Решение № 4831 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Гъбиланд ЕООД срещу решение 890/28.02.2025г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. 544/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-16001322006625-091-001/18.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи конкретни опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства за установяване на спорния факт на осъществяване на доставките. Оспорва доказателствената стойност на данните за автомобилния трафик, предоставени от Агенция Пътна инфраструктура , както и доказателственото значение на произхода на стоките и на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред Адм. съд Пазарджик е оспорен РА, с който е извършена корекция на декларирания от Гъбиланд ЕООД резултат по ЗДДС за д.п.м. 10.2022 г., като вместо данък за възстановяване в размер 178 879.53 лева е определен данък за възстановяване в размер 36 716.53 лева. Основание за корекцията е отказът на приходната администрация да признае право на приспадане на данъчен кредит на РЛ, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно предимство в общ размер 142 163 е по 62 бр. фактури, издадени от Старт 57 ЕООД с предмет малини, къпини, червена боровинка, пресни и сухи манатарки и 27 бр. фактури с издател Вер-фру ЕООД с предмет на доставките замразени къпини и сухи манатарки. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. С първоинстанционното решение e отхвърлено оспорването срещу съответната част от РА. По констатациите на съда в ревизирания предметът на дейност на жалбоподателя включва изкупуване, обработка, преработка и търговия с диворастящи плодове и гъби, билки, зеленчуци, култивирани плодове и зеленчуци. Дейността е осъществявана в наето помещения в производствена база в гл. Банско и в с. Черногорово, общ. Пазарджик. Съдът е ценил заключението на ССЕ за установяванията си относно завеждането на стоките по фактурите по съответните материални сметки на получателя, отчитането на плащането в брой по сметка каса, отразяването на плащането към доставчиците по аналитично водената сметка Доставчици и осчетоводяването на приходите от последващата реализация на готовата продукция. В решението са обсъдени съпътстващите фактурите документи кантарни бележки, приемо-предавателни документи и товарителници. Възпроизведено е съдържанието на събраните гласни доказателства. Описани са процесуалните действия по доказването на органите по приходите от извънсъдебната фаза производството представените от РЛ писмени доказателства, пропускът на доставчиците да представят поисканите им при насрещните проверки доказателства; информацията от АПИ, според която за посочените в товарителниците МПС няма регистрирани преминавания през контролните точки в периода 01.20-31.10.2022 г. Съдът е отказал да цени показанията на св. Лулчев, тъй като противоречали на писмените доказателствени средства. Според първостепенния съд обичайното количество добивани гъби по данните от интернет сайта на Българската асоциация на билкарите и гъбарите в съпоставка с доставените количества гъби предполага трудов ресурс, с какъвто Старт 57 ЕООД не разполага. Същевременно движението на толкова хора не би останало незабелязано, а показанията на двама от свидетелите не установявали да е осъществявано бране на гъби от големи групи хора, не били организирани и пунктове за изкупуване. По решаващите изводи на съда, за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо стоката да е доставена от доставчика по фактурата. Не били представени безспорни доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоките и тяхното транспортиране. Счетоводството на жалбоподателя позволявало да се установи къде са вложени стоките, но не и причинно-следствената връзка между получаването на стоките и изписването на вложените или продадени стоки. Оспореният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав възприема решаващите изводи от мотивите на обжалваното решение и препраща към тях (арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК). Съществува корелацията между спора за правото на приспадане на данъчен кредит и този за съществуването на установените с РА публични задължения, респ. за законосъобразността на утежняващия административен акт. Тази връзка следва пряко от разпоредбата на чл. 88 ЗДДС, тъй като резултатът за данъчния период е функция на съотношението между сумата на изискуемия от ДЗЛ данък за периода и общата сума на данъчния кредит. Редуцирането на сумата на данъчния кредит при отречено от администрацията право на приспадане, упражнено в съответния данъчен период, има за последица намаляване на данъка за възстановяване, установяване на данък за внасяне вместо деклариран данък за възстановяване или по-голям от декларирания данък за внасяне. Несъмнено получаването на стоките/услугите по облагаемите доставки и използването на стоките/услугите за независимата икономическа дейност на ДЗЛ са част от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС/ и като релевантни за съществуването на спорното правоотношение факти са предмет на доказване чл. 153 ГПК. При действието на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на ДЗЛ е да установи несъмнено осъществяването на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Това доказване е главно и следва да е пълно. Дължимо е отграничаването на доказателствената тежест за издателя на утежняващия административен акт за установяване на фактическите основания за издаването му по чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Въведеното с РА твърдение за съществуване на публични задължения (респ. за по-малък размер на данъка за възстановяване) е иманентно свързано с правното отричане на заявеното от ДЗЛ данъчно предимство заради ефекта на данъчния кредит върху резултатите по данъчни периоди по ЗДДС /вж. чл. 88 от закона/. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. Познавателната дейност на инстанцията по същество е проведена в съответствие с процесуалните и логическите правила. В нейния обхват са включени всички събрани по делото доказателства и убеждаващото въздействие на информационните източници не е определено чрез съпоставяне на съдържанието им /вж. чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Административният съд е интерпретирал неправилното понятието за доставка на стоки без това да е засегнало разрешаването на отнесения пред него спор. Доставката на стоки не е обвързана с прехвърлянето на правото на собственост, а с овластяването на друго лице да се разпорежда фактически като собственик с материалната вещ (в този смисъл решението на Съда по дело С-78/12, т. 35). Преки първични доказателствени средства за придобиване на това право върху стоките по фактурите са приложените към тях кантарни бележки и приемо-предавателни бележки. Начинът на създаване на тези документи е описан от св. Лулчев те са съставяни от управителя на получателя. Участието на управителя на получателя при приемането на гъбите и потвърден и от св. К.. Убеждаващото въздействие на свидетелстващите документи се разколебава от записите от регистър Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България получени от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилните контролни точки на Националното тол управление. Доказателствената стойност на този информационен източник е определена правилно. Съобразено с логическите и опитните правила е изключеното от броя на доставките и пълната липса на информационна следа в регистъра за автомобилния трафик движение в пространството на автомобилите по товарителниците. Касаторът не твърди мястото на контролните точки и съпоставката с маршрутите по товарителниците да предполага движения между отправната и крайната точки по пътища извън обхвата на платената пътна мрежа и поставените за тази мрежа технически средства. Това дисквалифицира непълнотата или неотносимостта на записите от регистъра поради налагането на глоби по фиш на водачите на два от автомобилите в дни, обхванати от периода на доставките. Движение на един от бусовете на Старт 57 ЕООД е потвърдено от св. Т.. Този свидетел е установил и товар щайги с гъби, пластмасови касетки и празни касетки. Показанията му не могат да се обвържат с конкретни доставки към касатора. При преценката на показанията на св. Л. следва да се вземе предвид заинтересоваността му от решаването на спора в полза на жалбоподателя. Търсенето на трудов ресурс у доставчика е за целите на насрещното доказване. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението /и доколкото не се отрича, че стоките са доставени/ изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Изпълнението на доставките не от персонала на издателя на фактурите, а от персонала на друг стопански субект може да означава прикриване с измамна цел на действителния доставчик, но и просто ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело С-324-11/. Несъвместимо с изискването за пълнота на доказването е установяването на доставките с производни доказателствени средства, каквито са счетоводните записвания на Гъбиланд ООД, доколкото те по хипотеза трябва да съответстват на първичните счетоводни документи, а отразените в тях стопански операции са спорни. Последващата реализация на стоки, суровина за които са стоките по спорните доставки, както и плащането, са косвени доказателства за осъществяване на доставките от преките доставчици без установяването с тях на спорния факт да е несъмнено. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното първоинстанционно решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 8 854 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и § 1 от ДР на Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение