Решение № 12094 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 7051 от 19.08.2025 г. по адм. д. 264/2024 г. на Административен съд - Хасково /АС - Хасково/ е отхвърлена жалбата на "ТИВИ ГРУП ВАРНА" ООД, ЕИК 103581387, със седалище и адресна управление гр. Димитровград, [улица]представлявано от управителя В. М., срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16002623000343-091-001/24.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение 66/16.02.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив (ОДОП Пловдив) при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ТИВИ ГРУП ВАРНА" ООД, представлявано от управителя В. М., чрез адв. М. Колева от АК-Хасково. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за безспорно доказана по делото връзка между недобросъвестното поведение на бившия управител на дружеството и липсата на касова наличност. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е дефинирал липсата на парични средства в конкретния казус като скрито разпределение на печалбата по чл. на §. 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, вр. §. 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и подлежащо на облагане с данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Новакова, излага доводи в писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Хасково е бил РА Р-16002623000343-091-001/24.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение 66/16.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с което на "ТИВИ ГРУП ВАРНА" ООД за данъчния период 01.07.2021 г. 30.09.2021 г. са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица в размер на 6 287,76 лева и лива м размер на 1 441,93 лева. Допълнителният данък, относим за прозесния данъчен период, ведно с лихва по чл. 175, ал. 1 от ДОПК, е определен на основание чл. 38, ал. 3, вр. чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По спора за окончателния данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, съдът е приел за установено фактическите основания за издаване на РА и съответствие на акта с материалния закон. Според решаващия състав не било спорно от фактическа страна, че партидата на търговското дружество в Търговския регистър са вписани от 29.06.2021 г. промяна в наименованието на задълженото лице от ТРИЕРА ВАРНА ООД на "ТИВИ ГРУП ВАРНА" ООД и заличаване на управителите Ч. И. П., С. С. Г. и Р. И. Г., а като нов управител е вписан В. Н. М.. Видно от изготвена от изготвена и представена от "ТИВИ ГРУП ВАРНА" ООД оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., към 30.06.2021 г. по дебита на счетоводна сметка 501 Каса в лева са налични парични средства в брой общо в размер на 126 902,20 лева. След встъпването на новия управител В. Н. М. от Р. И. Г. на 07.07.2021 г. са били предадени парични средства в размер на 1 147, 00 лева. Установена е липса на парични средства в размер на 125 755,20 лева, определена като разлика между документираното по данни от оборотната ведомост за периода 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г. за паричните средства по сметка 501 - Каса в лева и фактическото имуществено състояние на наличните парични средства в брой, в периода, в който Р. И. Г. е била управител на търговското дружество. Горепосоченото се установява и от заключението на приетата по делото СИЕ. В писмени обяснения (ВхР-6038/24.10.2022 г.) от управителя В. Н. М. е посочено, че комисия, назначена със заповед на управителя на дружеството, е констатирала касовата наличност (пари в брой), която съгласно касовата книга към 30.06.2021 г. била 126 902. 20 лева, а установената към 16.07.2021 г. била в размер на 1 147. 00 лева, т. е. липсата на пари била 125 755. 20 лева, като тази липса била в периода, в който Р. И. Г. била оперативен управител и като такава именно тя боравила с парите в брой и водила счетоводството на дружеството, вкл. касовата книга, и изготвяла съответните счетоводни документи в т. ч. и при получаване на пари в брой. В обяснението на новия управител е изразено намерението на дружеството да предяви искове срещу Р. И. Г., като в тази връзка е представен Протокол от общо събрание на съдружниците, както и нотариална покана от 07.10.2021 г. до предходния управител, както и отговор от страна на Р. И. Г. от 25.10.2021 г., в която същата посочва, че сумите са отишли за разпределение на дивиденти, заплати и др. При тези фактически установявания съдът е приел за правилна и в съответствие с материалния закон тезата на органите по приходите, че липсващата сума по дебита на сметка 501, в размер общо на 125 755. 20 лева, съставлява на практика изплатен дивидент по смисъла на §. 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, под формата на скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и подлежи на облагане с данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, задължен за който е платецът на дохода съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая спорният по делото въпрос се концентрира около това представлява ли скрито разпределение на печалбата липсващата касова наличност на ООД, за която последното не представя доказателства да е изразходвана във връзка с дейността му. Правилно АС-Хасково при така установените факти е приел, че се касае за суми, които не са отчетени по съответния ред и които представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 б. а. от ДР на ЗКПО, за което е дължим окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 б. а. ЗДДФЛ. На основание § 1, т. 8 ЗДДФЛ скрито разпределение на печалба по смисъла на този закон е понятието по § 1, т. 5 б. а. от ДР на ЗКПО. Според легалната дефиниция скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" - доходи от акции и доходи от дялови участия. По смисъла на ЗДДФЛ скритото разпределение на печалба е дивидент - § 1, т. 5 б. в. от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 б. а. ЗДДФЛ дивидентите от източник в България в полза на местни лица, се облагат с окончателен данък. В ал. 3 на чл. 38 е предвидено, че окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. В този смисъл при идентични факти са налице постановени от Върховния административен съд решения (решение 6183 от 27.05.2020 г. по адм. д. 12308/2019 г. на ВАС, решение 7249 от 11.06.2020 г. по адм. д. 845/2020 г. на ВАС, решение 3614 от 18.03.2021 г. по адм. д. 10583/2020 г. на ВАС и др. Наличието на решение 413/11.10.2023 г. по т. д. 45 по описа за 2023 г. на Окръжен съд Варна, с което Р. И. Г. е осъдена да заплати на "ТИВИ ГРУП ВАРНА" ООД сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, не променя правните изводи на АС-Хасково за наличието на скрито разпределение на печалбата. Посоченият съдебен акт е оставен сила с решение 234/05.08.2023 г. по т. д. 4/2024 г. на Апелативен съд Варна, а с определение 1082/07.04.2025 г. по т.д. 2505/2024 г. на ВКС, ТК не е допуснато касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че на основание § 1, т. 8 и т. 5, б. в на ДР на ЗДДФЛ, чл. 46 и чл. 48 и чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, § 1, т. 4, б. в от ДР на ЗКПО, правилно и прието, че когато управител или съдружник използва финансови ресурси на дружеството през годината, без намерение реално да ги възстанови на дружеството, което не е оформено с протокол от решение на общото събрание за разпределяне на налична неразпределена печалба от минали години като дивидент и няма намерение тези усвоени суми да се уредят в бъдеще за сметка на разпределян димидент през следващ период, е налице скрито разпределение на печал/ата. Т.е. дължи се данък, ведно със съответните лихви. След като в ревизионното производство е установено, че се касае за разходване на парични ресурси на дружеството, без да са налице годни документи и доказателства за действителното им основание за тяхното изплащане, впоследствие реалното им връщане на ревизираното лице и фактическата им наличност там, обосновано данчните органи са приели, че се касае за изплатена сума под формата на скрито разпределение на печалбата. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение