Решение № 827 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2020 г.

Решение № 827 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2020 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Меркурий П и П" АД моли да бъде отменено като неправилно решение № 375/16.12.2019 г. по адм. д. № 94/2018 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е изменен РА № Р-04000716006549-091-001/30.10.2017 г. на ТД на НАП-Велико Търново. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си и в защита по същество. Моли да му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна поддържа, че е неоснователна. "Меркурий П и П" АД е подал частна жалба против определение № 92/06.03.2020 г. по същото дело, с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в частта за разноските. Моли определението като неправилно да бъде отменено, а искането на другата страна за поправка на очевидна фактическа грешка в решението да бъде оставено без уважение. Съображения излага в частната жалба. Втора касационна жалба против решението е подадена от Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново в частта, с която е отменен РА в частта по ЗДДС, с която за м. 5.2016 г. е начислена лихва 415, 21 лв, за м. 6. 2016 г. е начислена лихва 2632, 66 лв и е изменен РА в частта по ЗКПО за 2015 г., като е определен корпоративен данък за внасяне 47 106, 94 лв със 7578, 27 лв лихви, както и в частта за разноските. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Следвало съдът да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да приложи чл. 161, ал. 3 ДОПК. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 12 434, 85 лв, от които 1700 лв държавна такса и 10 734, 85 лв юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и частната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби и частната жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000716006549-091-001/30.10.2017 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта, с която за м. 5.2016 г. е начислена лихва 415, 21 лв и за м. 6.2016 г. е начислена лихва 2632, 66 лв, изменил е РА в частта, с която за 2015 г. е определен корпоративен данък за довнасяне като е определил корпоративен данък за довнасяне 47 106, 94 лв със 7578, 27 лв лихви, осъдил е директора на Дирекция "ОДОП" да заплати разноски на дружеството 12 024, 52 лв и е осъдил дружеството да заплати на директора на Дирекция "ОДОП" 102, 22 лв разноски. С обжалваното определение № 92/6.03.2020 г. по същото дело съдът е направил поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като изразът "102, 22 лв" да се чете "984, 41 лв". Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ДОПК. Дружеството не е подало годишна данъчна декларация за 2015 г., бил е изработен само проект на годишен финансов отчет. От двамата управители са подавани противоречащи си счетоводни документи, съставени са инвентаризационни описи без подпис на по един от членовете на инвентаризационната комисия, работещ в склада, обект на инвентаризацията, извършени са счетоводни записвания по инвентаризационните описи без да са издадени заповеди от управителите на дружеството, които обстоятелства неправилно съдът е приел като необосноваващи наличието на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. След като е налице което и да е от посочените в РА основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК ревизията правилно е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК и изводът на съда, че финансовият резултат е определен по общия ред е неправилен. Погрешният извод не се отразява на правилните следващи изводи на съда относно определяне на дължимия корпоративен данък за 2015 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на дължимия корпоративен данък с лихви за 2015 г. Обсъдил е противоречията между инвентаризационните описи, неподписани от всички лица, включени в инвентаризационните комисии и сравнителните ведомости, и предвид заключението на вещото лице обосновано е приел, че не могат да послужат за счетоводни записвания. Вещото лице е дало заключение, че не е издадена заповед на управителите на дружеството за отразяване на данните от инвентаризационните описи в счетоводството, поради което вписването в проекта на годишен финансов отчет за 2015 г. на 2 074 890, 99 лв излишъци на материални запаси по данните от инвентаризационните описи е извършено без основание. На 28.12.2016 г. осчетоводените излишъци в този размер са били намалени на 291 500 лв от неизвестен оператор, различен от счетоводителя на дружеството. Вещото лице е дало заключение, че за 2015 г. по останалите счетоводни данни за покупки, продажби, бракувани стоки не е било възможно дружеството да формира излишъци на стоково-материални запаси в размер 2 074 890, 99 лв. В РА финансовият резултат е определен, като не е призната сторно операцията от 28.12.2016 г. по сметката за материалните запаси, извършена от неизвестно лице, с която излишъците от материални запаси са намалени на 291 500 лв. Вещото лице е дало заключение, че с тази операция е отстранена счетоводна грешка, което дружеството има право да извърши по чл. 75 и сл. ЗКПО. Правилен е изводът на съда предвид заключението на вещото лице и събраните доказателства, че в РА неправилно са взети предвид счетоводните записвания от проекта за годишен финансов отчет на излишъци от материални запаси на стойност 2 074 890, 99 лв, които са отразени в счетоводството без основание, по нередовни счетоводни документи и без издадена заповед от управителите. Поради липса на основание за извършената сторно операция и намаляване на стойността по сметка 709 б на 291 500 лв обосновано съдът е възприел първи вариант от заключението на вещото лице, в който корпоративният данък е определен без да са взети предвид счетоводните записвания по сметка 709 б през 2015 г. и на 28.12.2016 г., и е определил дължим корпоративен данък 99 606, 94 лв, от които 52 500 лв – внесени и 47 106, 94 лв за довнасяне. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Вещото лице е определило съответната лихва на дължимият за внасяне корпоративен данък на 7578, 27 лв. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново основателно се поддържа, че на основание чл. 89, ал. 1 ЗКПО, след като годишният корпоративен данък надвишава с повече от 20 на сто сбора на авансовите вноски за годината върху превишението над 25 на сто се дължи лихва. Видно от РД авансовите вноски за 2015 г. са 52 500 лв, корпоративният данък е 99 606, 94 лв, 20 на сто от авансовите вноски е 10 500 лв, поради което е следвало да се приложи чл. 89, ал. 1 и 2 ЗКПО, като към определените от вещото лице лихви следваше съдът да прибави и 2648, 25 лв лихви, определени на това основание. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е изменен РА в частта за определените лихви за корпоративен данък за 2015 г., като е отменен РА в частта за лихвите от 7578, 27 лв до 10 226, 52 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В решението е отменен РА в частта по ЗДДС, с която за м. 5.2016 г. е начислена лихва 415, 21 лв и за м. 6.2016 г. е начислена лихва 2632, 66 лв за извършени доставки през тези месеци на МПС и готова продукция, фактурите за които са отразени в дневниците за продажби по-късно от настъпването на данъчното събитие. В мотивите си съдът неправилно е приел, че не е начислен данък по фактурите и е следвало да се коригира резултата за периода на данъчното събитие. Видно от РД фактурите са с начислен ДДС, включени са в дневниците за продажби през м. 11. 2016 г., поради което не следва в РА начисленият вече данък върху добавената стойност да бъде начисляван отново за месеците, в които са настъпили данъчните събития. От забавеното отразяване на фактурите в дневниците за продажби и справките-декларации, и следващото от това, по-късно внасяне на данъка по тях се формира лихвено задължение за периода от датата, на която е следвало да се внесе данъка по справката-декларация за м. 5 и 6. 2016 г. до датата, на която е подадена справката-декларация, в която фактурите са включени при определяне на резултата за периода – 14.12.2016 г., както правилно са определени лихвите в РА и РД. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която е начислена лихва за м. 5. 2016 г. 415, 21 лв и е начислена лихва за м. 6. 2016 г. 2632, 66 лв като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. В частта за разноските правилно съдът е отхвърлил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Определил е разноски, които страните взаимно да си заплатят, като с определение № 92/6.03.2020 г. по същото дело съдът е направил поправка на очевидна фактическа грешка в решението като изразът "102, 22 лв" да се чете "984, 41 лв", с което е определил дължимите разноски на Дирекция "ОДОП". Подадената частна жалба против определението е неоснователна, но поради промяната в резултата по делото решението следва да бъде отменено в частта за разноските, както и определението, като разноските следва да бъдат преизчислени. Първият касатор има право на разноски по делото в размер на 23 507, 74 лв, като в изчисленията не е включен начисленият по фактурите данък върху добавената стойност, тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС и има право на приспадане на данъчен кредит по тях. Вторият касатор има право на разноски за държавна такса за 37, 03 лв и на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 2641, 44 лв – общо 5319, 91 лв. По компенсация вторият касатор следва да заплати на дружеството разноски по делото в размер 18 187, 83 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,