Решение № 15431 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2019 г.

Решение № 15431 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 265/16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 112/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Т. Тенев, чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. В представено по делото становище, имащо характер на писмена защита, чрез пълномощника си адв. Пешев, по същество поддържа доводите за неоснователност на касационната жалба, изложени в отговора на същата, моли за даване ход на делото, няма доказателствени искания и не представя нови доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната част, Административен съд - Хасково е уважил иска на Т. Тенев за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на НП № 537/3.09.2018 г., издадено от началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума. За да стигне до този правен резултат, административният съд след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният имуществен иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за имуществени вреди за доказан в претендирания от ищеца размер за сумата от 600 лв. Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв., за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на наказателно постановление № НП 537/3.09.2018 г. издадено от началника на Митница Пловдив по АНД № 1361/2018 г. на Районен съд –Хасково и КАНД № 1071/2018 г. на Административен съд Хасково. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 1081/15.01.2019 г. по КАНД № 1071/2018 г. е отменено решение № 365/17.10.2018 г. по АНД № 1361/2018 г. на Районен съд – Хасково, както НП № 537/3.09.2018 г. на началника на Митница Пловдив е отменено. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка извършена правна защита и съдействие от адв. М. Маринов по оспорване на процесното НП. В представените по АНД № 1361/2018 г. (л. 32) и КАНД № 1071/2018 г. (л. 22) Договори за правна защита и съдействие, е отразено заплащането на сумите от по 300 лв. за всяка инстанция или общо 600 лв. за двете съдебни инстанции. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се приповтарят. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението съдът е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС на РБ като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените в касационното производство разноски, доказани по основание и размер за сумата от 500 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2019 г. (л. 14) и списък на разноските (л. 16) от настоящото дело. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение