Решение № 13512 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Йоли М Транс ООД, ЕИК 205384553, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, [улица]против решение 2343/ 04.12.2023г по адм. д. 648/ 2023г по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 117 от 09.06.2023г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) Благоевград за потвърждаване на Разпореждане 5104-01-27 от 03.04.2023 г., издадено от длъжностното лице при ТП на НОИ Благоевград за призната трудова злополука. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за изпълнен фактически състав на чл.55, ал.1 от КСО. Твърди се, че не е изяснен механизмът на злополуката и не е доказано извършване на работа при изпълнение на трудови задължения, в работно време и по предварително зададен маршрут. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган. Ответникът Директор на ТП на НОИ Благоевград чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че категорично са установени всички кумулативни елементи от фактическия състав на трудовата злополука като осигурен социален риск, а възраженията на осигурителя за противното правилно са приети за неоснователни. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира, че съдът е изяснил всестранно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С решение 2343/ 04.12.2023г по адм. д. 648/ 2023г по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на Йоли - М Транс ООД гр. Благоевград против Решение 117 от 09.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане 5104-01-27 от 03.04.2023 г., издадено от длъжностното лице при ТП на НОИ Благоевград. С разпореждането на основание чл. 55, ал. 1 от КСО е призната за трудова злополуката, станала на 14.02.2023 г. с Б. Б. Н., на длъжност шофьор, товарен автомобил в осигурителя Йоли М Транс ООД. От доказателствата по делото е прието за установено, че административното производство е образувано с подадена на 21.02.2023 г. в ТП на НОИ - Благоевград декларация за трудова злополука с вх. 5101-01-15 от осигурителя ЙОЛИ-М ТРАНС" ООД, настъпила с Б. Б. Н. на длъжност шофьор, товарен автомобил по трудов договор. Със заповед 1015-01-32 от 27.02.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Благоевград е назначена комисия, която да извърши разследване на злополуката. Резултатите от проведеното разследване са обективирани в протокол 5103-01-4 от 31.03.2023г, подписан от всички членове на комисията. С Разпореждане 5104-01-27 от 03.04.2023 г. длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО е приело трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. По жалба от осигурителя Йоли М Транс ООД с Решение 117 от 09.06.2023г,. на Директора на ТП на НОИ Благоевград разпореждането е потвърдено. Решаващият орган приема, че че в деня на злополуката пострадалият Н., в изпълнение на заповед за командировка от 14.02.2023 г., е извършвал превоз на товари от България за Република Франция. По повод зареждане на гориво на бензиностанция поради възпрепятстване от друг товарен автомобил на пътния възел е предприел слизане от автомобила, оставяйки го на сектора за завиване наляво, за да помоли другия шофьор да премести автомобила си, като при връщане към своето МПС е блъснат от лек автомобил на пътното платно. В резултат на това е получил травматични увреждания, причинили смъртта му на 06.03.2023 г. Изложени са аргументи, че увреждането е станало по повод на извършваната работа - зареждане на товарния автомобил с гориво, а наличието на виновно поведение от страна на пострадалия, което да е допринесло за вредоносния резултат, не е елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и не дисквалифицира злополуката като трудова. Позовавайки се на подадената от осигурителя декларация за трудова злополука, където в т. 20 е декларирал работно време , административният орган приема, че травматичното увреждане е станало през работно време 19.10 часа, по маршрута, по който е следвало да бъде извършен превозът на път за Франция, с излизане от България при Видин Калафат, като мястото на злополуката безспорно е републикански път I-1 км 18+500, т.е. по зададения му маршрут. За да отмени отхвърли жалбата на осигурителя Йоли М Транс ООД, първоинстанционният съд е приел, че Решение 117 от 09.06.2023г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, спазена е изискуемата от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаване на акта, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон. Тези изводи съдът е направил с оглед приложените по делото писмени доказателства. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, отговорено е на инвокираните възражения. Обосновано е наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, вкл. и функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, довело до увреждане на здравето и в последствие до смъртта на Н.. По спорния въпрос дали увреждането на здравето и настъпилата временна неработоспособност са по време, във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа е прието с оглед данните в заповед за командироване от 14.02.2023 г., длъжностната характеристика на Н. и дневния пътен лист за 14.02.2023г, че извършените от него действия са били изцяло в интерес на работодателя Йоли М Транс ООД и при спазване на определения маршрут. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Постановено е при съобразяване с материалния закон след разглеждане на делото при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. В мотивите на решението са изложени собствени правни изводи на съда относно функционалната връзка между увреждането на Б. Н. /[диагноза] и/ и условията на труд /извършвана работа като шофьор на товарен автомобил/ при работодател Йоли М Транс ООД. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно е достигнал до извод за законосъобразността му. С оглед събраните доказателства по делото се установява, че са налице всички задължителни елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения. Правилно и обосновано не са споделени доводите на касатора за липса на функционална причинна връзка между настъпилото увреждане и извършваната от пострадалия работа. Оплакванията в касационната жалба са идентични на наведените пред първата инстанция пороци на решението на директора на ТП на НОИ Благоевград, надлежно и обсъдени в мотивите на съдебното решение, към които касационната инстанция с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно, препраща, тъй като изцяло споделя аргументираните изводи на първоинстанционния съд за неоснователността им. Не се установява никакво разминаване в описанието на механизма на злополуката по Разпореждане 5104-01-27 от 03.04.2023 г. длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО и по Решение 117 от 09.06.2023г. на директора на ТП на НОИ Благоевград. С оглед събраните в хода на проверката и неопровергани в съдебното производство доказателства, по-специално от подадената от осигурителя декларация за трудова злополука, се установява по категоричен начин, че травматичното увреждане на К. е настъпило през работно време в деня на злополуката за край е посочено времето 19:23 ч., а тя е настъпила в 19:10 ч. Касаторът не сочи никакви доказателства за твърденията си, че К. е ползвал задължителните за шофьорите почивки, които не са съобразени от административните органи и съда при преценката за настъпване на злополуката в работно време. Голословни са и оплакванията му, че съдът не е посочил защо е приел за доказано увреждането да е станало на място по зададения маршрут. Изрично е аргументирано в решението, че К. е командирован за осъществяване на превоз от България за Франция като видно от приложения пътен лист за 14.02.2023г, маршрутът включва път Е79, а мястото на злополуката е разклонът за бензиностанция Круиз до гр. Дунавци, чието разположение на път E79 е обективно проверим факт. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски, като в полза на ТД на НОИ Благоевград бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,