Решение № 196 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1164/2011 г.

Решение № 196 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1164/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. К. Г. срещу въззивна присъда № 459/10.12.2010 г. по внохд № 382/10 г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания по трите касационни основания. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 5186/29.04.2010 г. по нохд № 799/08 г. Благоевградският районен съд признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 3 от НК. С атакуваната по настоящото производство въззивна присъда, Благоевградският окръжен съд признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 04.04.2007 г. в дома си в [населено място] държал високорискови наркотични вещества - 2.8477 гр. кокаин и 101.459 гр. амфетамини, всичко на обща стойност 3043.77 лв. и на основание чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо общежитие от открит тип. Благоевградският окръжен съд не е допуснал претендираните от подсъдимия съществени процесуални нарушения, а е изградил фактическите си изводи при спазване на изискването за пълнота, обективност и всестранност на изследване на доказателствената маса. Упрекът, че без да са събрани нови доказателства, съдът е направил коренно различен извод относно авторството на престъплението, очевидно не държи сметка за правомощията на втора инстанция, даващи възможност за собствена преценка на доказателствения материал и формиране на други изводи по фактите и правото. Благоевградският окръжен съд е извършил собствена проверка на наличните доказателства, съпоставил ги е помежду им и след като ги е оценил добросъвестно, съобразно действителното им съдържание е мотивирал решението си, че автор на престъплението е касаторът. Мотивите са подробни и убедителни, а доказателственият анализ и изведените фактически заключения са подчинени на правилата на формалната логика. Въз основа на данните, съдържащи се в показанията на свидетелите- полицейските служители, поемните лица и роднините на Г. - съдът правилно е приел, че от момента на прострелването на подсъдимия до момента на извършване на претърсването на жилището, то е било заключено и охранявано от органите на полицията, поради което няма поле за съмнения в манипулация на веществените доказателства. Процесуално следственото действие "претърсване и изземване" е проведено в присъствие на поемни лица, а изготвеният протокол е одобрен от съдия от първоинстанционния съд в рамките на законовия 24 часов срок и представлява годно доказателствено средство за установяване на фактите, включени в предмета на доказване. Дали органът по разследването е действал при условията на неотложност се преценява от първоинстанционния съд, който се произнася в процедурата по чл. 161, ал. 2 от НПК и тъй като в случая той е одобрил протокола, то решаващият съд законосъобразно го е ползвал при изграждане на фактическите си изводи. Въз основа на съдържанието на този протокол, както и от данните в свидетелските показания съдът е приел за безспорно установено, че инкриминираните наркотици са намерени в камерата на домашния хладилник на Г., в жилището, обитавано от него, съпругата му и малолетното му дете. Останалите роднини са имали ограничен и инцидентен достъп до жилището, само по време на гостувания, а и отсъстват доказателства те да имат каквото и да било отношение към тях. Затова настоящата инстанция намира извода, че именно подсъдимият е държал наркотиците за доказателствено подплатен и убедително аргументиран. Мотивите на присъдата съдържат анализ и на заключението на дактилоскопната експертиза и убедителни аргументи за причините, поради които отсъствието на пръстови отпечатъци на подсъдимия не изключва неговото авторство в престъплението. Предвид на всичко това, ВКС приема, че въззивната присъда не страда от процесуална незаконосъобразност, която да е основание за отмяната й. Съдът правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 354а ал. 3 от НК. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние под формата на държане на високорискови наркотични вещества, заключаващо се в осъществяване на фактическа власт върху тях, а от субективна страна е действал при пряк умисъл. В касационната жалба липсват конкретни доводи по това касационно основание, извън вече обсъдените за допуснати процесуални нарушения. Затова настоящият състав няма какво повече да добави към изложените в мотивите към присъдата съображения по правото, които споделя изцяло. Немотивирано е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Благоевградският окръжен съд е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е индивидуализирал наказанията лишаване от свобода и глоба под средния размер на предвиденото в закона. Върховният касационен съд също счита, че в наложения размер наказанията съответстват на обществената опасност на деянието, на дееца и на целите по чл. 36 от НК, тъй като ще способстват за коригиране поведението на Г. в посока към спазване на установения правов ред в страната. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение