Решение № 7691 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2011 г.

Решение № 7691 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Веселина Йорданова Драганова от град Бургас против решение от 15.10.2010 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/ по адм. дело № 3892/2004 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Столичната дирекция за национален строителен контрол /СДНСК/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано по повод разпоредена със заповед № РД-23-342/12.05.2004 г. на началника на ДНСК проверка по изпълнение на указания на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и за изпълнение на издадени заповеди от органите на ДНСК за периода 30.05.-11.06.2004 г., на територията на град Бургас. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол от 01.09.2004 г., в който са отразени извършени нарушения от жалбоподателката Драганова, в качеството й на "началник" на РДНСК Бургас. Образувано е било дисциплинарно дело № 6/2004, като на 25.10.2004 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, резултатите от което са отразени в протокол от същата дата, в който е прието, че е налице основанието по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл на Драганова да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. На 14.10.2004 г. жалбоподателката е депозирала писмени обяснения до административнонаказващия орган. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на заповед № РД-15-1698/28.10.2004 г. на директора на ДНСК, с която на Веселина Йорданова Драганова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № РД-16-16/28.10.2004 г. за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Заповедта е уволнение е приета за законосъобразна от СГС, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващият орган е представил доказателства за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че са доказани посочените в заповедта нарушения, поради което съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта за дисциплинарно уволнение. При така установените релевантни за спора факти настоящата инстанция намира решението за правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушения на процесуалния и материалния закон. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 95/2003 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Драганова от 14.10.2004 г. При това положение, първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице едно от алтернативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. Обосновани са правните изводи на СГС са липса на нарушение на преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл, което е подробно обсъдено от първоинстанционния съд. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1, което е станало на 25.10.2004 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 28.10.2004 г.. Спазена е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗДСл. В административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. В този аспект следва да се обсъдят и посочените части от административната преписка. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационни основания е за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК, поради наличие на обективни причини за забавеното произнасяне по преписки. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани със спора за законосъобразност на двете заповеди, при което е направил обоснован извод за законосъобразността им. Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционният съд, като тя е свързана с наличието на нарушения на служебните задължения - чл. 21, ал. 1 и 2; чл. 24, ал. 1 от ЗДСл. Нарушенията са подробно описани в обстоятелствената част на заповедта, установени са в хода на дисциплинарното производство. Дисциплинарния съвет с решението си е приел, че са налице твърдените нарушения, изразяващи се в действия и бездействия, съставляващи по своята същност дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 4 от ЗДСл. По същество не се оспорват нарушенията, а се поддържа, че са налице обективни причини изключващи виновно поведение. Тези доводи са неоснователни и не обосновават извод, че лицето е било обективно възпрепятствано да изпълнява служебните си задължения предвидени в длъжностната характеристика, както и съгласно разпоредбите на ЗУТ. Обоснован е изводът за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 4 от ЗДСл. Поради това обосновано съдът е приел, че заповедта по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е издадена от компетентен орган в изискващата се от закона писмена форма и реквизити, съгласно чл. 97, ал. 1, т. 1-7 от ЗДСл, както и правилно прилагане на материалния закон. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение също правилно е приета за законосъобразна. При наличието на наложено дисциплинарно наказание "уволнение", органът по назначаването издава заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Не са нарушени нормите на материалния закон при постановяване на решението на съда. Спазени са и съдопроизводствените правила, поради което не е налице и това касационно основание. Решението е обосновано, като правният извод за законосъобразност на двата акта е съответен на доказателствата, подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение