Решение № 383 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1875/2011 г.

Решение № 383 от 5.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1875/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Н. Н. против решение № 74 от 9.05.2011 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 66/2011 г. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според защитника наказанието е явно несправедливо, тъй като въззивният съд е пренебрегнал значението на самопризнанието за установяване на обективната истина и конкретни данни за личността на подсъдимия. Направено е искане за изменяване на въззивното решение, като се намали наказанието при условията на чл. 55 НК с по-лекото по вид - пробация или се намали размера на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. Ж.) поддържа касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключени, че не са налице основания за приложението на чл. 55 НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението само шест месеца след изтърпяване на друго наказание лишаване от свобода. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 3 от 20.01.2011 г. по н. о. х. д. № 575/2010 г. Добричкият окръжен съд е осъдил подсъдимия Д. Н. Н. за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК и на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 307а НК съдът е отнел банкнотите в полза на държавата. С въззивно решение № 74 от 9.05.2011 г. по в. н. о. х. д. № 66/2011 г. Варненският апелативен съд е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода на две години, а в останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. За да увеличи размера на лишаването от свобода въззивният съд е направил собствена преценка на всички релевантни по делото обстоятелства и адекватно е оценил тяхното значение при индивидуализация на наказанието. Отказът на въззивния съд да констатира съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина и проява на действителна критичност е бил надлежно извлечен от конкретните данни по делото и мотивиран с достатъчно ясни и логични съображения. Липсват обстоятелства, относими към интелектуалното и умствено развитие на подсъдимия, които са снижавали степента на личната му обществена опасност и които съдът е бил длъжен, но е пропуснал да отчете при индивидуализация на наказанието лишаване от свобода. Въззивният съд законосъобразно е приел също, че не са налице условията, посочени в чл. 55 НК, поради което искането за неговото приложение и определяне на по-леко по вид наказание пробация е неприемливо. Съвкупно определената санкция на подсъдимия отговаря на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК и не се налага намаляване. Жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, респективно - в сила въззивното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК