Решение № 14106 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11512/2015 г.

Решение № 14106 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11512/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. С. срещу решение № 5403 от 03.08.2015 г., постановено по административно дело № 4532/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-126/23.04.2015 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно. Твърди още, че постановеното решение е нищожно. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. За постанови този резултат, АССГ приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като длъжността, заемана от Стоянов - главен юрисконсулт ТЗ в Сектор "Организация, контрол и анализ" в ГДРА, е реално съкратена. Този извод е базиран на факта, че при извършената съпоставка на длъжностните разписания в сила съответно от 03.04.2015 г. и от 21.04.2015 г. е налице съкращение на една щатна бройки за длъжността "главен юрисконсулт", като продължава да съществува длъжността "юрисконсулт". Първоинстанционният съд е сравнил двете длъжностни характеристики и за да отхвърли жалбата е приел, че част от задълженията, като това да представлява ИАРА пред всички съдебни инстанции, както и изискването за минимален професионален опит, минимален ранг за заемане на длъжността III-ти младши и различно длъжностно ниво от КДА, и експертно ниво, присъщи на длъжността, заемана от Стоянов, не са предвидени за длъжността "юрисконсулт", което не води до извод, че не е налице реално съкращаване на длъжността "главен юрисконсулт". Този извод настоящата инстанция не споделя, по следните съображения: За да се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (т. е. като нормативно определена позиция) в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Важно е обстоятелството, че двете предпоставки трябва да бъдат установени кумулативно. В случая е налице само едната предпоставка - длъжността не фигурира в щатното разписание на съответната администрация. В щатното разписание от 21.04.2015 г. не съществува длъжността "главен юрисконсулт", а продължава да съществува длъжността "юрисконсулт". Неправилни са изводите на съда, че при сравнение съдържанието на длъжностните характеристики на двете длъжности се налага извод, че се касае за съществени разлики в основните им задължения. Описаните в длъжностната характеристика на жалбоподателя и длъжността "юрисконсулт" основни задължения разкриват почти пълно съвпадение, с изключение на осъществяване на процесуално представителство по съдебни дела пред Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които е изпълнявал касаторът. Длъжността на касатора е с по-високо длъжностно ниво и експертно ниво, но това обстоятелство не го лишава от възможността да изпълнява длъжността "юрисконсулт". Същият е отговарял напълно на изискванията за заемане на по-ниската длъжност, доколкото притежава по-висок ранг и има професионален опит, който е именно в конкретната област на дейност. От представеното по делото поименно длъжностно разписание от 03.04.2015 г. се установява, че в Сектор "Организация, контрол и анализ" е заета 1 щатна бройка за длъжността "главен юрисконсулт", изпълнявана от служителя А. С., който е бил на тази длъжност и в този сектор преди промяната на длъжностното разписание, като едната щатна бройка за длъжността "юрисконсулт" е била вакантна. Напротив, обоснованият извод е, че липсва реално съкращаване на длъжността, тъй като нейните функции, задачи и задължения са идентични с тези за длъжността "юрисконсулт" и не са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., както неправилно е приел първоинстанционният съд. В случая АССГ неправилно е приел, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са налице, само и единствено поради отпадане наименованието на длъжността "главен юрисконсулт" в новото длъжностно разписание на агенцията. Не са отчетени посочените данни по делото за запазване на основни цели, области на дейност и почти пълно съвпадение в основните задължения за тази длъжност в длъжността "юрисконсулт", което означава, че не е налице втората от посочените предпоставки, за наличието на реално съкращение на длъжността. Поради това, като е приел, че е налице такова реално съкращение, съдът е приложил неправилно материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ, обуславящо неправилност на обжалваното решение, на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Като неправилно, на посочените по-горе основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което оспорената заповед № ЧР-126/23.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да бъде отменена, като незаконосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение