Решение № 1089 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2014 г.

Решение № 1089 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на търговското дружество "Сентрал Парк Бургас" ЕООД, гр. Бургас, за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влезлите в сила решения № 1375 от 31.01.2014 г. по адм. дело № 11571/2013 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1248/11.06.2013 г. по адм. дело № 2403/2012 г. на Административен съд Бургас. В молбата си излага твърдения, че съдебният акт, чиято отмяна иска е неблагоприятен за него. В тази насока излага доводи, че административният акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд е постановен по негово искане, като поради това и поради установения в административното производство факт на незаконност на строежа, построен в имота му се препятства възможността да упражнява правата си на собственик на имота в пълен обем. По тези съображения счита, че съдебният акт, чиято отмяна иска са неблагоприятни за него. Твърди, че в случая са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК тъй като са налице нови обстоятелства - нови записвания, които изключват по категоричен начин правния интерес за водене на административните производства от страна "Бутед"АД. С определение № 623/17.01.2014 г. по адм. дело № 16179/2013 г. на ВАС е прекратено съдебното производство по оспорване на законосъобразността на Заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. за отмяната на акт за държавна собственост (АДС) № 2150/07.1997 г. На следващо място сочи, че решението на Административен съд Бургас е основано на кредитирано от съда заверено от "Бутед" АД копие от разработка на генплан, а в от писма изх. № 70-00-2705/3/17.05.2013 г., № 70-00-2705/5/21.05.2013 г. и № 62-00-33/3/15.01.2014 г. на община Бургас се установява, че в архива на общината липсва преписка за процедиране на такъв план. Ответникът - РДНСК- Югоизточен район не изпраща представител и не взема становище по молбата. Ответникът "Бутед" АД чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор излага становище за недопустимост на молбата и моли съда да остави същата без разглеждане. Алтернативно моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, но по същество е неоснователно. Молителят "Сентрал парк Бургас" ЕООД е бил заинтересована страна в производството пред Административен съд - Бургас, който с решение № 1248/11.06.2013 г. по адм. дело № 2403/2012 г. по жалба на "Бутед" АД е отменил Заповед № ДК-02-ЮИР-178/25.07.2012 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. С тази заповед е разпоредено на "Сентрал парк Бургас" ЕООД да бъде премахнат установения незаконен строеж "Едноетажна сграда" с кадастрален идентификатор 07079.604.195.47 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас (под № 47 съгласно помощна схема на РО "НСК"-Бургас, РДНСК- ЮИР), находящ се в имот с ид. № 07079.604.195 по плана на КК гр. Бургас, представляващ ПИ № 129, кв. 53 (бивш кв. 1б) гр. Бургас на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Заповедта е обжалвана от "Бутед" АД пред АС Бургас, като съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото жалбоподателят излага пред него твърдения, че е собственик на имота, на които "Сентрал парк Бургас" ЕООД възразява. Макар по делото жалбоподателят да не установява с категоричност правото си на собственост АС Бургас приема, че двете дружества конкурират претендираните права за собственост върху строежа, предмет на заповедта, но за целите на процеса е достатъчно твърдението на жалбоподателя за собственост, от което следва наличие на правен интерес от оспорване на заповедта. С постановеното решение заповедта е отменена, като незаконосъобразна. По касационна жалба от "Сентрал парк Бургас" ЕООД и по касационна жалба от началника на РДНСК - Югоизточен район, Върховният административен съд, Второ отделение с решение № 1375 от 31.01.2014 г. по адм. дело № 11571/2013 г. оставя в сила обжалваното решение на Административен съд - Бургас. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е допустима. Правният интерес на "Сентрал парк Бургас" ЕООД от премахване на незаконния строеж е обусловен от обстоятелството, че с влязлото в сила решение, предмет на настоящото производство е отменен издаденият по негово искане и с претендираното от него съдържание индивидуален административен акт. Освен това следва да се имат предвид и декларираните от молителя инвестиционни намерения, чиято реализация е ограничена предвид забраната по чл. 148, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за издаване на разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава, докато същият не бъде премахнат или узаконен. и ЗУТ. "Сентрал парк Бургас" ЕООД е участвал като заинтересована страна по делото, като оспореният акт е бил благоприятстващ за него и е отменен от съда. С оглед изложеното влязлото в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за премахване на незаконния строеж по оспорване на "Бутед" АД, се явява неблагоприятно за него. Молбата е неоснователна. В случая настоящият състав намира, че не са налице сочените от молителя предпоставки по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. В случая не са налице нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, като съдебното решение не е основано на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Правните изводи на първоинстанционния съд по съществото на спора - налице ли е незаконен строеж и относно неговата търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, както и на тричленния състав на ВАС при касационната проверка на постановеното от него решение в тази част, не са формирани въз основа на АДС № 2750/7.11.1997 г., както и на генплан от 1965 г. На тези актове, но преценени в съвкупност с други доказателства, е основан изводът относно допустимостта на оспорването. Затова представеният в настоящото производство АДС с извършената в графа 15 от същия корекция, настъпила след влизане на решението в сила, не влияе на изводите на съда по съществото на спора. Само в случай, че отмяната на акта за държавна собственост в релевантната му част на графа 15 би се отразила на извода относно законността на строежа или неговата търпимост, то тя би съставлявала основание за отмяна на съдебните решения. Самият молител сочи, че преценката на съда за наличие на правен интерес за "Бутед" АД да оспори заповедта за премахване на незаконен строеж не е съобразена с извършената в графа 15 на АДС № 2150/7.11.1997 г. корекция, а влязлото в сила решение в частта относно допустимостта на жалбата му изцяло се основава на отменения впоследствие акт. От тези твърдения следва, че искателят цели да пререши въпроса с допустимостта на оспорването на "Бутед" АД и по същността си оплакването му е за недопустимост на влязлото в сила решение. Позоваването на специалното основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК с аргументи, които характеризират касационното производство, не е възможно при положение, че редът за инстанционен контрол е изчерпан. Отмяната е извънреден способ за защита срещу порочни влезли в сила съдебни решения. Анализът на лимитативно изброените основания по чл. 239 АПК сочи, че по този ред не могат да бъдат отстранени всички видове пороци на решението, а само тези от тях, които водят до неговата неправилност. Отмяната не е способ за защита срещу недопустими съдебни актове. Представеният от искателя акт, отменен в частта на графа 15, е неотносим към разрешения с влязлото в сила решение административен спор. Той е от значение само за преценката на правния интерес и съответно за допустимостта на жалбата на "Бутед" АД срещу заповедта за премахване на незаконния строеж предвид данните за конкуриращи се материални права по отношение на сградата. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост актът за държавна собственост е официален документ, с който държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост. Следователно той удостоверява или констатира вече възникнал правопораждащ юридически факт, от който произтича правото на собственост на държавата. Това обстоятелство изрично е прогласено с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДС, според която актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. В този смисъл актът за държавна собственост и направените в него отбелязвания не пораждат права по отношение на държавата и другите субекти, вписани в него. Затова съществуващият в случая спор между молителя "Сентрал парк Бургас" ЕООД и "Бутед" АД, по отношение извършените подобрения в имота, вкл. процесната сграда, предмет на отменената заповед, следва да бъде разрешен от гражданския съд, а не в съдебно административното производство по оспорване на административен акт, издаден на основание чл. 225 ЗУТ. (Решение № 952 от 5.03.2010 г. по гр. дело № 1802/2008 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение, с което е отхвърлен като преждевременно заведен предявеният от праводателя на "Сентрал парк Бургас" ЕООД - РКС "Черноморие" ревандикационен иск срещу "Бутед" АД). Заличаването на удостовереното в графа 15 на АДС № 2750/7.11.1997 г. обстоятелство, че сградите по приложения към него опис са внесени в капитала на "Бутед" ЕООД, не се отразява на изводите на съда за материална незаконосъобразност на заповедта за премахване на незаконен строеж. По тези съображения не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила решение и искането за отмяна на това основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав