Решение № 12397 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4986/2024 г.

Производството е по реда на чл. 227, ал. 1 вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на КАБЕЛТРЕЙД ЕООД, чрез адв. Милушева, срещу Решение 218 от 21.02.2024 г., постановено по адм. дело 208/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларации (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК 13311 от 18.01.2022 г., издаден от главен специалист в дирекция Приходи от местни данъци и такси (ПМДТ) при Община Севлиево, потвърден с Решение 13311 от 21.04.2022 г. на директора дирекция ПМДТ при същата община. Поддържа се, че оспореният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са представени доказателства, свързани с реалното извършване на услугите за процесните имоти на дружеството, съставляващи отделните компоненти за облагане с ТБО. При повторното разглеждане на делото от съда са обсъждани само доказателствата, приети при първоначалното разглеждане на делото, без да са събрани нови доказателства в тази насока. Оспорен е изводът на съда, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е реално предоставяна за един от имотите на дружеството, като се сочи, че по делото липсват писмени доказателства в тази насока. Съдът превратно е възприел и показанията на изслушаните свидетели, които не установяват действителното предоставяне на дейностите. Оспорен е и изводът на съда, че представеният договор, ведно с приложената скица 15-1112593 от 26.09.2022 г., са достатъчни да обосноват предоставянето на услугата депониране на отпадъци и обезвреждане на депа. Липсват каквито и да е доказателства, че представеният договор се изпълнява, както и че имотът, за който е представена скица действително е функциониращо депо. Твърди се също, че незаконното сметище в близост до имотите е безспорно доказателство, че общината не извършва нито една от услугите по чл. 62 ЗМДТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът директорът на дирекция Приходи от местни данъци и такси при Община Севлиево, чрез адв. Янков, в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с Решение 9298 от 04.10.2023 г., постановено по адм. дело 2030/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение 115 от 30.12.2022 г., постановено по адм. дело 105/2022 г. по описа на Административен съд Габрово и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил АУЗД 13311 от 18.01.2022 г., издаден от главен специалист в дирекция ПМДТ при Община Севлиево, потвърден с решение 13311 от 21.04.2022 г. на директора на дирекция ПМДТ при същата община, с който на КАБЕЛТРЕЙД ЕООД за данъчни периоди 2020 г. и 2021 г. са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер 6 157.50 лв. и лихва към 18.01.2022 г. в общ размер 551.42 лв. за притежаваните от него пет недвижими имота. Установено е, че дружеството е собственик на пет недвижими имота в гр. Севлиево: ж.к. Балабаница, земя; ул. Магистрална 5, земя и сграда; с непосочен адрес земя; ж.к. Балабаница земя; ж.к. Балабаница земя. За посочените недвижими имоти са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ, въз основа на които са определени данъчните основи за облагане с ТБО. Констатирано е, че КАБЕЛТРЕЙД ЕООД има неизплатени задължения за ТБО за 2020 г. и 2021 г. в общ размер 6 157.50 лв. По отношение на един от собствените на дружеството имоти, находящ се в гр. Севлиево, ул. Магистрална 5, е установено задължение за ТБО, включващо трите компонента - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения. За останалите четири имота, установените със спорния АУЗД задължения за ТБО не включват услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че недвижимият имот, находящ се в гр. Севлиево, ул. Магистрална 5, попада в границите на имотите, за които се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и същата е действително предоставяна от общината през процесните данъчни периоди. Административният съд е приел, че за имотите на дружеството, които са незастроени, задължението за ТБО е установено в съответствие с разпоредбите на чл. 71, т. 2 ЗМДТ и чл. 15, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Севлиево. За същите е установена дължимостта на такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, както и за поддържане чистотата на територията за обществено ползване. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. Договор 011-2/16.01.2017 г. за възлагане на обществена поръчка от община Севлиево, Скица 15-1112593 от 26.09.2022 г. за ПИ 65927.511.1, издадена от СГКК Габрово и Решение на МОСВ, според което дружеството - изпълнител може да извършва дейности по третиране на отпадъци, съдът е приел за доказано наличието на депо или друго съоръжение за битови отпадъци, което общината ползва, респ. че е установено предоставянето на услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения на територията на общината. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства АС Габрово е формирал извод, че и услугата по поддържане чистотата на териториите се предоставя регулярно на територията на община Севлиево. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за извършените от общината услуги по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяко задължено лице като сума от размера на таксата за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; третиране на битовите отпадъци в депа и съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е изпълнил доказателствената си тежест и е установил еднозначно обстоятелствата, обосновали установяването на задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване за недвижимия имот, находящ се в гр. Севлиево, ул. Магистрална 5. Реалното предоставяне на тази услуга не е доказано по категоричен начин от административния орган, чиято е доказателствената тежест, като касационното оплакване в тази насока е основателно. При повторното разглеждане на делото на страната са дадени конкретни указания на основание чл. 170, ал. 1 АПК, в т.ч. за необходимостта от ангажиране на доказателства за реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на посочения имот. Въпреки това, в производството по реда на чл. 226 АПК от ответния орган не са ангажирани никакви нови доказателства, установяващи предоставянето на посочената услуга конкретно за процесния недвижим имот. Това обстоятелство не се установява и от представените при първото разглеждане на спора пред административния съд двустранно подписани месечни протоколи между възложителя и изпълнителя по договора от 09.09.2003 г., в които са обобщени извършените дейности (ръчно миене: 5 метачки х 88.4968 лв./чд х 20 дни; извозване на отпадъци със самосвали: 2 м/см х 693.8307 лв.; работа със сметосъбирач МАН Х 5903 ВТ и др.), но без да е отразено мястото на изпълнение на услугите. До различен извод не водят и представените моментни протоколи, тъй като в тях също не са вписани мястото и адресите, на които са изпълнени констатираните дейности. По делото не са представени схема на разположение на контейнерите за битови отпадъци, маршрутни графици на сметосъбиращата техника на територията на общината и пътни листове, от които да се установява реалното предоставяне на услугата за имота на дружеството. От показанията на разпитаните свидетели също не се установява регулярното изпълнение на услугата. Гореизложеното обуславя извод за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу спорния АУЗД, в частта на установените задължения за ТБО по компонент сметосъбиране и сметоизвозване за имота, находящ се в гр. Севлиево, ул. Магистрална 5, за периодите 2020 г. в размер на 1 284.09 лв., заедно със съответната лихва и за 2021 г. в размер на 1 282.02 лв., заедно със съответната лихва. Решението следва да бъде отменено в тази част и вместо него следва да бъде постановено друго, с което процесният АУЗД бъде отменен в посочената част поради противоречието му с материалния закон. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски за сумата над 2 168.83 лв. Първоинстанционното решение е правилно в останалата част, като мотивите на административния съд се споделят от настоящата инстанция и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не следва да се повтарят. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, в услугата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват за предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя, за което в случая са ангажира надлежни доказателства. Съдът е обсъдил представените по делото протоколи и правилно е приел, че услугата е извършена. Условието да не се събира такса за услугата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване според чл. 71, т. 2 ЗМДТ е тя да не се предоставя от общината. В случая не е налице тази хипотеза, доколкото извършването на услугата през процесните периоди е установено от представените месечни протоколи, констатиращи изпълнението на конкретни дейности (например на машинно измиване на улиците, машинно косене на тревни площи, събиране на окосена трева, грапене на тревни площи, разриване на земни маси, оборка и др.) от Нео Титан ООД, в изпълнение на поетите от него задължения с договор 190/09.09.2003 г., сключен с община Севлиево и фактури за плащане на извършените услуги по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. На следващо място, от текста на чл. 71, т. 3 ЗМДТ следва, че дължимостта на таксата за услугата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения е обусловена от наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци, което общината ползва. В случая е установено въз основа на Договор 011-2/16.01.2017 г. за възлагане на обществена поръчка от община Севлиево и Скица 15-1112593 от 26.09.2022 г. за ПИ 65927.511.1, издадена от СГКК Габрово, че на територията на общината е налично депо за битови отпадъци, поради което заплащането на услугата е дължимо. По гореизложените съображения обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу спорния АУЗД, в частта на установените задължения за 2020 г. и 2021 г. за ТБО в общ размер на 3 591,39 лв. за недвижимите имоти, собственост на КАБЕЛТРЕЙД ЕООД, ведно със съответните лихви, като правилно постановено, следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски съразмерно с отменената част на спорния АУЗД в общ размер на 1 543.49 лв. за всички съдебни инстанции. В полза на ответника се следват разноски за касационната инстанция в размер на 699.90 лв., съобразени с частта, в която първоинстанционното решение е оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,