Решение № 660 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2018 г.

Решение № 660 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП против решение № 4881/18.07.2018 г. по адм. д. № 12850/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 220421701388733/28.08.2017 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1693/26.10.2017 г. на ДД "ОДОП". Изложени са доводи за наличие на касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилна преценка от страна на съда на доказателствата, в нарушение на материалния закон, при наличие на вътрешни противоречия в мотиви, което обуславя неговата неправилност. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Соколова, която поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Сдружение "Спортен клуб Пулс - София", чрез процесуален представител адв. Дограмаджиев оспорва касационната жалба по подробни съображения изложени в отговора на касационната жалба, както и в писмени бележки, които представя. Моли съдът да остави изцяло в сила решението. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Адресата на оспорения административен акт е юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ - сдружение с нестопанска цел, с основен предмет на дейност по чл. 6 от Устава: развитие, практикуване и администриране на културизма и фитнеса на местно и национално ниво на територията на РБългария. Сдружението осъществява дейността в четири броя наети обекти в гр. София. При осъществена проверка от страна на органите по приходите е установено, че дружеството е осчетоводило приходи за периода м. 11.2015 г. в размер на 514 034, 89 лв., което е основание като облагаем оборот за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96 от ЗДДС. Основанията в акта за регистрация за непризнаване на тези постъпления изцяло от "членски внос" са, че същите прикриват плащания на доставени облагаеми услуги, които изводи са въз основа на събрани в административно производство доказателства. Прието е за недоказано, че сумите са от заплащане на членски внос от членове на сдружението, както и за неоснователно твърдението, че се касае за необлагаеми доставки по смисъла на чл. чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗДДС. Акта е обоснован с извод, че се касае за прикрити плащания за услуги, които имат характер на абонаментни вноски за фитнес услуги и са приходи от стопанска дейност, която при достигнат оборот над 50 000 лв. е основание за регистрация на дружеството по чл. 96 ЗДДС. Решението, с което е отменен акта за регистрация по ЗДДС е неправилно и необосновано. Основателни са оплакванията на касатора за неосъществен от съда анализ, изследване на доказателствата, както и неправилна оценка на доказателствената им стойност, за което е формиран необоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт и същият е отменен с обжалваното съдебно решение. Изводите на съда са в противоречие с данните, установени от приложените по преписката писмени доказателства, при неправилно некредитиране от съда на част от доказателствата, неизпълнение задължението по чл. 160, ал. 1 ДОПК като съд по същество и при вътрешна противоречивост на мотивите. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е установяването на фактическите основания за издаването на оспорения акт и спазването на законовите изисквания при постановяването му. При специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с акта по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, обвързаност на приходната администрация е доказването на предпоставките по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, свързано с достигнат облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 в размер 50 000 лв. за период от последните 12 месеца преди текущия. В оспорения акт за регистрация облагаемият оборот е формиран като сума от осчетоводени постъпления за периода 03.11. -30.11.2015 г. в размер на 514 034, 89 лв. Периода от 12 последователи месеца преди издаване на акта за регистрация – от м. юли 2016 г. до м. юни 2017 г. също е изследван и е установено, че в представените оборотни ведомости постъпленията са в размер на 3 853 099, 66 лв. Всички постъпления са осчетоводени като приходи от "членски внос". Съдът напълно в несъответствие с така представените доказателства и обосновани мотиви в потвърдителния административен акт, е приел, че дори да се приеме, че към 30.11.2015 г. за сдружението е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС поради достигнат облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, то това не е достатъчно основание, за да се приеме, че сдружението подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС и към настоящия момент и че е налице съществен пропуск от страна на органа. Тези изводи на съда са в противоречие с безспорно установените данни от оборотната ведомост на сдружението към м. юни 2017 г., съобразно акта за регистрация, издаден през м. 08.2017 г., към който момент е установен осчетоводен приход в размер на 3 853 099, 66 лв., т. е. значително над 50 000 лв. за периода от 12 последователни месеца преди издаване на акта. Съдът е игнорирал фактите, констатирани от данъчната администрация, че сдружение с идеална цел "Спортен клуб Пулс-София", на практика заобикаля ЗДДС и извършва услуги по предоставяне на фитнес база за определено време на клиенти, срещу определена цена, като цената за услугата нарича "членски внос". Съдът не е кредитирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, представени от органа, че липсват механизми за приемане и изключване на членовете в сдружението, че са неясни механизмите на така нареченото сдружение за определяне на размера на "членския внос". Писмените обяснения на физически лица, дадени в хода на административното производство, съдържащи твърдения, че са ползвали услуги в центрове на сдружението, също са отхвърлени от съда. Съдът е следвало да отговори на въпроса търговска дейност ли извършва ревизираният субект, видът и характера на тази дейност, тъй като не са налице доказателства за обществено полезния характер на дейността на сдружението, за да се обоснове изводът, че плащанията са във връзка с освободени доставки на услуги по смисъла на чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗДДС. Всички доказателства и най-вече писмени обяснения дадени от физически лица, в които същите заявяват, че не са участвали в Общо събрание на сдружението и че са заплащали ползваните услуги в посещавани фитнес и спа центрове, стопанисвани от сдружението, са ангажирани от страна на административния орган, които съдът неправилно е приел за "негодни" и не ги е кредитирал. Некредитирането и приемането за "негодни" на така представените доказателства от административния орган в хода на съдебното производство е довело до неправилен краен извод от страна на съда за незаконосъобразност на акта. Спорно и в доказателствената тежест на данъчния субект е установяването на сочени от него постъпления от "членски внос" от членове на сдружението. Въпреки, че е констатирал липсата на тези относими към спора доказателства, които е следвало да бъдат представени от жалбоподателя и е изложил мотиви, че представянето на доказателства от изброените би имало правно значение за извършваната от сдружението дейност – дали се касае за облагаеми или освободени от ДДС доставки, които да участват или не във формирането на облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, съдът вместо да задължи страната да установи основателност на възраженията свързани с постъпилите суми към период м. 11.2015 г., е направил напълно необоснован краен извод за основателност на възраженията на оспорващия акта и единствено въз основа на тях е приел незаконосъобразност на акта. При неизпълнение на тази доказателствена тежест от страна на оспорващия съдът не може да приложи последиците й като пренебрегне неосъществени фактите, за които носещата тежестта страна не е провела пълно доказване. Това е рефлектирало и върху крайния съдебен акт, който като неправилен следва да се отмени. При неопровергаване от страна на жалбоподателя констатациите на органите по приходите, които са основание за издаване на акта, същият като законосъобразен неправилно е отменен от съда. При безспорна установеност от фактическа и правна страна на спора, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата срещу акта за регистрация по ЗДДС като неоснователна. При този изход на спора, на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" - София се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всяка инстанция по 300 лв., или общо 600 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение