Решение № 255 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2009 г.

Решение № 255 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Халил Мехмедов Кърджалиев от с. Вълкосел против решение № 378/03.06.2009 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 339/2009 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-БД-24/10.03.2009 г. на началника на РДНСК - Благоевград за премахване на незаконен строеж. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Становището на ответния началник на РДНСК - Благоевград и заключението на представителя на Върховната административна прокуратура са за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, тъй като разпорежда премахване на незаконен строеж, изпълнен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, за който няма подадено заявление за узаконяване в сроковете по § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на закона. Установено е, че жалбоподателят е извършил без строителни книжа пристройка към втори жилищен етаж на съществуващата в УПИ VIII-126, кв. 27 по плана на с. Вълкосел двуетажна сграда, с размери 3, 50/8, 00 м, състояща се от две стаи, изградени върху съществуващ гараж, допрян до жилищната сграда. Над тях е изпълнена стоманобетонова плоча, стъпваща на външни новоизградени колони и греди в съществуващата част. Върху цялата сграда е изграден таван с надзид 1, 00 м, като в средната му част е обособена стая с височина 2, 70 м. Тези обстоятелства съдът правилно е приел за установени от съставените в хода на административното производство констативни актове. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225, ал. 3 ЗУТ доказателство (огледен протокол) за съществуването и вида на строежа. В случая актовете са редовно съставени в отсъствие на изпълнителя (законът не задължава това да става в негово присъствие), на когото са връчени надлежно, поради което имат доказателствена сила. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по наличието на строежа, както е описан в актовете от 22.01.2009 г. на длъжностни лица при РДНСК - Благоевград. Констатациите им не са оборени от жалбоподателя. Последният признава в жалбите неблагоприятния за него факт, че е извършител на строителството и той не подлежи на отделно доказване от административния орган. Представеният с касационната жалба недатиран констативен акт не е основание за издаване на оспорената заповед, поради което нередовностите при съставянето му нямат значение за законосъобразността й. Правилни и съобразени със закона са изводите на административния орган и на съда, че се касае за незаконен строеж извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователно се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, че изпълненото е "текущ ремонт на сграда" с оглед настъпила аварийна ситуация, представляваща опасност от самосрутване на сградата, за укрепване на която с приложено решение на Общински съвет - Сатовча от 08.06.2000 г. на жалбоподателя е отпуснат един тон цимент. Разпоредено за премахване с обжалваната заповед е пристроеното и надстроеното, което има характер на строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ. Касае се за новоизградени самостоятелни обекти, а не за строително-монтажни работи по съществуващата сграда. Отделно от това, строителните и монтажни работи за възстановяване експлоатационната годност на съществуващата сграда представляват "основен ремонт" по смисъла на т. 42, § 5 ДР на ЗУТ, за извършването на който са необходими строителни книжа. Данните за годината на строителството дадени от жалбоподателя са противоречиви, но са за период след 2000 г. и при установената липса на подадено заявление за узаконяване на строежа в преклузивния срок по § 184, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗУТ, премахването му е по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,