Решение № 266 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2020 г.

Решение № 266 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е пореда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "София Аутлет център" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе, № 92 А, чрез адв. Минкова срещу решение № 2332 от 29.04.2020 г. постановено по адм. дело № 1500 по описа на Административен съд София град /АССГ/ за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/№ СФР18-РД77-83 от 15.10.2018 г. издаден от органи по приходите при дирекция "Ревизия и събирания на вземанията" на Столична община /С0/, потвърден с решение № СОА18-РД28-39 от 7.12.2018 г. на кмета на Столична община, с който са установени задължения за данък недвижими имоти/ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБ0 за периода от 1.01.2017 г. до 31.07.2017 г. в общ размер на 366 735. 14 лв. и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 897. 00 лв. Според касатора при постановяване на съдебното решение в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, не са обсъдени обстойните възражения посочени в жалбата свързани с определянето на данъчната основа, послужила за изчисляване на конкретния размер на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Процесните недвижими имоти са нежилищни и са собственост на предприятието, като се отдават под наем. Същите са вписани в с/ка 224 "Инвестиционни имоти". Не е ясно от къде и въз основа на какви доказателства административния орган, а в последствие и съда възприемат като данъчна основа за облагане сумата от 55 647 998 лв. Ето защо в касационната жалба отново се поддържа, че данъчната основа е произволно определена което е довело до незаконосъобразно определяне на дължимите данък недвижими имоти и такси битови отпадъци. По отношение на установените с РА задължения за такса битови отпадъци, в постановения от съда акт не са обсъдени събраните по делото доказателства дружеството е подало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги (НОАМТЦУ), приета от СОС за типа и броя контейнери, които ще се използват за сметоизвозване. Деклариран е един контейнер тип "Бобър", като само за него се ползва услугата за сметосъбиране и сметоизвозване от предоставяна от СО. Всички останали съдове, които са използват от дружеството – 5 на брой, съгласно договор подписан с "МАКС ТРЕЙД СПЕД" ООД, се извозват от тази фирма. Възразява се и срещу изводите на съда че констатациите се отнасят за момента на изготвяне на експертизата, но не и за 2017 г. Въз основа на горните аргументи обосновани при касационното обжалване се претендира отмяна на решението изцяло, включително и в частта му за разноските, тъй като същите са определени в нарушение на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ответникът – кметът на Столична община, намира касационната жалба за неоснователна. При постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, поради което се иска касационната жалба да бъде оставена без уважение, а съдебният акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за подадена в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като се запозна с подадената касационна жалба твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното Подадената касационна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна Предмет на проверка пред АССГ е бил ревизионен акт № СФР18-РД77-83 от 15.10.2018 г. издаден от органи по приходите при дирекция "Ревизия и събирания на вземанията" на СО, потвърден с решение № СОА18-РД28-39 от 7.12.2018 г. на кмета на Столична община, с който са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за период от 1.01.2017 г. до 31.07.2017 г. В общ размер на 366 735. 14 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазването изискванията за форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, които да обосновават отмяната му само на това основание. Относно материалната законосъобразност на ревизионният акт е прието следното: Ревизираното дружество е собственик на недвижими имоти находящи се на бул. Цариградско шосе, № 92 А, представляващи земя и сгради, които отдава под наем като офиси, заведение и други. Същите имоти съгласно подадена справка от дружеството имат данъчна стойност 55 647 998 лв. Тъй като това е декларираната стойност на дружеството, а тя е по-висока от данъчната оценка на недвижимия имот, то съгласно чл. 21 от ЗМТД задълженията за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти се определят въз основа на по-високата стойност. Изслушаните по делото съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно техническа експертиза /СТЕ/, не установяват факти различни от тези в ревизионното производство, поради което правилно органите по приходите на общинската администрация са определили задълженията на "София Аутлет Център" ЕООД. АССГ е изложил мотиви защо не споделя възраженията на дружеството, че следва да бъде обложено при по-ниска данъчна основа и че не дължи такса битови отпадъци, тъй като самостоятелно, по силата на договор е осъществявало сметоизвозването от имота си. Първоинстанционния съд е обосновал изводите си че ревизионният акт е законосъобразен и въз основа на това е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани. Подробно решаващия състав е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи. Поддържаното в касационната жалба, че произволно е определена сумата от 55 647 998 лв. като основата за данъчно облагане противоречи на събраните по делото доказателства. Това е отчетна стойност на процесния имот, която е възприета от органите по приходите в общинската администрация по данни от самото ревизирано лице. Следователно въз основа на предоставени от него данни - декларация и вписаната стойност на имотите по с/ка 224 са определени задълженията в ревизионния акт. В случая процесните имоти са декларирани от "София Аутлет център" ЕООД през 2012 г., като са открити отделни партиди за всеки обект в сградата. През 2015 г. е подадена коригираща декларация и посочената отчетна стойност на имотите е 47 217 402 лв. В хода на ревизионното производство е представена справка от дружеството, за общата отчетна стойност на имотите и т е 55 648 000 лв. От доказателствата по делото е видно, че при определяне на задълженията е извършена съпоставка между данъчната и отчетната стойност на имотите. Съобразено е и обстоятелството, че подадената отчетна стойност на активите е относима към годината за която се установява задължението-2017. При това положение правилно съдът е приел, че по отношение на касатора са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ за възникване на задължението за заплащане на ДНИ за 2017 г. На основание чл. 22 от ЗМДТ за процесния период ДНИ е в размер на 1, 875 промила върху данъчната оценка като за данъчна оценка е възприета отчетната стойност на имота съгласно вписванията в с/ка 224 на дружеството. Ето защо се споделя изводът на първоинстанционният съд, че при определяне на данъка е съобразена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. При проверка на ревизионният акт, в частта, относно определените задължения за ТБО, правилно първоинстанционният съд е съобразил приложимата редакция на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е установено предоставянето на услугите по чл. 62, т. 1-3 от ЗМДТ от Столична община, поради което и дружеството дължи заплащане на ТБО. Мотивите му се споделят изцяло, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящият състав препраща към тях. Доколкото в касационната жалба се поддържа твърдение, че не е съобразено обстоятелството, че генерираните битови отпадъци са много малко, а останалите се събират по договор за разделно събиране на отпадъци от частна фирма, то е недоказано. Не са представени доказателства за това, че само от обекта ползван за кафе в сградата се генерират битови отпадъци. Още по-малко пък се основава на доказателствата твърдението, че това кафе има много малко клиенти и съответно количеството на отпадъците му също е малко. С оглед изложеното, решението на съда правилно, като не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Постановено е при надлежно установена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд, които възприема като свои. При този изход на спора следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника в производството. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния случай на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 897 лв. Неоснователно е направеното искане от процесуалният представител на ответника за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Видно от постановеното решение на АССГ в полза на Столична община са присъдени разноски за първоинстанционното производство, поради което съгласно чл. 81 от ГПК, разноски се дължат само за настоящата инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение