверения обр. УП-[номер], УП-[номер], УП-[номер] и декларация. Мотивирането на административните актове трябва да е съобразено с конкретните факти и обстоятелства по случая и приложимите правни разпоредби. Така постановеното решение е обосновано и правилно. В Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), глава първа, раздел първи, са регламентирани някои специални административнопроизводствени правила за разглеждане на заявленията за отпускане на пенсии. Когато липсват специални процесуални правила, пенсионният орган е длъжен да спазва реда по общите правила, уредени в АПК. На основание чл. 2, ал. 1 от АПК кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съгласно чл. 10, ал. 1 от НПОС пенсиите се изменят с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в установения четиримесечен срок от подаването на заявлението и тъй като друго не е установено със закон, издаденото разпореждане следва да отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 59 от АПК. В разглеждания случай се установява, че лицето претендира признаване на втора категория труд на длъжност "тракторист" в ТКЗС, [населено място], съгласно Разпореждане на МС № 178/1973 г. и ПМС № 22/1976 г., с обща продължителност на осигурителния стаж 281 работни дни. Осигурителният орган е признал осигурителен стаж с продължителност два месеца, които не е конкретизирал като период. Позовал се е на пенсионните права на учителите съгласно разпоредбата на § 5 от ПЗР на КСО, действала към момента на отпускане на пенсията през 2010 г. Не е обсъдил възражението на лицето във връзка с пенсионните му права след 01.11.2012 г. и произтичаща неприложимост на § 5 от ПЗР на КСО. Обстоятелствата във връзка с продължителността на придобития и зачетен осигурителен стаж като чл. на Съвета на директорите на [фирма], [населено място] (в ликвидация), не са установени. Не е ясно кои периоди са били зачетени с по-рано издадени разпореждания, кои периоди не са признати за осигурителен стаж и нормативното основание за непризнаването им. На пенсионера не е предоставена справка за начина на формиране на осигурителния му доход и за изчисляването на размера на пенсията. Принципът за истинност в административния процес, установен с чл. 7 от АПК, поставя изискване за преценка на всички факти и доводи от значение за случая и обосноваване на административните актове с действителните факти от значение за случая. Като е приел, че административните актове са процесуално и материално незаконосъобразни, поради което подлежат на отмяна, Административен съд - София област е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение, с което актовете са отменени и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за водене на делото пред касационната инстанция, поради което искането му не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,