Решение № 7897 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2017 г.

Решение № 7897 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при Централното управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите/НАП/, против Решение № 1580/02.10.2017 г., постановено по адм. дело № 126 по описа на Административен съд-В. за 2017 г., с което по жалба на "С. Г. холд" ООД/с променено наименование "Ж. Г." ЕООД/ е отменен Ревизионен акт/РА/ № Р-03000316000778-091-001/08.09.2016 г., на началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., в частта, потвърдена с Решение № 398/27.12.2016 г. на Директора на дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП В., с която са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2012 г. в общ размер на 6 500 лева и лихви в размер на 2 522,88 лева, както и по ЗКПО за 2012 г. и 2013 г. поради увеличение на финансовия резултат със суми, отчетени като текущи разходи за поддръжка на МПС, гражданска отговорност и данъци. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Незаконосъобразно съдът признал право на данъчен кредит по покупката на лек автомобил, за която е установено, че продажбата не е извършена от фирмата, издател на фактурата. Фактическите изводи на приходните органи са подкрепени с неизгодни за ревизираното лице обяснения на неговия представител, които са игнорирани от първоинстанционния съд. Не е взета предвид и неистинността на обясненията на действителния продавач - С. Ж. К., като ревизираният получател по доставката е знаел кой е действителният продавач. Издателят на фактурата за продажба нито е декларирал продажбата в дневник за продажби, нито е декларирал вътреобщностно придобиване от Италия, както се твърди за него. Отделно, данните на това дружество и друг път са използвани за документиране на относително-симулативни сделки за продажба на леки автомобили /адм. д. № 7911/2015 г. на ВАС/. Прехвърленият автомобил е индивидуално-определена вещ, която не е предадена от фирмата, издател на фактурата, съгласно обясненията на ревизирания получател. В частта по ЗКПО, съдът без да съобрази заключението на експертизата, че разходите за консумативи като чистачки, масла, филтри, датчик за накладки, накладки, спирачни дискове и др. не е следвало да се осчетоводяват като текущи разходи, е признал направените разходи като текущи. Така съдът признал разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Иска се отмяна на съдебното решение, и отхвърляне на жалбата против оспорения акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "С. Г. холд" ООД /с променено наименование "Ж. Г." ЕООД/, чрез адв. Панайотов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Със становище по хода на делото от 21.05.2018 г. касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответника по жалбата разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител, изразява мотивирано становище, че подадената касационна жалба е допустима и основателна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да откажат право на данъчен кредит при придобиване на процесния лек автомобил, органите по приходите са приели, че процесната фактура документира относително симулативна сделка по продажбата на автомобила, като продажбата е извършена не от лицето, издател по фактурата и че ревизираният получател по нея е знаел това обстоятелство. За да откажат признаването на отчетените като текущи по придобиването на стоката разходи за поддръжка на автомобила, гражданска отговорност и данъци, приходните органи са приели, че тези разходи са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства за сключване на предварителен договор от 09.02.2012 г. на РЛ с "П. А. Л." ЕООД за покупката на процесния автомобил и заплатено капаро в размер на 500 лв. не са достатъчни за обосновани фактически изводи за доказана относителна симулативност на сделката за покупко-продажба. В частта по ЗКПО, съдът е приел, че безспорно извършените разходи не са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, поради което неоснователно не са признати от ревизиращите. Обосновано съдът е приел, че не е доказана поддържаната от органите по приходите относителна симулативност на процесната продажба. Установено е, че процесният автомобил бил закупен от "Мария ЕД" ЕООД с инвойс фактура № 11/81 от 07.09.2012 г., издадена от "Cobra S. R. L. ", на стойност 18 000 евро, с приложени към тази фактура талон и сертификат и тези документи са послужили на органите на ОД на МВР-Д., сектор "Пътна полиция" за първоначалната регистрация на автомобилът. Налице са и представени още 2бр. декларации от 10.10.2012 г. като с едната "Мария ЕД" ЕООД декларира пускане на пазара на процесния автомобил, закупен от друга държава-членка, а с втората, че процесният автомобил е влязъл на територията на страната от 07.09.2012 г. Установено е, че "Cobra S. R. L. " е декларирало наличие на ВОД на вещта. С договор за покупко-продажба от 10.10.2012 г. /л. 423/ "Мария ЕД" ЕООД, като продавач е продало на РЛ като купувач същия автомобил за 39 000 лв., с ДДС. В. от банково извлечение № 59/11.10.2012 г. процесната сума била преведена от сметка на РЛ в тази на продавача. Процесният автомобил бил осчетоводен при РЛ по материални сметки гр. 3 - краткосрочни актив и по точно по дебита на сметка 3041 - стоки, дебита на сметка 4531 - начислен ДДС при покупките" и по дебита на сметка 401 "доставчици". С основание първоинстанционният съд е взел предвид дадените обяснения от С. К., управител на "П. А. Л." ЕООД, постъпили с вх. № 1281/07.09.2012 г., че дружеството не разполага с документи относно процесния автомобил и са приложени документи за друг автомобил, който е придобит и продаден в последствие. При тези обяснения само представеният предварителен договор, по който е платено капаро, не е достатъчен за обосновани фактически изводи в обратен смисъл. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател, в писмените си обяснения представляващия ревизираното дружество е обяснил, че е получил обяснението на "П. А. Л. " ЕООД, че "Мария ЕД" ЕООД е придобило автомобила от представител на "Л. Р. И., че това е обичайна практика и няма причина автомобилът да се продава от "Мария ЕД " ЕООД на автокъщата. При индивидуално определените вещи, каквато е процесната, прехвърлянето на собственоста става с постигането на съгласие за продажбата, а не с предаването на вещта. С договора за продажба от 10.10.2012 г. това съгласие е постигнато. Неоснователно е касационното оплакване, че при подобен случай, с влязло в сила решение на АС В., е потвърден отказ на данъчен кредит при покупка на лек автомобил от същата фирма-доставчик. При внимателен прочит на мотивите на Решението по адм. д. № 7911/2015 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, се вижда, че установените по това дело факти пред първоинстанционния съд съществено се различават от тези в настоящия случай. Напълно следва да бъдат споделени решаващите мотиви на административния съд, че при относително-симулативната сделка, с привидна сделка се прикрива истинска т. е. следвало е органът по приходите да установи, че страните не са желали настъпването на правните последици на привидната сделка и какви са действително желаните от страните правни последици, което в случая не е сторено. Решението е правилно и в останалата обжалвана част. Разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО гласи, че разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесните разходи са документално обосновани /което не е било и спорно/ и не са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Не е било спорно пред АС, което се установява и от неоспорената експертиза, че процесният автомобил, след закупуването му, е бил заприходен по материалните сметки от гр. 3 - краткосрочни активи, като стока на склад с оглед последващата му продажба и за него са безспорно са извършени процесните разходи, свързани както с поддръжката му - закупуване на части, за да е автомобилът годен за експлоатация, така и свързани със заплащане на съответните данъци, застраховка ГО и автокаско. Приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза /стр. 153 от делото на АС/, по въпрос № 6 е следвало да отговори дали счетоводството на ревизираното дружество е водено редовно и правилно ли са осчетоводени и извършени вписванията, касаещи разходите по закупения автомобил. Вещото лице е дало заключение, че приходите са признавани на датата на извършване на доставките-продажбата на стоките и оказаните услуги, както и другите дейности, осъществявани от дружеството, а разходите по съответните доставки са отчетени при извършването им или - изпълнени са изискванията на принципа на текущо начисляване на приходите и разходите. Действително, вещото лице е подчертало, че процесните разходи е следвало да се отразят по сметка 615 - Разходи, свързани с продажби, но това не променя извода за правилното начисляване на разходите като текущи. В Счетоводен стандарт/СС/ 2 - отчитане на материално-стокови запаси, в чл. 7.2 изрично е предвидено, че в стойността на стоково-материалните запаси не се включват следните разходи: а) количеството на вложените материали, вложен труд или други разходи, свързани с производството извън нормалните граници; б) за издръжка на складовете освен в случаите, когато са необходими за производствения процес, предхождащ един следващ производствен етап; в) административните разходи, които не са свързани с довеждането на стоково-материалните запаси до сегашното им място и състояние; г) разходите за продажбата. Тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността в периода, в който са направени. По описания начин са осчетоводени и процесните разходи, поради което правилно административният съд е приел, че не е била налице хипотезата на чл. 77, ал. 1 ЗКПО. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 750 лв. като няма основание за намаляването им поради липса на фактическа и правна сложност на случая. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение