Решение № 15584 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5691/2012 г.

Решение № 15584 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5691/2012 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Държавен фонд"Земеделие/ДФЗ/, представляван от изп. директор, чрез процесуалния представител-юрк. Мария Димитрова, срещу решение № 38/29.02.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Добрич, по адм. д. № 698/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Амит Сали Мехмед от с. Божан, община Тервел, област Добрич, уведомително писмо изх. № 01-6500/32899 от 05.08.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА, с което е отказано финансово подпомагане по общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 г. с УИН 08/090608/19183,както следва - по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - сума в размер на 1024.24 лв. - и по схемите за национални доплащания за площ /НДП/ - сума в размер на 744.60 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 1768.84 лв. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е осъдил ДФЗ-РА да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 311.70 лв. За да постанови решението си административният съд е приел следното: Жалбата е основателна. Актът е постановен от компетентния орган-изп. директор на ДФЗ, но в оспореното писмо не са изложени мотиви и е издаден при допуснати съществени нарушения на нормите на АПК и чл. 23 и чл. 28 от Регламент/ЕО/ № 796/2004 г. и в нарушение на материалния закон. Актът е немотивиран, с което е нарушено изискването за форма по чл. 59, ал. 1 от АПК. В оспорения акт не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Не става ясно от какви доказателства се черпи фактическото основание за издаването на акта-посочената липса на стопанисване от страна на жалбоподателя. Липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение-основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. В самата преписка също така не се съдържат доказателства да начина за установяване на този факт. Едва вещото лице изяснява със СТЕ начина на определяне на недопустимата за парцела от 8.01 ха площ за подпомагане и посочва, че на място е била извършена теренна проверка от служители на ДФЗ-РА. Тази проверка обаче е извършена в нарушение на изискванията на чл. 23, чл. 28 и чл. 48 от Регламент/ЕО/№ 796/2004 г., понеже жалбоподателят не е уведомяван за извършването и, не е присъствал на същата и не му е бил връчен контролен доклад. Съгласно чл. 28 от Регламента, всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да могат да се прегледат детайлите на проверката, а земеделският производител подписва доклада и може да прави забележки, като по този начин се удостоверява присъствието при проверката. При открити нередности зем. производител получава копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си по констатациите. В този смисъл е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури за установяване на фактите и определяне на негодни за подпомагане площи. Нарушенията на процедурата са съществени, защото са довели до непълнота на доказателствата и неизясняване на случая. Същественото процесуално нарушение е основание за отмяна на акта, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и неправилно, изразяващи се в следното: В заявлението за подпомагане жалбоподателят е декларирал 1 брой парцел с площ от 8.01 ха и е кандидатствал по СЕПП и СНД. След преминаване на кръстосаните проверки са установени площи с начин на трайно ползване храсти и затревени територии, които са неподходящи за подпомагане. Съдът неправилно е приел, че за кампания 2008 г. МЗХ и РА не разполагат с необходимата база данни, съобразно която да се извършат административни кръстосани проверки на заявените за подпомагане площи. Независимо, че самолетните снимки са направени през 2006 г., земеделските производители очертават в ОСЗ парцелите, с които кандидатстват за подпомагане за съответната година. В случая жалбоподателят е очертал процесния парцел, извършена е и проверка на място от служител на РА-на 19.09.2008 г. Съгласно Регламент 796/2004 г., при условие, че не е застрашена целта на проверката, проверките на място могат да бъдат предварително обявени. Посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо-и от проверки на място. Всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да имат възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка. Докладът посочва по-специално дали е уведомен зем. производител за посещението, т. е. на административният орган не е вменено задължение за уведомяване на кандидата за самата проверка. С оглед на гореизложеното жалбоподателят счита, че административният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК. Като мотиви в акта следва да се приемат и посочените в него писма и указания на МЗХ, Европейската комисия и Европейската сметна палата. Ответната страна: Амит Сали Мехмед, чрез пълномощника си-адв. Сениха Рюстем, оспорва с писмен отговор подадената касационна жалба. В съдебно заседание пледира следното: Моля да оставите в сила обжалваното решение на АС Добрич, като правилно и законосъобразно, не са допуснати нарушения на материалния или на процесуалния закон. В случай, че не се съгласите с това наше становище, моля да обсъди следните аргументи при преценката, дали следва да бъде отменено обжалваното решение на АС Добрич. На първо място, нашият доверител е бил добросъвестен, тъй като съгласно чл. 6, § 2 от Регламента 796/2004 г. (отм.), действал към релевантната 2008 г. се е считало, че всички парцели, които са в СИЗИП са допустими за подпомагане, в тази разпоредба на Регламента чл. § 2 е предвидено изискването всяка държава, членка на ЕС да гарантира определени проценти, които са посочени в тази норма, като допустими площи за подпомагане, тогава не имало специализиран слой допустими площи, и не е имало начин как бенефициента при заявяване имота за подпомагане да знае или предположи, че част от неговия имот в последствие ще бъде преценен за недопустим. Член 12, § 3 от същия Регламент, тази разпоредба сега съществува и в сега действащия Регламент, според тази разпоредба се изисква националните органи, натоварени с компетенциите да приемат заявленията, да обработват и да вземат решенията по тези заявления, да предоставят информация на бенефициента за максимално допустимата площ на всеки един парцел, който се заявява за съответната кампания. За 2008 г. не е имало такъв слой, второ не е имало изискване за изпълнение на чл. 12 § 3 от Регламент 796. При това положение ще се яви непропорционално налагането на санкции за бъдещ период от време, както и евентуално за разликата над 4 хектара, които в последствие се установява, че все пак за допустими за подпомагане и за тях подпомагането в следващи кампании е одобрено и изплатено. В тежест на административния орган е да докаже, че е спазен принципа на пропорционалност при приложението на Регламента, на Европейското законодателство, а и на националното, така както е приложен с оспорването пред първата инстанция уведомително писмо, т. е. отказва се цялата помощ, налагат се имуществени санкции, ние считаме, че така издадения административен акт не удовлетворява критериите за пропорционалност, а принципа на пропорционалност е общ принцип на правото на Европейския съюз. Практика по този въпрос посочвам решение от 17.01.2008 г. по дело Ц 37/2006 г., като и заключение на генералния адвокат по дело Ц 241/2007 г. Принципът за пропорционалност е едно от изискванията за налагане на санкции по смисъла на Регламент 2988/1995 г., това е регламента, уреждащ правилата за налагане на санкции по всички финансирания, получени от бюджета на ЕС. Там е посочено какво представлява санкция и, че при налагането им следва да бъдат спазени изискванията за принципа на пропорционалност. Съответните релевантни правни норми, които кореспондират на съществуващите текстове в Регламент 796/2004 г. са чл. 28 § 3 от Регламент 1123/2009 г., който е бил приложим, това е било действащото право към момента на издаване на оспореното уведомително писмо, което всъщност е отменено от съда. Моля, да оставите жалбата без уважение, като неоснователна и да ни присъдите разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Решението е правилно постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че общата заявена за подпомагане площ за кампания 2008 г. е в размер на 8.01 ха., като за тази година, МЗХ и РА не разполагат с обработени сателитни снимки и изображения, по които да се извършат проверки на заявените за подпомагане площи. Извършени са такива проверки през м. ноември 2009 г. и декември 2010 г. по сателитни снимки за БЗС от 28.09.2009 г., като се установява, че за кампания 2009 г. има необработваеми площи в размер на 5.4956 ха., представляващи храсти и дървета. Едва от направена проверка по сателитна снимка от 2011 г., установените като необработваеми площи в БЗС на ответника са изключени и е определен слой "допустима за подпомагане площ". На място е извършвана административна проверка от служители на РА на 19.09.2008 г., които са констатирали, че част от имота не се обработва, но липсват доказателства, относно призоваване на ответника за тази проверка, както и за връчване на резултатите от същата или пък изготвен доклад за същата. Предвид на това, правилно и законосъобразно съдът е извел извод, че процесния акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", но не са изложени мотиви, както и е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на АПК и чл. 23, чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. и в нарушение на материалния закон. Липсата на мотиви води до нарушаване изискването за форма по чл. 59, ал. 1 от АПК. В процесния акт не се съдържат фактически основания за постановяване на отказа за изплащане на исканата субсидия. Разплащателна агенция е следвало да предприеме и други подходящи административни процедури за установяване на фактите и определяне на негодните за подпомагане площи, поради което и нарушенията на процедурата са съществени, тъй като водят до непълнота на доказателствата, респ. неизясняване на случая. Предвид гореизложеното и предвид, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то се налага извода, че не са налице касационни отменителни основания и следва решението да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил доказателствата по делото и становищата на страните, не е допуснал процесуални нарушения и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Правилно е прието, че оспореният адм. акт не съдържа конкретни фактически основания относно недопустимостта за подпомагане на заявените площи. Не става ясно на какви фактически данни адм. орган е направил заключението си, че имотът е недопустим за подпомагане, при което правилно съдът е приел, че липсват мотиви на адм. акт. Липсата на мотиви на адм. орган, съобразно практиката на ВС, ВКС и ВАС, е достатъчна, като самостоятелно основание, за отмяна на оспорения адм. акт. Обосновано във отговора на касационната жалба от ответника е посочено, че по искане на адм. орган по делото е назначена СТЕ, но тя не би могла да замести или допълни фактическите основания за издаване на оспорения акт. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че като мотиви на адм. орган можело да се приемат указанията на МЗХ, на Европейската комисия и Европейската сметна палата. Административният орган е длъжен да изложи фактическите основания за издаването на конкретния адм. акт, въз основа на които е направил и изводите си за нарушаване на материалния закон. От заключението на вещото лице е установено, че за кампания 2008 г. няма обработени сателитни снимки и не е извършено очертаване на легитимен слой на БЗС. Към този момент са били налични само снимки от 2006 г., които не могат да се приемат за доказателство за кампания 2008 г. Правилни са и изводите на съда за допуснати съществени нарушения на процедурата, подробно описани в мотивите на решението му, които са основание за отмяна на оспорения адм. акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя. Решението на административният съд е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Доказателства за направени разноски в настоящото производство от страна на ответника не са представени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,