Решение № 366 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 864/2009 г.

Решение № 366 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 864/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. В. Д. Т. е обжалвал въззивното решение на Л. окръжен съд № 18 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 392/2008 г. по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Ответникът не е подал отговор по реда на чл. 287 ГПК. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Ловешкият окръжен съд е оставил в сила решението на Л. районен съд № 210 от 25.07.2008 г. по гр. д. № 745/2007 г., с което е отхвърлен иска на В. Д. Т. за признаване правото му на възстановяване на собствеността върху ь идеална част гори и земи от горския фонд в землището на с. М. и с. С., Л. област. Въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е правоимащ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, защото не е правоприемник на лицето, от което са отнети, а приобретател по сделка - договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД. Според съда правото на възстановяване на одържавените гори принадлежи на наследниците по закон на А. Н. С., починал на 6.07.1992 г. с оглед на което ищецът не е легитимиран да иска възстановяване на собствеността по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложимия закон за възстановяването на гори, които са били конфискувани с присъда по Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, отменена по реда на надзора от ВКС преди влизане в сила на ЗВСГЗГФ и за съотношението между чл. 151 ЗИН (отм.) и чл. 3 ЗВСГЗГФ. Становището на касатора, на което са изградени доводите за незаконосъобразност на решението е, че собствеността на г. е възстановена на основание чл. 151 ЗИН (отм.). Касаторът поддържа, че договорът за продажба на наследство, сключен между него и М. А. Н. на 28.01.1994 г. по силата на който той е получил ь ид. ч. от наследството на А. Н. С., починал през 1992 г. е породил правно действие, защото е сключен след отмяната по реда на надзора на присъдата, с която е постановена конфискацията на цялото му имущество. На основание чл. 151 ЗИН (отм.) ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници, а когато връщането е невъзможно, се заплаща тяхната равностойност. Р. обаче намира приложение само по отношение на имуществата, които се намират в гражданския оборот. Към влизане в сила на решението на Върховния съд № 784 от 21.01.1994 г. по н. д. № 775/2003 г. е действал Законът за г. от 1958 г. (отм.), според чл. 1 от всички гори са общонародна /държавна след приемане на Конституцията от 1991 г./ собственост. Едва през 1997 г. с приемането на Закона за г. Обн. д. в. бр. 125/1997 по силата на чл. 6 е разрешено да се притежават гори и земи от горския фонд от физически и юридически лица, както и на общините, наред с държавата. Възстановяването на собствеността е уредено със специалния Закон за възстановяване на собствеността на г. и земите от горския фонд. Този закон има приложно поле спрямо г., одържавени по посочените в чл. 1 и 2 закони, в които се включва и Наредбата - закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Следователно г. се включват в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН. По отношение на тях важат разпоредбата на 90а ЗН съгласно която завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване на имотите, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тях и ищецът - касатор по настоящото дело няма право на възстановяване собствеността на г., притежавани от А. Н. С. като лице извън кръга на посочените в чл. 3 ЗВСГЗГФ правоприемници. В тази насока са и изводите на въззивния съд, поради което не са налице релевираните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.