Решение № 529 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2010 г.

Решение № 529 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Т., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 895 по гр. д. № 190/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 602/2008 г. на Варненския районен съд. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Твърди, че решението е постановено в противоречие с влязло в сила решение по гр. д. № 1684/2002 г. на Варненския окръжен съд. С последното е признато за установено, че наследодателят на молителката Г. Д. има право да си възстанови собствеността върху имот пл. № 3278, находящ се в к. к. "Ч. "-В. с площ 920 кв. м. Имотът е предмет и на атакуваното решение, с което обаче е прието, че Г. Д. не е негов собственик. Ответникът по молбата И. Д. Ш. оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е оставено в сила решение по гр. д. № 602/2008 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Н. Д. /заместен в процеса по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от П. Г. Т./ срещу Д. Т. Ш., Т. Д. Ш. и И. Д. Ш. с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на недвижим имот - ПИ № 3278 с площ 920 кв. м. по КП на к. к. "Ч. ". С определение от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1783/2009 г. на ВКС, I г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 895 по гр. д. № 190/2009 г. на Варненския окръжен съд. С представеното към молбата решение от 12.05.2003 г. по гр. д. № 1684/2002 г. на Варненския окръжен съд е уважен предявеният от Г. Н. Д. против П. комисия -В. иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ като е признато, че ищецът има право на възстановяване собствеността върху имот ПИ № 3278 с площ 920 кв. м. по КП на к. к. "Ч. ". Изложеното в молбата за отмяна сочи на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно същата разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Решението, на което се позовава молителят, е постановено по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявен от наследодателя и срещу ПК-В.. С атакуваното в настоящото производство решение съдът е отхвърлил предявеният от молителя срещу трети на спора по първото дело лица иск с правно основание чл. 108 ЗС като е приел, че не е доказана активната материалноправна легитимация. Липсва пълно субективно и обективно тъждество по смисъла на чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като страните и предметът на споровете по двете дела са различни и липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни и на същото основание. При това положение постановените съдебни решения не си противоречат. След като не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството по отмяна на ответника И. Д. Ш. следва да се присъдят направените от разноски в размер на 350 лева - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.