Решение № 3632 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 511/2021 г.

Решение № 3632 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 511/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Константинов от [населено място] против Решение № 6089/5.11.2020 г. постановено по адм. д. № 7547/2020 г. по описа на Административен съд-София град. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на нормата на чл. 172а АПК, както и че неправилно е приложил нормата на чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 161, ал. 1 ЗУТ, чл. 169, ал. 1, т. 4 и т. 5 и ал. 4, чл. 148, ал. 6 от ЗУТ и на чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което оспорения административен акт да бъде отменен изцяло. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изцяло касационната жалба. Представя и писмени бележки с изложени съображения по съществото на спора. Ответникът Гл. архитект на Столична община, чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба. Представя писмен отговор в подкрепа на становището си. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Ответникът В. Зефиров, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло касационната жалба. Представя и писмен отговор. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационния основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред Административен съд- София град е оспорена от М. Константинов Виза за проектиране от 13.04.2020 г. издадена от Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 140, ал. 2 във вр. с чл. 140, ал. 3 Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разрешено инвестиционни проектиране на авариен ремонт на подова конструкция на самостоятелен обект с идентификатор 68134.107.132. 1. 1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.107.132, попадащ в УПИ XII-14 в кв. 16, м. "Трета извънградска част", район"Средец", съгласно ПУП одобрен със Заповед №РД-50-09-198/18.10.1991 г. на Главния архитект на София и КК одобрена със заповед №РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без промяна кота корниз, кота било, както и други намеси с цел промяна външния обем на сградата. Визата съдържа изискване да бъде съгласувана с Министерството на културата, както и на самия инвестиционен проект. С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил оспорването като неоснователно. Приел е, че визата е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Съобразил е, че визата за проектиране е издадена по отношение на сграда, съставляваща единична недвижима архитектурно-строителна културна ценност/ЕНКЦ/ с предварителна категория "за сведение", попадаща в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност /ГНКЦ/. По същество е приел, че оспорената виза е за проектиране на авариен ремонт на подова конструкция между апартамент 1 на етаж първи и мазета в сутерена включително и мазе на жалбоподателя, относим към понятието "основен ремонт", което не води до промяна на самата сграда, а само възстановяване на конструктивни елементи, които са общи части с цел укрепване на сградата. Приел е, че в случая не е необходимо предварително съгласие от другия собственик в етажната собственост, а само изискване да му бъде съобщено за издадената виза. Поради това е приел, че издадената виза е в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът съобразявайки оплакванията в жалбата и изискването на чл. 168 АПК е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт. За целта е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, установил релевантните факти и е извел своите изводи в съответствие с приложимите за случая материалноправни норми, при спазване на съдопроизводствените правила. Противно на твърдението в касационната жалба, настоящата инстанция счита, че решението е с предвиденото в чл. 172а, ал. 1 АПК съдържание и е мотивирано съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Мотивите са ясни, логични и вътрешно непротиворечиви. Действително същите са лаконични, като част от доводите на жалбоподателя не са обсъдени. Но в случая това не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на постановеното решение. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материално правни норми. Правилен е извода на съда за допуснато нарушение на закона относно липсата на съгласие на другия етажен собственик за издаването на визата. Такова изискване не съществува на етапа на издаване на визата за проектиране. Процесната виза е издадена на основание чл. 140, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗУТ. Съгласно изречение последно на ал. 3 "Визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131, с изключение на случаите когато са предоставени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересованите лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата". Следователно законодателят въвежда изискване визата да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, но не въвежда изискване за наличието на предварително тяхно съгласие за издаването на същата. Предварителното съгласие което се сочи в разпоредбата единствено освобождава органа от задължението за съобщаването й след издаването й, но това съгласие не е изискване за самото издаване на визата. Съгласието е относимо към друг етап от производството, а именно одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж, но не и етапа на "инвестиционното проучване и проектиране", на който етап се издава визата за проектиране. Правилно съдът е приел, че оспорената виза съдържа предвидените в закона реквизити. Визата е издадена на основание чл. 140, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗУТ, пред вид обекта за който се отнася, а именно сграда-недвижима културна ценност, с предварителна категория"за сведение", което я прави задължителна, без значение засягането на предвижданията на застроителния план. Визата е извадка от действащия ПУП-ПРЗ за УПИ XII-14, местност по регулация "Средец III-та извънградска част", със съществуващата жилищна сграда-недвижима културна ценност, без показатели за застрояване, тъй като се касае до авариен ремонт на подова конструкция вътре в сградата, което не води до промяна на обема на същата сграда, както и на кота корниз и кота било, видно от текстовата част към нея. Освен това при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане или разрушаване собственикът съответно концесионерът е длъжен да уведоми съответните компетентни органи и да предприеме незабавно действия по обезопасяването й и да предприеме укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. /чл. 72 и чл. 73 ЗКН/. Видно от Констативен протокол по чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство от 21.02.2017 г. на собствениците е указано да извършат аварийно-временно обезопасяване, като временно се укрепи дървената подова конструкция. За извършването им е необходимо издаването на виза за проектиране по реда на ЗУТ. При това положение правилни са изводите на решаващия съд, че оспорената виза отговаря на материалния закон и целта му, при доказаност на нуждата от извършване на такива ремонтни дейности. Неоснователни са оплакванията, че визата не съдържа всички реквизити. Както се посочи по-горе визата отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ- тя е извадка от действащия ПУП-ПРЗ за процесния имот и съдържа отразяване на сградата, в която се извършва ремонт. Останалите елементи не са отразени тъй като не е налице нов строеж, надстрояване или пристрояване. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 148, ал. 13 от ЗУТ, тъй като сочената разпоредба касае издаването на разрешение за строеж за извършване на строителни и ремонтни дейности. Издаването на разрешение за строеж е последващо издаването на визата за проектиране. Пред вид на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход от делото, касационният жалбоподател дължи на ответника Гл. архитект своевременно поисканите разноски в размер на 100 лв. определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. На ответника В. Зефиров следва да се присъдят такива в размер на 900 лв. съгласно представения договор за правна помощ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение