Решение № 6313 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 860/2009 г.

Решение № 6313 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 860/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Столична РДНСК срещу Решение № 928/27.11.08 г. по адм. д. № 2530/07 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба Николай Костадинов Вучков, Момчил Георгиев Терзиев, Руси Тотев Маджаров, Марийка Първанова Калчева, Кунчо Стоянов Шопов, Надежда Божидарова Динева, Катя Йорданова Тенева, Мария Русева Маджарова, Мария Димитрова Матова, Ваня Николаева Седефова, Николай Николаев Седефов, Виргиния Луканова Вакарелова, Кръстьо Лулчев Вакарелов, Мария Иванова Пашонова, Анатоли Ненов Христовски, Милица Стоянова Попова, Валентин Николов Маринов, Евгения Василева Малинова и Меглена Иванова Попова-Стоянова не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразен отказът на началника на Столична РДНСК, обективиран в писмо № С 7-406-02-083/12.007 г., да разгледа жалбата на ответниците по касация срещу Разрешение за строеж № 2/10.01.07 г. за преустройство на съществуваща жилищна сграда на ул. "Славянска" № 11. и надстройка - за магазини и 4 бр. апартамента и допълваща застройка в двора - за офиси и подземни гаражи. Административната преписка е изпратена на компетентния орган за разглеждане. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган не е образувал надлежно производство по реда на чл. 216, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и не е изяснил фактите и обстоятелствата по административноправния спор за законосъобразност на разрешението за строеж, повдигнат с жалбата. Решението е правилно, постановено е при липсата на основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. От съдържанието на оспореното пред органа по чл. 216, ал. 2 ЗУТ разрешение за строеж е безспорно, че със същото е разрешено преустройство и надстройка на съществуваща жилищна сграда - офиси и 4 бр. апартаменти, както и допълваща застройка -офиси и подземни гаражи в УПИ V, кв. 456 по плана на София с административен адрес ул. "Славянска" № 11. Обстоятелствата, че строежът представлява преустройство на съществуваща жилищна сграда и че оспорилите разрешението за строеж като собственици на жилища в жилищната сграда в съседния УПИ I, кв. 456, ул. "Шести септември" № 13 са носители на ограничено вещно право на строеж в този имот, обосновават извода, че по повод оспорването по жалбата им срещу разрешението за строеж административният орган е следвало да процедира съобразно императивната разпоредба на чл. 216, ал. 5 ЗУТ и да прецени допустимостта и основателността на жалбата след изясняване фактическата обстановка по спора и установяване характера на преустройството, респ. свързано ли е то с промяна на предназначението на съществуващата жилищна сграда, както и дали същото предполага масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Видно от данните по административната преписка такива правнорелевантни установявания липсват, предвид което изводът на административния орган, че сградата се преустройва без промяна на предназначението, респ. че същата запазва характеристиката си на такава по § 5, т. 29 ДР на ЗУТ и оттук, че оспорващите нямат качеството на лица по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ е необоснован. Предвид изложеното, оспореното, отменително административния отказ първоинстанционно решение се явява правилно, лишено от пороци по см. на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК