Решение № 535 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2016 г.

Решение № 535 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД ГП)- МВР срещу Решение № 113/3.11.2015 г. постановено по адм. дело № 139/2015 г. на Административен съд- Я. (АС Я.) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 1 000 лева. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че не са налице неимуществени вреди и причинно следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразния административен акт. Предвид свидетелските показания на свидетеля П. по делото сочи, че не са установени претърпени от С. стрес, притеснения и нервно напрежение. Намира, че задържането не е имало психотравмиращ характер. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение. Иска се отмяна на решението и вместо него да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се намали. Касационният жалбоподател, в съдебно заседание, чрез юрк. Ц., счита издаденото решение на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно. По отношение на насрещната касационната жалба моли да се прекрати производството, тъй като е просрочена. По делото е постъпила и насрещна касационна жалба на А. Т. С. подадена, чрез адв. Т. Т.- АК Б. срещу решението на АС Я. в отхвърлителната част. От съдържанието на жалбата може да се извлече твърдение, че решението е неправилно. Иска да се уважи в пълен обем предявения иск за неимуществени вреди в размер от 2 000 лева като допустим, основателен и доказан. В подадения от А. Т. С., чрез адв. Т. Т.- АК Б. писмен отговор се моли да се остави без уважение подадената касационна жалба Главна дирекция "Гранична полиция". Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Гранична полиция". Счита, че съдът правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като има отменен незаконосъобразен акт за задържане на лицето за 24 часа. Наред с това намира, че съдът е присъдил завишен размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. Намира, че съобразно критерия за справедливост и трайната съдебна практика по аналогични дела, процесния размер на обезщетение следва да бъде в рамките от 200 до 500 лв., като решението на съда в разликата над тази част следва да се отмени. Намира за просрочена жалбата на А. С., като освен това счита същата за неоснователна по съображения, изложени по-горе, относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба на ГД "Гранична полиция" е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Подадената "насрещна касационна жалба" на А. Т. С. по смисъла на чл. 287 ГПК, при което се изчисляват сроковете за обжалване с един месец от получаване на препис от първоначалната касационна жалба е недопустима. Съгласно текста на чл. 287 от АПК в триинстанционното исково производство насрещна касационна жалба може да се подава срещу въззивното решение. В двуинстанционното производство по АПК този текст е неприложим. Същата не би могла да се разгледа по същество и като касационна жалба, тъй като срока за обжалване на решението е изтекъл. В случая е приложим чл. 211, ал. 1 АПК, като срокът е - 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено, който срок е изтекъл на 17.11.2015 г., а касационната жалба е подадена на 7.12.2015 г., поради което е недопустима като просрочена- чл. 215, т. 3 от АПК. В този смисъл е Определение № 4594 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2016 г., VII отделение и Определение № 7933 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7356/2016 г., 5- членен състав. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на А. Т. С. против ГД "Гранична полиция"- С. за сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2014 г., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт. С обжалваното Решение № 113/3.11.2015 г., постановено по адм. дело № 139/2015 г. на Административен съд- Я. е ОСЪДЕНА ГД "Гранична полиция"- С. да заплати на А. Т. С. сумата от 1000 - (хиляда) лева съставляваща обезщетение за причинени неимуществени щети, ведно със законната лихва считано от 10.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковата претенция над сумата от 1000 лв. до 2000 лв. e отхвърлeна. Със същото решение е ОСЪДЕНА ГД "Гранична полиция"- С. да заплати на А. Т. С. разноски в размер на 310 лв (триста и десет лева) съразмерно на уважената част от иска. В съдебния акт се посочва, че със Заповед № 660/24.07.2014 г. издадена от ст. полицай- Ст. Д., полицейски орган при ГПУ- Е. е разпоредено на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР А. Т. С. да бъде задържана за срок от 24 часа, в помещение за временно задържане в ГПУ-Е.. Видно от същата заповед А. С. е задържана на 24.07.2015 г. в 15.30 ч. и освободена на 25.07.2014 г. в 15.30 ч. С влязло на 10.10.2014 г., в сила Решение № 75/18.09.2014 г., постановено по адм. дело № 142/2014 г. по описа на Адм. съд- Я. процесната заповед е била отменена изцяло. С това според решаващият съд е налице административен акт- заповед за задържане за срок от 24 часа, издаден от орган на ГД "Гранична полиция" - С., който с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 142/2014 г. по описа на Адм. съд- Я. е отменен като незаконосъобразен. Приема за несъмнено, че в резултат на незаконното задържане лицето е претърпяло неимуществени вреди изразяващи се в безпокойство, повишена тревожност, стрес и неудобство. Счита, че безспорно са налице негативни усещания от прекарването на нощта в помещението за задържане или както сочи св. С. К.- А. С. е била смазана от това преживяване. Приема се за наличен и третия елемент за основателност на предявения иск, а именно причинна връзка между отменения административен акт и причинените неимуществени вреди. Относно размерът на причинените неимуществени вреди, от решаващия съд се преценява обстоятелството от една страна, че лицето е била задържано за срок от 24 часа, че през този период е претърпяло негативни усещания, а от друга страна, че същите не са оставили траен отпечатък върху него. Предвид това АС Я. счита, че в случая по справедливост следва да се присъди сумата за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв, като в останалата част над 1000 лв. до 2000 лв. исковата претенция следва да се отхвърли. Приема, че върху присъдената сума следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт- 10.10.2014 г. до окончателното й изплащане (т. 4 ТР № 3/2004 г. на ВКС). Решението в обжалваната осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. По делото е установено, че с Решение № 75/18.09.2014 г., постановено по адм. д. № 142/2014 г. по описа на Адм. съд-Я. е била отменена Заповед № 660/24.07.2014 г., издадена от полицейски орган при ГПУ- Е.. Правилно съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. Първоинстанционният съд, обаче неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ГД ГП по иска, с който се претендира обезщетение поради задържането за 24 часа. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а необходимо е да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. В случая не са налице останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Когато се преценяват условията при които е осъществено задържането по ЗМВР, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно главно доказване на твърдяните факти. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В исковата молба не се визира конкретна неимуществена вреда, с твърдения за отрицателни промени за лицето. Липсват доводи, че е настъпила действително и сериозно накърняване на вътрешния свят на ищеца, а само се посочва, че е нарушено правото на информираност и не е дадена възможност за връзка с адвокат. Едва в процеса на събиране на доказателства с молба от 9.10.2015 г. на процесуалния представител, се отправя въпрос към свидетеля- дали от ищеца са изпитвани неблагоприятни емоционални и психически проблеми. Такива твърдения за емоционален дискомфорт, нерви и отрицателни емоции са изложени едва в представените писмени бележки, но същите са депозирани 7 дни след приключилото съдебно заседание от 20.10.2015 г., когато е даден ход на делото по същество. Тази ретроспективност неправилно е възприета от съда, тъй като не може да се изгражда конструктивен анализ за наличието на вреди на база приетите доказателствата при липсата на твърдения за такива. Настоящият касационен състав намира, че не са доказани и горепосочените твърдения на А. С. по уважения частично иск. АС Я. е формирал извода си за наличието на вреда въз основа само на показанията на св. С. К., като е приел безкритично показанията му, без да отчете неговата заинтересованост, тъй като е бил адвокат на ищеца по делото с предмет издадената заповед за задържане. Съдът не е отчел факта, че този свидетел не е пряк очевидец, а в своите показания възпроизвежда само твърденията на ищеца. Не е разискван въпросът, че свидетелят описва възмущение на лицето от самия факт на задържане, а не от обстоятелствата свързани с неговото изтърпяване. Несъстоятелно съдът е дал вяра на свидетелските показания на св. С. К., относно емоционални преживяванията при задържането, като е игнорирал показанията на свидетеля П., който е пряк очевидец на процесното събитие. Същият категорично твърди, че А. С. по време на задържането е "видимо спокойна, не е притеснена и демонстрира самочувствие". Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска, както и претенцията на лицето за разноски по делото. При този изход на делото, предвид направеното искане от касатора за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно който, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството ще следва А. Т. С. да бъде осъдена да заплати на ГД ГП съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,