Решение № 7241 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2020 г.

Решение № 7241 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2042 от 25.11.2019 г., по адм. дело № 1647/2018 г. по описа на Административния съд - Бургас, В ЧАСТТА, с която по жалба на "Електрик 1" ЕООД, гр. София, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02000217007569-091-001 от 19.03.2018 г. на органи по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 122/07.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, в частта относно определени задължения за ДДС за данъчни периоди декември 2015 г. в размер на 101 042, 87 лева главница и 13 017, 87 лева лихва; февруари 2016 г. в размер на 8 406, 21 лева лихва и март 2016 г. в размер на 185, 56 лева лихва, както и е изменен РА в частта относно определените задължения за ДДС за данъчен период август 2016 г. като вместо установените задължения от 8 358, 30 лева главница и лихва 1 279, 39 лева са определени задължения в размер на 110, 40 лева главница и 16, 89 лева лихва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че доказателствата по делото, включително показанията на вещите лица, установяват реално извършване на спорните доставки. Касаторът смята, че не са представени безспорни доказателства, че доставчикът е разполагал с този вид и количество стоки. Твърди, че в документите, съпровождащи доставките има несъответствия, а свидетелските показания за транспортирането и приемо-предаването им са противоречиви и за част от доставките, фактически невъзможни. Счита, че заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза не оборват направените констатации от приходните органи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Електрик 1" ЕООД, чрез адв. Найденова, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционият съд, след като е възпроизвел съдържанието на всички представени в административната преписка и в съдебното производство доказателства и въз основа на относимите за правото на данъчен кредит законови норми, е приел, че фактурите са съставени съгласно изискванията на ЗДДС, същите са отразени в счетоводството на ревизираното лице, съответно са включени в дневниците му за покупки и дневниците им за продажби и СД за съответните данъчни периоди, данъкът по тях е начислен, а стоките, предмет на процесните фактури са използвани за целите на облагаеми доставки на данъчнозадълженото лице - реализирани чрез последващи продажби и влагането им в СМР, което е установено от съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза. След съпоставка на получените по процесните доставки електроматериали и тези, изписани от ревизираното лице към негови възложители, съдебно-техническата експертиза е установила съпоставимост между актуваните СМР и материалите, изписани от склад за тяхното изпълнение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че стоките, предмет на фактурите са заприходени по материалните сметки и на доставчика, и на ревизираното дружество, впоследствие изписани от склад, отчетени са разходи за придобиване на стоката по процесните фактури, по съответния ред е удостоверено извършването на плащанията към доставчика, има данни в счетоводството и за получени приходи от извършените впоследствие продажби, които са участвали при формиране на финансовия резултат на дружеството, съответно приходът е надлежно отчетени ДДС е начислен като задължение към бюджета. Съдът е приел, че на възражението на данъчните органи за разминаване между датата на заприходяване на стоките при ревизираното лице и по-късното им фактуриране от доставчика, вещото лице е дало изчерпателен отговор. Като се е позовал на практиката на СЕС, съдът не е споделил изводът на приходните органи за недоказаност на доставката поради неясен произход на стоката и липса на доказателства за притежаването й от предходните доставчици на "Трейдинг комерс експорт" ЕООД – пряк доставчик на ревизираното лице. Съдът е приел, че за удостоверяване реалността на доставката от ревизираното лице са представени множество писмени доказателства, които кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели, описващи еднотипна фактическа обстановка по извършването на транспорта, товаренето и разтоварването на стоките, поради което е приел за изяснена доставката и транспортирането на стоките – място на натоварване, конкретно превозно средство, шофьор, както и приемо-предаването им. Установил е, че данните в документите за транспорт съвпадат с посоченото от ревизираното лице. От свидетелските показания на представителя на доставчика съдът е приел, че се опровергава основен довод на ревизионния екип за липса на реалност на доставките между "Трейдинг комерс експорт" ЕООД и "Електрик 1" ЕООД – че няма как документите, съпътстващи товара, да са били подписани и от двете лица, представляващи дружествата, доколкото е установил обичайна за търговските отношения практика при подписването и размяната на приемо-предавателните документи. При така установеното съдът е приел за доказано реалното осъществяване на фактурираните доставки на стоки – различни електроматериали – поради което е формирал извод за незаконосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с посочения предмет. Така мотивиран съдът е отменил РА в частта на определени задължения за ДДС за данъчни периоди декември 2015 г., февруари 2016 г и март 2016 г. и е изменил РА в частта относно определените задължения за ДДС за данъчен период август 2016 г. Решението е правилно. Не са налице релевираните касационни основания. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи за действително осъществени доставки по процесните фактури с издател "Трейдинг комерс експорт" ЕООД. В процесния случай предметът на спорните фактури са стоки – различни електроматериали. Съгласно даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 /"Евита К" ЕООД срещу Директора на Д "ОУИ" София/ - т. 33- доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик. Ето защо, релевантно за спора е установяване на предаването на стоките и овластяването на получателя да се разпорежда с получените стоки като собственик. Настоящата инстанция намира, че тези обстоятелства са установени за процесните стоки документално и фактически. Документално е установено, вкл. и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че получените стоки са отписани счетоводно при доставчика, включени са в СД и дневници за продажби и съответно са заприходени при получателя. Фактическото получаване е установено предвид данните по заявките за материали и складовите разписки за изписване от доставчика, товарителниците и пътните листа, както и складовите разписки за заприходяване на стоката при получателя, които придружават всяка от фактурите. Според данните от тези писмени доказателства е извършено индивидуализирането на вещите. Налице е съответствие между страни, количества и вид стоки. Експертът е установил отразено по фактурите плащане, както и приходи от последващата реализация на получените стоки, включително е посочил, че приходът е участвал при формиране на финансовия резултат на дружеството. За целите на данъчното облагане по ЗДДС, респективно за признаване на правото на данъчен кредит, определящо е да се установи придобиването на конкретната стока и то именно от лицето, посочено като доставчик в издадената фактура. В тази насока настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционният съд за наличие на убедителни и категорични доказателства. За удостоверяване реалността на доставката от ревизираното лице са представени убедителни писмени доказателства, посочени по-горе, съпътстващи всяка от процесните фактури, данните от които съответстват на останалите събрани доказателства. От показанията на разпитаните свидетели се изяснява механизма на доставката, транспортирането и приемо-предаването на стоките, като в изложеното от тримата свидетели относно начина на товарене (наемане почасово на работници и плащането им на ръка), броя на транспортните средства и кой от шофьорите кое МПС е управлявал, както придружаващата документация, противоречия не се установяват. В подкрепа на изложеното от свидетелите са и обясненията и представените документи от третото лице – ЕТ "Ж. Желязков". Последният по силата на договор за транспорт от 05.08.2015 г., сключен с ревизираното лице и във връзка с рамков договор за СМР от 05.01.2016 г. и договор за продажба на стоки от 01.06.2015 г., е предоставил на ревизираното лице две тежкотоварни МПС, заедно със свой служител шофьор, за транспортирането на стоките. Установено е, че двамата търговци са в близка родствена връзка, като в търговската си дейност използват обща складова база, а служители на ЕТ, съгласно заявеното от тях като свидетели, са изпълнявали работа и за ревизираното лице като шофьори. ЕТ "Ж. Желязков" е предоставил по искане на органите по приходите доказателства за движението на стоките, получени от ревизираното лице, до крайните обекти, в които са били извършвани СМР, изискващи влагането на материалите – договори с трети лица, за извършване на различни СМР, товарителници, пътни листове – към всяка издадена фактура, мемориални ордери за гориво и отпускане на електроматериали от складови наличности също към всяка отделна фактура. От обясненията на ЕТ се установява както предаването на процесните стоки, така и последващото им използване в икономическата дейност на ревизираното лице, което е установено и от съдебно-техническата експертиза, дала заключение за съпоставимост между получените по процесните доставки електроматериали и тези, изписани от ревизираното лице към негови възложители и актуваните СМР. При така събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд за реалност на доставките е обоснован. Установено е фактическото и документалното им предаване, заприходяването им и последващата им реализация. Законосъобразно и при спазване на практиката на СЕС по тълкуване на Директива 2006/112 съдът е счел, че само поради твърдяната от ревизиращите недоказаност на произхода на стоките не е допустимо ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Съгласно последователната практика и на ВАС на доказване подлежи пряката доставка, като националната инстанция следва да прецени обосноваващите я доказателства съобразно с националните правила за доказване. Действително, посочената от съда практика на СЕС касае случаи, в които реалността на доставката е доказана, но предвид обсъдените доказателства и изложените по-горе мотиви, касационната инстанция счита, че настоящият случай е именно такъв, поради което цитираната от съда практика на СЕС намира приложение. Не се установява твърдяното от касатора противоречие в показанията на свидетелите – двамата шофьори, като видно от информацията, която дават, няма объркване на МПС, което всеки от тях е управлявал. Независимо, че и двамата шофьори описват едно и също основно място за получаване на фактурираните доставки - бул. "Приморски" 23, в гр. Варна, водачът на тежкотоварното МПС сочи и открита база в кв. "Аксаково", от където са получавани артикулите, изискващи подемна техника. Кореспондиращи с неговите обяснения са показанията и на представителя на доставчика "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, който е заявил, че е присъствал на по-голямата част от доставките и е пояснил, че доставките са били съгласувани с управителя на ревизираното лице, а по-тежките и обемни материали са били товарени от нает открит склад в кв. "Аксаково". Установено е, че за целта са използвани два товарни камиона, които разполагат с кранове за вдигане на тежки товари. Предвид изложеното, неоснователно касаторът счита, че стоките не са предадени за превоз, като се позовава на тяхното голямо тегло и техническата невъзможност същите да са натоварени с кран от склада на бул. "Приморски" 23, поради липата на място и съобразно с конструкцията на сградата. Основната част от превозите са били извършени именно от шофьора на тежкотоварните средства, а според показанията му, съответстващи и на изложеното от представителя на доставчика, товаренето на тежките и обемните материали е ставало от базата в кв. "Аксаково". Настоящият състав намира за правилно посоченото от съда относно констатациите на приходните органи, че в товарителниците нелогично като изпращач и получател е вписано ревизираното дружество. С оглед договора за превоз от 01.06.2015 г., сключен между ревизираното лице и ЕТ "Ж. Желязков" и дадените обяснения от свидетеля – служител при ЕТ, осъществяващ транспорта с тежкотоварните машини, че за транспортните операции по получаване на стоки от "Трейдинг комерс експорт" ЕООД е бил инструктиран и изпращан от управителя на ревизираното дружество, то логично както сочи и съдът, транспортните документи са оформени от името на ревизираното дружество. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че ревизираното лице, върху което е доказателствената тежест да установи по несъмнен начин фактите, от които черпи положителни за себе си правни последици, е представило достатъчно доказателства за доказване на предпоставките за ползване на данъчен кредит по издадените му фактури, в резултат на което съдът правилно е приел жалбата за основателна и е отменил РА като незаконосъобразен по отношение на установените задължения за ДДС, свързани с разглежданите фактури. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е изложил и други подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, и не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, заявеното искане и представените доказателства за извършването им, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 900 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,