Решение № 7837 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5809/2009 г.

Решение № 7837 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5809/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Цвятко Гичев Цвятков от гр. Габрово против решение № 36 от 11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 15 от 2009 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено оспорването му на заповед № 7074 от 11.08.2008 г. на началника на РУ на МВР - Габрово за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване въпроса за отговорността" на основание чл. 171, ал. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения по първоначалната жалба във връзка с нарушения на процесуалните правила при издаване на административния акт, което е довело до неправилния извод за законосъобразност на същия. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед. Ответникът началникът на РУ на МВР - Габрово не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба по същество за неоснователна. С атакуваното решение Габровският административен съд е приел, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Правилно е установено от събраните доказателства, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол и е отказал проверка с техническо средство. Като водач на моторно превозно средство - мотоциклет, Цвятков е нарушил правилата за движение и на 9.08.2008 г. е спрян пред входа на РПУ - Габрово. Контролните органи са констатирали, че същият е във видимо нетрезво състояние, но е отказал проверка със специално техническо средство и медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 3967/11.08.2008 г. от компетентния орган. С оспорената заповед на водача е приложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността му" на основание чл. 171, ал. 1, б "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или медицинско изследване, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ да бъде проверен за употреба на алкохол. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Такъв акт е съставен на Цвятков, същият му е връчен при отказ, надлежно удостоверен. С акта са били установени и други съставомерни по смисъла на ЗДвП нарушения. Фактическата обстановка по делото е изяснена, съдът е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на жалбата, като законосъобразен административен акт. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се счита за отпаднала. Неоснователно е искането по същество за отмяна на заповедта, тъй като пред първоинстанционният съд безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка. Тази мярка няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради това и развиваните пред двете съдебни инстанции съображения по съществото на вмененото впоследствие на жалбоподателя административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор. При така установената по делото фактическа обстановка касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд както във връзка с материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, така и по отношение изводите за спазване на административнопроцесуалните правила. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, неоспорени от визираното като нарушител лице, възприети от органа при произнасянето му. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд