Решение № 413 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2020 г.

Решение № 413 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка - гр. София чрез адв. М. Войнова срещу Решение № 543/24.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1629/2019 г. по описа на Административен съд – Варна в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на И. Велинова от [населено място], обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733. 82 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената от И. Велинова срещу БНБ искова претенция със законните последици. Моли също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба, И. Велинова от [населено място], в постъпила по делото молба от 11.11.2020 г., чрез процесуалния си представител адв. Н. Станев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението като правилно в оспорената му част да се потвърди. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Административен съд - Варна е сезиран с искова молба, предявена от И. Велинова от [населено място] срещу Българска народна банка, с която ищцата като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627, 97 лв., съставляващи равностойността на законната лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., дължимо за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., причинено й от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за "неналичен депозит". Впоследствие, след приемане на допуснатата и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, с нарочна писмена молба, поддържана и в открито съдебно заседание от 04.03.2020 г., ищцата чрез адв. Станев на основание чл. 214 от ГПК е намалила исковата си претенция от 8 627, 97 лв. на сумата от 5 733, 82 лв., като е доуточнила и периода на поддържаната претенция – от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. С протоколно определение от 04.03.2020 г. (л. 158 от адм. дело № 1629/2019 г.) исканото изменение на иска е допуснато по съответния ред.

Със съдебното решение АС - Варна е осъдил БНБ да заплати на И. Велинова от [населено място], ЕГН [ЕГН] обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733, 82 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити; оставил е предявения от И. Велинова срещу БНБ иск за сумата над 5 733, 82 лв. до 8 627, 97 лв. без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част и е осъдил БНБ да заплати на ищцата сумата от 810 лв. разноски по делото.

Съдебното решение в отхвърлителния и прекратителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила.

За да постанови решението си в осъдителния му диспозитив /само в която част решението е обжалвано/, АС - Варна е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищцата е имала договор за преференциален безсрочен депозит № 54723/29.04.2009 г. в КТБ. На 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение № 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите, като гарантираният депозит от 196 000 лв. е изплатен на ищцата на 04.12.2014 г.

За да уважи поддържаната искова претенция на ищцата, административният съд е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск, доколкото БНБ, макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция /Раздел Първи на Глава Единадесета от ЗКИ/ правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, действа като държавен /публичен/ регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки в този случай са по-скоро административни, но в никакъв случай не са отношения между равнопоставени правни субекти, поради което редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност следва да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и компетентен да разгледа иска е именно Административен съд – Варна. Наред с гореизложеното, съдът е обосновал допустимостта на иска и с разрешението, дадено в т. 5 от диспозитива на решението по дело С-571/2016 г., съгласно което нарушението на разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Директивата съставлява "достатъчно съществено нарушение" на правото на ЕС, дори и в случаите, в които не се изисква виновно поведение на служителите на банката - от една страна, а предвид т. 142, т. 143 и т. 146 от решението по дело С-571/2016 г. и, доколкото всякакви опити на вложители в КТБ да обжалват какъвто и да било акт на БНБ по отношение съдбата на КТБ са оставени без разглеждане – в случая не се налага неиздаването на необходимия акт да е било отменено предварително по съдебен ред, за да се ангажира валидно отговорността на БНБ за вреди - от друга страна.

Административният съд е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателства, като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищцата да основе исковата си претенция на прякото й действие по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5 дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за" неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения първоинстанционният съд е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. /Директивата/ – задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява "достатъчно съществено нарушение на общностното право", доколкото разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да уважи предявения от И. Велинова иск, коригиран впоследствие като размер и период с намаляването на исковата претенция, АС - Варна е приел, че за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според решаващият съд още на 20.06.2014 г. /датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор/ ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на "Корпоративна търговска банка", т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите /вкл. и на ищцата/ до гарантирания размер на депозитите им – 25.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата.

Съдът е развил подробни съображения за наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди във вид на законната лихва върху гарантирания влог за исковия период и неправомерното поведение на БНБ, независимо от обстоятелството, че не БНБ, а Фондът за гарантиране влоговете в банки дължи изплащането на гарантираните влогове, както и независимо от обстоятелството, че към началната дата на исковата претенция натрупани суми за плащане във ФГВБ не са били налични.

По отношение дължимия размер на претендираното обезщетение, АС – Варна, позовавайки се на приетото по делото заключение по ССЕ е съобразил обстоятелството, че размерът на законната лихва за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014. г е 5 733, 82 лв., което е и реално претърпяната от ищцата вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. По горните съображения съдът е осъдил БНБ да заплати на И. Велинова сумата от 5 733, 82 лв. Присъдил е и сторените по делото разноски в размер на 810 лв.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение на всички, развити в касационната й жалба доводи, както и съображенията на този касационен жалбоподател за принципна неоснователност на исковете поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност – незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл. 79, ал. 8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Като допълнение към развитите от АС - Варна правни доводи, настоящият състав на ВАС намира за необходимо да прибави и доводите, развити в постановено в хода на производството по делото Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус, а именно:

1) Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна – отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор.

2) Член 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства като тези в главното производство.

3) Член 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.

4) Член 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство.

5) Член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специално производство за ангажиране на отговорността на тази държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза:

– допускат национална правна уредба, която предвижда два различни способа за защита, които са от компетентността на различни съдилища и предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи дали съгласно националното право отговорността на национален орган като Българската народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона за отговорността на държавата или по Закона за задълженията и договорите и ако всеки от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност;

• не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган;

• допускат национална правна уредба, съгласно която, за да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да докажат наличието на виновно поведение, при условие че понятието "виновно поведение" не надхвърля обхвата на понятието "достатъчно съществено нарушение", което запитващата юрисдикция следва да провери;

• допускат национална правна уредба, която предвижда плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи на принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за освобождаване от нея, и

• допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна на административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно това да се изисква от увреденото лице, което запитващата юрисдикция следва да провери.

От изложеното следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1 /компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2 /в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3 /схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С-571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. - от една страна, и от друга – че това незаконосъобразно бездействие съставлява "достатъчно съществено нарушение на правото на Общността", поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т. 105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е "достатъчно съществено".

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, както и за невъзможност едновременно в полза на ищцата да се начисляват както договорна лихва, така и законна лихва. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера от 196 000 лв., изплатени на ищцата, е включена както главница, така и договорна лихва. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата от вида на претендираните. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лв., независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. Безспорно по делото е, че в случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Неоснователни са развитите от касатора оплаквания за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив поради неправилната преценка за наличие на противоправно бездействие от страна на БНБ като елемент от фактическия състав на отговорността на ответника за вреди. На първо място – видно от т. 100 от С-571/2016 г. на СЕС, Съдът на Европейския съюз е заключил, че именно БНБ е компетентният национален орган, който следва да установи неналичността на депозитите в БНБ. Дали от незаконосъобразното бездействие, изразяващо се в неиздаване на изричен акт за обявяване неналичността на депозитите в КТБ може и следва да се претендират вреди, без да е налице изрична отмяна по съдебен ред на мълчаливия отказ за издаване на такъв изричен акт също е решен със задължителна за настоящия съдебен състав сила, видно от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/16 г.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната с нея част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора касационният жалбоподател Българска народна банка, следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по касация съдебни разноски за касационното производство в размер на 400 лв., заплатени изцяло в брой, съгласно представен по делото (л. 25) Договор за правна защита и съдействие от 26.10.2020 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 543/24.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1629/2019 г. по описа на Административен съд – Варна В ЧАСТТА МУ, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на И. Велинова от [населено място], ЕГН [ЕГН] обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733, 82 лв. /пет хиляди седемстотин тридесет и три лева и 82 ст. /, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на И. Велинова от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН], съдебни разноски за касационното производство в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.