Решение № 12106 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2020 г.

ВАСV отделение30.09.2020 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1780 от 12.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9138/2019 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Р. Д., адрес, [населено място], [адрес] да заплати на дирекция "Национален строителен контрол" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12106 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6650/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. от [населено място], срещу решение № 1780 от 12.03.2020 г. по адм. дело № 9138/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-1322/03.07.2019 г. на началника на дирекция "Национален строителен контрол". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемала, поради което изводите на административният съд за наличието на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са необосновани. Иска се отмяна на оспореното решение, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба - началникът на дирекция "Национален и строителен контрол", чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд София - град е приел, че с оспорената пред него заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжност "старши инспектор" в регионален отдел "Национален строителен контрол" София, РДНСК Югозападен район, с I младши ранг е издадена от компетентен орган. Спазена е предписаната в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. писмена форма, като заповедта съдържа правното основание за прекратяване, изявление относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Според съдът при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Осъществени са материално - правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., за постановяване на оспорената заповед, тъй като след приемането на нов Устройствен правилник на ДНСК, според който специализираната администрация е организирана в дирекция "Въвеждане в експлоатация и консултанти" и ГД "Строителен контрол" с 28 териториални звена - РДНСК, щатните бройки в които са 334. Със заповед № РД-13-160 от 31.05.2019 г. на началника на ДНСК е закрит отдел "НСК" - София, както всички останали 28 броя регионални звена и са открити нови такива. Със заповедта е утвърдена ГД "Строителен контрол" с общо 334 щатни бройки, от които 21 бройки в РДНСК - София, включително 5 щатни бройки за "старши инспектор" в отдел "СК" и 2 щатни бройки в отдел "Въвеждане в експлоатация". При сравнение на длъжностните характеристики на жалбоподателката и новоутвърдените такива за длъжностите "старши инспектор" в двата отдела "Строителен контрол" и "Въвеждане в експлоатация", съдът е установил съществени различия във функциите и задачите им. В предвид горното, съдът е стигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт и наличие на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка подробно е описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата по делото и материалния закон. Правилно е прието от съда, че заеманата от касаторката длъжност обективно не съществува и липсва аналогична длъжност в новия отдел, както като наименование, съвкупност от функции, задължения и изисквания за заемането й, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Изпълнени са предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл., въз основа на определени изисквания, критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява с система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В тази връзка правилно е приел, административният съд, че длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., защото е прието за установено, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация/като нормативно установена позиция/ и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Обстоятелството, че част от функциите и задълженията на заеманата от жалбоподателката длъжност са запазени и преминали към други длъжности в новосъздадената дирекция, като са включени и нови задължения, които съответстват на структурната промяна, не може да обуслови извод за липсата на реално съкращаване на длъжността. На първо място длъжността, заемана от касаторката не съществува като нормативно установено позиция по приетото длъжностно разписание и не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, към момента на заемането й. Предвид изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощия да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Спазена е и целта на закона от административния орган - да реорганизира дейността на отдела в съответствие с нуждите на структурата и разполагаемата по Устройствения правилник численост на новосъздадената дирекция, като не е нарушен и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. На първо място в проведеното съдебно заседание, касаторката чрез процесуалния си предтавител не е правила искане за назначаване на съдебно - икономическа експертиза и на следващо място, за отговор на въпросите посочени в касационната жалба не са необходими специални знания. По делото са представени двете длъжностни характеристики, тази за заеманата от жалбоподателката длъжност и новите длъжностни характеристики за длъжността "старши инспектор" в новооткритите отдели, след анализ на които съдът е достигнал до верен извод, че са налице съществени различия във функциите и задачите на тези длъжности, както и че длъжността на жалбоподателката не е запазена като съвкупност от функции, задачи и задължения. Като е потвърдил заповедта, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на началника на "ДНСК" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 108, ал. 1