Решение № 4867 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2015 г.

Решение № 4867 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт (МП) "Пристанище Бургас център" срещу решение № 1315/31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 930/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Ответникът е представил своевременно възражения по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е основателна. АС Бургас е бил сезиран с жалба от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД със седалище и адрес на управление в град Бургас, против решение № 571/11.03.2013 г., издадено от началника на Митнически пункт "Пристанище Бургас център", с което на основание чл. 20, § 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е определено ново тарифно класиране на стоката, допусната за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД 12BG001007H0019442/20120701 - код ТАРИК: 2707 99 99 00 и на основание чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС на дружеството са определени следните задължения: мито в размер на 88181.18 лева и ДДС в размер 17636.24 лева. Съдът е прогласил нищожността на решение № 571/11.03.2013 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас Център". За да постанови акта си АС Бургас е приел, че оспореното решение, е издадено при липса на материална компетентност на началника на МП "Пристанище Бургас център", поради което е нищожно. Приел е в мотивите на съдебния акт, че по осъщественият с ЕАД 12BG001007H0019442/20120701 внос митническите органи са извършили проверка при хипотезата на чл. 74 от ЗМ, в хода на която може да бъде извършван документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол. От продукта е била иззета проба, в присъствието на митнически служител, от представител на "Сейболт България" ЕООД - дружество, извършващо качествен и количествен контрол на стоки, както и в присъствието на получателя "Лукойл Нефтохим България" АД, като за действията по вземане на проби е бил съставен протокол № 417/03.07.2012 г. Въз основа на извършен документен контрол на декларацията и придружаващите я документи, началникът на МП "Пристанище Бургас център" е издал решение, с което, съгласно чл. 31 § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, е определил митническата стойност за стоката. Това решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е приел и, че с оспореното решение на началника на МП "Пристанище Бургас център", отново въз основа на документна проверка на стоките, придружаващите документи и декларацията, и резултатите от МЛЕ, митническият орган е извършил промяна в тарифното класиране на стоката и въз основа на това, е определил нов размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания по същия ЕАД. Така по същество е изменено първоначалното решение, обосновава се съдът. Излага мотиви, че двата административни акта са издадени в рамките на едно административно производство по реда на чл. 74 ЗМ - за проверка на приети ЕАД. В хода на тази проверка митническите органи са реализирали и двете, предвидени по закон правомощия - документен контрол на декларацията и придружаващите я документи и проверка на стоките, и вземане на проби за анализ или контрол, поради което, след като е извършил проверка на декларацията и придружаващите я документи, взел е проба за анализ и е издал решение, с което е определил размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, началника на МП "Пристанище Бургас център" не е имал материална компетентност да постановява друго такова, с което да изменя размера на определени вече задължения. Решаващият съд е изложил и съображения относно това, че не са били налице и предпоставки за изменението му по реда на чл. 99 АПК. Обжалваното съдебно решение е неправилно. С оспореното решение на началника на МП "Пристанище Бургас център" е извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 9999 и е определен нов размер на възникналото митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92 и на дължимия ДДС на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение на основание чл. 99 АПК, тъй като с последното са определени публичните задължения на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с оспореното второ решение е извършено претарифиране и като последица от него са определени съответен размер на възникналото митническо и данъчно задължение. Предметът на произнасяне по двете решения не е идентичен - първото касае количествата на продукта по опростената митническа декларация, подадена от ответника в настоящото производство, а с второто, предвид резултатите от митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 9999, различен от декларирания от вносителя такъв по КН 2710 1971 и възприет в първото решение на началника на МП. Според чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (МКО), митническите органи имат право след вдигането на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04. 2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс (ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на ММКО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в ММКО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава ХIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 до чл. 84м вкл. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са уредени в посочените по-горе разпоредби от ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай от данните по делото се установява, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, която митническите органи могат извършат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/2000 г., т. 21). Затова е необходимо да се разграничат двата процеса: повторна проверка на декларацията и последващ контрол, което не е направено от административния съд. В случая митническият орган е насочил действията си към изясняване съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената митническа декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващата стоката документация, като за целта е използвал получените резултати за произхода и състава на стоката, обект на лабораторен анализ. Намерено е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от митническата експертиза, извършена в лабораторията в гр. Русе. От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗМ следва, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двете процедури могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. За повторната проверка на декларацията не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед, с която да се постави неговото начало, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а ЗМ. С издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение на началника на МП "Пристанище Бургас център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и на данъчно задължение по чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 9999. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на съдебен контрол. В случая е приложима хипотезата по чл. 84, ал. 1 ЗМ, а не процедурата по чл. 91 АПК или тази по чл. 99 и сл. АПК. Законът за митниците е специален спрямо Административно процесуалния кодекс. Първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като е обсъждал наличието на предпоставките по чл. 99 АПК, а е игнорирал процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, не е направил разграничение между тях и неправилно е приел, че доказателствата по делото изключват приложимостта им. С оглед изложеното изводът на съда за нищожност на оспорения пред него акт поради липса на компетентност на издалия го административен орган е незаконосъобразен и необоснован. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи относно неговата законосъобразност въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК. По делото се спори относно правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесения продукт, описан в митническата декларация като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка". Вносителят е класирал тарифно продукта в код 2710 1971, а митническият орган с оглед приетото от него преобладаване на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, е определил същия в код 2707 9999. Ответното дружество сочи, че продуктът в митническата декларация е класиран в код 2710 1971 предвид произхода му на нефтено масло, както и поради обстоятелството, че до този момент всички продукти с такъв произход и идентичен химичен състав са класирани в тази подпозиция, а възражения от страна на митническата администрация не са правени. Позовава се на писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, съгласно което до 4.4.2013 г. продукти с характеристиките на процесния са се класирали в позиция 2710. След обсъждане на заключенията на приетите по делото експертизи, правилно съдът е приел, че митническият орган не е доказал обстоятелството, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. Доказателствата по делото сочат, че процесният продукт представлява мазут, получен след първично преработване на нефт, и като химически състав представлява смес от въглеводороди. С т. 2 от решение С-330/2013 г. на СЕС, е дадено тълкуване на понятията "ароматни съставки" и на "ароматни въглеводороди", като е посочено, че първото понятие е по-широко. Поради това, при липсата на данни за тегловното съотношение на ароматните спрямо неароматните съставки на процесния продукт, не би могъл да се направи извод, какъвто е направен от органа, че ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а оттук и, че са налице предпоставките за определяне на нов тарифен код за този продукт, а оттук и нов размер на възникналото митническо задължение. Преобладаването тегловно на ароматните въглеводороди в състава на продукта, не е равнозначно на преобладаване тегловно на ароматните съставки. Продуктът като смес от въглеводороди отговаря само на едно от кумулативно предвидените четири изисквания (за дестилация), въведени в обяснителните бележки на КН за подпозиция 2707 9999, поради което не може да се приеме съответствие по този код. Изводът на съда за недоказаност на констатацията на митническия орган, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, е обоснован и законосъобразен. Независимо от изложените допълнителни аргументи, в случая от съществено значение е обстоятелството, че митническият орган не е установил безспорно, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, което обуславя извод за незаконосъобразност на издадения акт. Ето защо, след отмяната на обжалваното решение, следва да се постанови друго, с което оспореният административен акт се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав