Решение № 8375 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2017 г.

Решение № 8375 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и от изпълнителения директор на "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД срещу решение № 2762 от 24.04.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 11843/2016 г. С него се отменя заповед за налагане на санкции РД-253С-17/21.10.2016 г. на управителя на НЗОК в частта, с която на основание чл. 256, ал. 3 от Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. е ангажирана отговорността на "МБАЛ Токуда болница С." ЕАД, понастоящем "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД за нарушения по чл. 152, ал. 4, чл. 8, т. 3 във вр. с чл. 2, т. 5 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по отношение ИЗ № 18383 на А. З. Г., ИЗ № 17814 на Д. С. В. и ИЗ № 18166 на М. М. А.. Със същото решение е отхвърлена жалбата на МБАЛ "Т. Б. С." ЕАД против заповед за налагане на санкции № РД 253С-17/21.10.2016 г. на управителя на НЗОК в останалата част. Жалбата на управителя на НЗОК в отменената част е с доводи за неправилност на решението в тази част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Жалбата на представляващия "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД е в отхвърлителната част с доводи за неправилност на решението в тази част с доводи за неправилност на решението вследствие небоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Процесуалният представител на "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД взема становище за неоснователност на касационната жалба на управителя на НЗОК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество. По жалбата на директора на НЗОК. Производството е образувано по жалба на представляващия "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 270, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на РЗОК са наложени санкции в общ размер на 3000 лева за петнадесет нарушения по 200 лева за всяко с подробни описания от фактическа и правна страна. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна в частта на наложените санкции за нарушения съответно ИЗ № 18383 от 10.06 до 13.06.2016 г. на А. З. Г., ИЗ № 17814 от 6.06. до 8.06.2016 г. на Д. С. В. и ИЗ № 18166 от 8.06. до 17.06.2016 г. на М. М. А.. За тези случаи при проверката е констатирано, че А. З. Г. е заплатила потребителска такса на стойност 17.40 лева за три дни като е нарушен чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 152, ал. 4 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., Д. С. В. е заплатил потребителска такса за два дни като е нарушен чл. 37, ал. 4 ЗЗО и чл. 152, ал. 4 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. и М. М. А. е заплатил сумата от 1200 лева за която съгласно чл. 31, т. 5 от НРД 2015 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане на осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на консумативи за определени КП, в които изрично е посочено. В КП № 206 не е изрично посочено, че НЗОК не заплаща посоченото изследване и са нарушени изискванията на чл. 31, т. 5 НРД 2015 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3ЗО. Разглеждайки по същество жалбата в тези ИЗ съдът не е споделил изводите на административния орган по отношение на цитираните три ИЗ, че е налице нарушаване на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация по отношение на ИЗ № № 18383, 17814 и 18166. Установеното от фактическа страна от органа заплащане на потребителска такса и доплащане за медицински дейностти, които не се следват е безспорно, но констатираните нарушения по чл. 152, ал. 4, чл. 8, т. 3 във вр. чл. 2, т. 5 от Решение № РД - НС-04-24-1/29.03.2016 г. не се санкционират по разпоредбата на чл. 265, ал. 3 от Решението поради което в тази част заповедта е отменена. Решението е в тази част е необосновано и в нарушение на материалния закон и порад това следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК предвижда, че за оказаната БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 3 ЗЗО, както от лицата със заболявания, посочени в приложение № 12 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО към НРД за медицински дейности за 2015 г. Разпоредбата на чл. 265, ал. 3 от решение № РД - НС-04-24-1/29.03.2016 г. предвижда, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "финансова неустойка" в размер на 200 до 500 лева. По делото е установено, че не са попълнени правилно документите, представляващи основание за плащане във връзка с доказателствата, че тези лица са освободени от заплащане на потребителска такса и заплащане на медицински дейности, поради което правилни са констатациите на административния орган за съставомерно нарушение в хипотезата на чл. 265, ал. 3 от решение № РД - НС - 040- 24 0 1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК с което се ангажира отговорността и по трите ИЗ № № 18383, 18166 и 17814. Предвид изложеното решението в тази част следва да бъде отменено и жалбата отхвърлена като неоснователна. Доводите за недопустимост на решението по отношение на ИЗ № 19166 са неоснователни. Видно от жалбата на дружеството то е обжалвало изцяло заповедта за налагане на санкции с искане за отмяната и. Възраженията за маловажност на нарушенията по цитираните три ИЗ са неоснователни. Определението за маловажен случай, дадено в § 1, т. 4.2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. е неприложимо в настоящия случай с констатациите, поради което жалбата на дружеството в тази част следва бъде отхвърлена като неоснователна. По жалбата на дружеството в останалата част от решението съдът е разгледал по същество жалбата на "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ТОКУДА" ЕАД срещу заповедта. Прието е от фактическа страна, че нарушенията са извършени и се отнасят до различни хипотези на пропуски при документирането и представляват нарушения на чл. 231, чл. 238 във вр. с чл. 158, т. 2 от решението, поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството. Решението в тази част е правилно. Основните възражения на дружеството са, че е налице маловажен случай като не са били оспорени констатациите в протокола установяващ нарушенията при извършената проверка. Тези доводи правилно не са били възприети от съда след анализ на разпоредбата на приложимите разпоредби на Решение № РД - НС - 04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. В чл. 258 от решението е посочено, че констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО длъжностните лица-служители на НЗОК и длъжностните лица от РЗОК контрольори по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в тази глава, глоби и имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО като според ал. 4 за маловажни случаи на нарушения наказаващия орган може да не наложи наказание, като направи предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя, че при повторно извършване ще му бъде наложена санкция. Видно от разпоредбата същата предвижда възможност да не се наложи санкция при констатации за маловажен случай на нарушението. Това обаче е само една възможност в преценката на органа и не е задължително приложима, а само след преценка. В настоящият случай правилно съдът е приел, че констатираните нарушения не са в хипотезата за маловажност, съгласно определението за маловажен случай е дадено в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на Решение № РД - НС - 04 - 24 0 1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. За болничната помощ в т. 4.2 от това определение се предвижда да е налице липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар, липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни, технически грешки в медицинската документация, липса на печат върху епикризата. Видно от това определение това са случаи, в които не се поставя под съмнение информацията за медицинската дейност, която удостоверяват документите или основанието за заплащане на тази дейност и стойността й, поради което описаните случаи в обжалваната заповед не могат да бъдат квалифицирани като маловажни случаи. При тези изводи решението в тази част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение