Решение № 4550 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15206/2008 г.

Решение № 4550 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15206/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, против решение № 1322 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 1677 по описа за 2008 г. на Варненския административен съд, с което е отменено уведомително писмо с изх. № 29-04-1573/16.06.2008 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.), на чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на чл. 4, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Ответникът "Диагностично - консултативен център Еквита" ЕООД, гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил писмо изх. № 29-04-1573 от 16.06.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, с което "Диагностично - консултативен център Еквита" ЕООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ - е задължен да възстанови по сметка на РЗОК - Варна сумата 457.00 лв., произхождаща от заплатени от бюджета на НЗОК средства в превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности за третото тримесечие на 2007 г. Касационният довод за неправилно прилагане на административно- процесуалните норми на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. са неоснователни. Страните по договор № 03-1034 от 19.03.2007 г. не действат като равнопоставени субекти и районната здравноосигурителна каса по изричен начин е овластена от чл. 73 и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителните на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, както и на произтичащите от неспазването им неблагоприятни последици за изпълнителя на медицинска помощ, също следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. С оспореното писмо РЗОК - Варна е упражнила административни правомощия и едностранно е засегнала интересите на изпълнителя на медицинска помощ - създадено е задължение за плащане и е определен способът за изпълнение на задължението. При определяне на подлежащите на възстановяване средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, следва да се процедира съобразно специалното административно производство, регламентирано в НРД 2006 г. Разпоредбата на чл. 234 от НРД 2006 г. изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. Първостепенният административен съд се е съобразил с трайната съдебна практика и законосъобразно е приел, че оспореното писмо на Директора на РЗОК, гр. Варна, с което "ДКЦ Еквита" ЕООД, гр. Варна, е задължено да внесе по сметка на РЗОК едностранно определено парично задължение, е издадено при съществени нарушения на административнопроцесуалните изисквания и подлежи на отмяна. Предвид отмяната на акта на процесуално основание въпросите във връзка с материалната му законосъобразност не подлежат на преценка и обсъждане. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,