Решение № 328 от 9.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 980/2012 г.

Решение № 328 от 9.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 980/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Й. Й. срещу нова въззивна присъда на Пловдивски окръжен съд № 38 от 10.04.12 г., по ВНОХД № 1168/11, с която е постановено следното:

• отменена е първоинстанционна присъда на Пловдивски районен съд № 177 от 1.04.11 г., по НОХД № 2611/10, в частта относно произнасянето по чл. 202 НК, и подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от месец декември 2005 г до месец февруари 2007 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице "специалист маркетинг и аналитик проучване на пазари" към [фирма], [населено място], обл. Пловдив, и "аналитик проучване на пазари" към [фирма], Пловдив, е присвоил чужди пари, възлизащи на обща стойност 15 472,52 лв., собственост на [фирма], Пловдив, поверени му да ги пази, като длъжностното присвояване е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години "лишаване от свобода",

• изменена е първоинстанционната присъда относно произнасянето по чл. 316 НК, като е отменено освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а НК, и е наложено наказание една година "лишаване от свобода",

• на основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия е определено едно най-тежко общо наказание: три години "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години,

• на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на [фирма], [населено място], обезщетение за имуществени вреди, в размер на 15 472,52 лв. заедно със законните последици,

• на подсъдимия са възложени направените по делото разноски,

• присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

• подсъдимият К. Й. Й. е признат за виновен в това, че на 2.11.2009 г в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински официални документи /квитанции, приходни касови ордери/, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, в размер на 1 000 лв.,

• същият подсъдим е признат за невиновен в това: в периода от месец декември 2005 г до месец февруари 2007 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице "специалист маркетинг и аналитик проучване на пазари" към [фирма], [населено място], обл. Пловдив, и "аналитик проучване на пазари" към [фирма], Пловдив, да е присвоил чужди пари, на обща стойност 15 472, 52 лв., собственост на [фирма], Пловдив, поверени му да ги пази, като длъжностното присвояване е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК,

• същият подсъдим е признат за невиновен в това: на неустановена дата в периода месец юли - месец август 2006 г., в [населено място], да е съставил неистински официален документ /квитанция към приходен касов ордер, за сумата 29, 64 лв./, с цел да бъде използван, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 308, ал. 1 НК,

• отхвърлен е предявеният от [фирма], [населено място] срещу подсъдимия, граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 15 472, 52 лв.,

• съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че обжалваната присъда се характеризира с липса на мотиви, че е допуснато противоречие във фактическите и правни изводи, че присъдата почива на недопустими предположения, че не са отграничени отделните деяния, елементи на продължаваното престъпление по чл. 202 НК, че е останало неясно в какво качество процесните суми са били връчени на подсъдимия / в качеството на "специалист маркетинг и аналитик проучване на пазари" или в качеството на фактически отчетник, въз основа на устно упълномощаване, от страна на св. М. /, че за времето, през което подсъдимият е бил служител на [фирма], той не би могъл да отговаря за длъжностно присвояване на имущество, собственост [фирма], че е допуснато противоречие относно отношението на дееца към инкриминираното имущество / съгласно обвинението, за пазене, а според съда, за пазене и управление /, че събраните доказателства не са получили адекватна оценка, че счетоводството на [фирма] е водено в отклонение от нормативните изисквания, което води до неправилност на извода, че процесните суми са събирани от подсъдимия, но не са внасяни в касата на дружеството, че неправилно инкриминираните документи по чл. 316 НК са преценени като неистински официални, че е допуснато противоречие относно целта на използването им, че материалният закон е приложен неправилно / липсват признаците на съставите по чл. 202 и чл. 316 НК/, че незаконосъобразно е уважен гражданският иск на [фирма], тъй като не е налице деликт по чл. 45 ЗЗД, че наложеното наказание е явно несправедливо.

С жалбата се иска да бъде отменена присъдата и подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция, или да бъде изменен въззивният акт, като бъде смекчено наказанието на жалбоподателя.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитата си.

Гражданският ищец не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Мотивите към обжалвания акт са изготвени в съответствие с процесуалните изисквания и дават правилен отговор на въпросите, предмет на въззивната проверка. Не е налице противоречие при излагане на съображенията, касаещи фактическата и правна страна на инкриминираните деяния. В обвинителния акт е очертан периодът на продължаваното престъпление по чл. 202 НК, като отделните деяния са отграничени от съответните месеци, за които се е събирала дължимата сума. По същия начин продължаваното престъпление е разгледано в мотивите към въззивната присъда, тоест, липсва релевираното нарушение на правото на защита. Неоснователно се твърди, че изводите по релевантните факти почиват на невярна интерпретация на доказателствените източници. Въззивният съд е подложил на подробен анализ доказателствената съвкупност, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Не е допуснато противоречие в изводите на съда относно длъжностното качество на подсъдимия. Посочено е, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността "специалист маркетинг и аналитик проучване на пазари" и длъжността "аналитик проучване на пазари", съответно към [фирма] и [фирма]. Отбелязано е, че извън пряката му трудова функция му е възложено да събира дължимите суми за мобилни телефонни услуги, въз основа на устна заповед на св. М., управител на двете дружества. Тази допълнителна работа е интерпретирана като такава, придаваща на подсъдимия задължения като на фактически отчетник. Взето е отношение по въпроса какво е било отношението на дееца към повереното му имущество, като е посочено, че то му е връчено да го пази. В мотивите към присъдата действително се съдържа и изразът "и да го управлява", но това не води до недопустимо излизане извън предмета на обвинението, а е в резултат на изложените разсъждения относно общата съставомерност на длъжностното присвояване, включваща наказуемост при двете хипотези / ясна е волята на съда, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за присвояване на имущество, което му е връчено да го пази, каквото е повдигнатото обвинение /. Вярно са интерпретирани гласните доказателства, изводими от показанията на разпитаните свидетели, както и заключенията на съдебно-графологичните и съдебно-счетоводни експертизи, респективно, писмените и веществени доказателства, при съвкупния анализ на които правилно е прието, че се касае за длъжностно присвояване. Осъдителната присъда почива на доказани факти, а не на предположения, поради което неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение по чл. 303, ал. 1 НПК.

Детайлно са изследвани обстоятелствата, при които подсъдимият е действал, въз основа на устно възлагане, като е събирал процесните суми, но не ги е отчитал в касата на дружеството. Вярно са интерпретирани доказателствата относно счетоводната дейност на пострадалото дружество и организацията на работата в счетоводството, като е изяснено, че постъпването на суми в касата е ставало след издаване на счетоводен документ, който извод следва и от обстоятелството, че подсъдимият е представил квитанции и приходни-касови ордери, за да "докаже", че е внесъл в касата на дружеството процесните суми. Тези документи правилно са преценени като неистински официални такива, тъй като е установено, че не произхождат от лицата, посочени като техни издатели. Обстоятелството, че оригиналите на неистинските документи са заверени от нотариус не влиза в противоречие с целта на използването им, тъй като заверката на преписите е извършена с цел създаване на несъществуващи доказателства, чрез които да бъде прикрито присвояването /в такъв смисъл са и разсъжденията на въззивния съд/. Липсата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва процесуалната възможност за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно е становището, че длъжностното качество на подсъдимия е възникнало въз основа на устна заповед на управителя на [фирма] /св. М./, който е бил управител и на [фирма]. Съдебната практика е изяснила, че длъжностното качество може да възникне не само въз основа на писмен акт, но и въз основа на устно възлагане на робота, свързана с пазене на чуждо имущество. Подсъдимият е изпълнявал длъжността "специалист маркетинг и аналитик проучване на пазари в [фирма]", но процесните суми не са му връчени в това качество. Той е придобил качеството длъжностно лице на основание устно възлагане от св. М., който разполага с правомощие да стори това /като управител на дружеството М. би могъл да го назначи на такава работа/. Въззивният съд е направил разграничение на двете длъжностни качества и правилно е приел, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за присвояване на поверените му средства в качеството на длъжностно лице, въз основа на възлагане на работата. Ето защо, обстоятелството, че в рамките на инкриминирания период /за времето от 11.04.2005 г. до 17.11.2006 г./ жалбоподателят е работил в [фирма], няма за последица отпадане на наказателната му отговорност за длъжностно присвояване. В такъв смисъл следва да се разбират разсъжденията на въззивния съд, че подсъдимият е встъпил като фактически отчетник, което го очертава като годен субект на длъжностно присвояване. С оглед прецизност на термина "фактически отчетник" следва да се има предвид следното: Съгласно ППВС № 3/70, фактическите отчетници не са длъжностни лица / това се отнася за случаите, при които лицето самостоятелно се е натоварило с отчетническа дейност, без да е налице надлежно възлагане /. Когато обаче осъществяването на отчетническата дейност е въз основа на изрично възлагане / включително и устно /, или когато работата се извършва със знанието и мълчаливото съгласие на управляващия юридическото лице, тогава извършителят придобива длъжностно качество и става годен субект на длъжностно присвояване. В случая, въззивният съд е използвал термина "фактически отчетник", но е имал предвид, че отчетническата дейност е осъществявана, въз основа на надлежно възлагане, в какъвто случай субектът придобива качеството длъжностно лице. Липсва нарушение на материалния закон и относно документното престъпление, тъй като приетите релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 316 НК. Законосъобразно е произнасянето по гражданската отговорност. Налице са основанията на чл. 45 ЗЗД за уважаване на предявения от пострадалото дружество граждански иск, тъй като е налице деликт /с присвояването на процесната сума се причинява щета на дружеството, която подлежи на възмездяване/. Ето защо, липсват основания за пререшаване на въпросите, касаещи отговорността за непозволено увреждане, а искането в тази насока не може да бъде уважено.

Неоснователно е и искането на подсъдимия за неговото оправдаване, тъй като основанията за това не са налице /липсва осъждане за несъставомерно деяние/.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Определеното наказание е съобразено с релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и с целите по чл. 36 НК. От една страна, са взети предвид смекчаващите обстоятелства: чисто съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни и семейни задължения като баща на непълнолетно дете, а, от друга страна, е съобразено отегчаващото обстоятелство - завишената степен на обществена опасност на деянието. Законосъобразно е реализирана наказателна отговорност за престъплението по чл. 316 НК, тъй като наличието на множество престъпения изключва хипотезата на чл. 78а НК. Ето защо, наложеното наказание се явява справедливо, съгласно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото смекчаване не може да бъде уважено.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,