Решение № 3122 от 23.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници срещу Решение 3 от 02.02.2022 г., постановено по адм.д. 518/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на Е. МБ ООД гр. Русе, [ЕИК], е отменено Решение рег. 32-226244/15.07.2021 г. към MRN 19BG002002006237R3 от 17.04.2019 г., издадено от Директора на ТД Северна морска в Агенция Митници. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че изводите на административния съд за липса на мотиви относно прилагането на чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, са неправилни. Посочва, че необходимостта от прилагане на метод по чл. 74, параграф 2 от регламента е подробно обоснована и е спазена задължителната поредност на прилагане на условията за определяне на митническата стойност. Излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си за законосъобразност на отмененото решение, като се позовава най-вече на непредставянето на документи, доказващи безспорно декларираната митническа стойност, и извършения анализ на оформени декларации за сходни стоки от други вносители, които не са на необичайно ниски митнически стойности. Моли за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество с постановяване на ново решение за потвърждаване на решението на митническия орган, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът в производството, Е. МБ ООД гр. Русе счита жалбата за неоснователна. Посочва, че в производството не било обосновано наличието на съмнения относно верността на декларираната митническа стойност. В отмененото решение на митническия орган неправилно била определена митническата стойност. Ответникът твърди, че е представил необходимите доказателства, но проверка в счетоводството на дружеството не била извършена. Намира за правилна преценката на съда за неизпълнение на императивните изисквания при прилагане на чл. 74, параграф 2, буква б) на Митническия кодекс на Съюза, като поради липсата на мотиви не е било възможно упражняването на правото му на защита. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че изводът на първоинстанционния съд за липса на необходимия анализ по чл. 141 от Регламент (ЕС) 2015/2447 е правилен, а следователно и изводът за липса на предпоставките по чл. 140, параграф 1 от същия регламент за определяне на митническата стойност по метода в чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013. Пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред първоинстанционния съд е било Решение рег. 32-226244/15.07.2021 г. към MRN 19BG002002006237R3 от 17.04.2019 г., издадено от Директора на ТД Северна морска в Агенция Митници. С решението е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираните стоки 1, 2 и 3 по посочената декларация, определена е нова митническа стойност на основание чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013, коригирана е митническата декларация по отношение на статистическата и митническата стойност и цената на стоките, и в резултат от корекциите на основата за изчисляваване на вземанията са определени дължими суми за доплащане 18 916,29 лева мито и 26 233,68 лева ДДС, ведно с лихва за забава върху размера на вземанията на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Датата на възникване на митническото задължение е определена на 17.04.2019 г. В мотивите на решението, издадено при повторна проверка на декларирането по чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 по посочената митническа декларация, е посочено, че митническите органи се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. За тази цел от дружеството са изискани допълнителни документи за нуждите на повторната проверка, но писмото е върнато непотърсено. След документално издирване, лицето не е намерено на адреса на управление и е приложен чл. 18а, ал. 9 и 10 от АПК и писмото е прието за редовно връчено на 20.11.2020 г. В обжалваното пред административния съд решение е посочено, че Е. МБ ООД е декларирало на режим допускане за свободно обращение с посочената митническа декларация 3 стоки, 2350 колета, общо 12 040 кг бруто, с държава на износ и произход Китай, условия на доставка CFR Варна, с обща фактурна стойност 16 455 щ.д. Към декларацията са били приложени фактура, опаковъчен лист, коносамент, декларация за стойността, фактура за терминално обслужване, за митническо представителство, платежни нареждания за платени мито и ДДС и договор за продажба. Стока 1 са спортни обувки от изкуствени материали, мъжки и дамски, с код по ТАРИК 6402190000, и декларирана митническа стойност 1,39 лева/чифт, 2,92 лева/кг. Справедливата цена на ЕС за същия код е 26,44 лева/кг. Стока 2 е дамски чехли от изкуствени материали, с код по ТАРИК 6402995000 и декларирана митническа стойност 1,39 лева/чифт, 1,59 лева/кг. Справедливата цена за ЕС за същия код е 9,35 лева/кг. Стока 3 е описана като дамски сандали от изкуствени материали, с код по ТАРИК 6402993100, декларирана митническа стойност 1,26 лева/чифт, 4,57 лева/кг. Справедливата цена на ЕС за същия код е 22,84 лева/кг. Предвид декларираните цени под справедливата цена, валидна за същите стоки в ЕС, митническият орган е приел, че възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Тъй като вносителят не е представил никакви документи в подкрепа на декларираната стойност и не е бил открит след продължително издирване, органът е обсъдил представените при декларирането доказателства. Посочил е, че сред тях липсват кореспонденция, оферта, заявка, платежни нареждания и други документи, които да установят цялата платена или подлежаща на плащане сума, което подсилва съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност на процесната стока.Позовал се е на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, за да отхвърли декларираната митническа стойност, и поради липсата на представени документи е преценил, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Поради това е приложил последователно методите по чл. 74, параграф 2, буква а), за който е приел, че е неприложим поради недостатъчно описание на стоките, и по буква б), за който е приел, че е приложим. Посочил е, че след направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Поради това приема като краен резултат, че за стока 1 следва да се приложи митническата стойност по MRN 18BG005800H0098849/26.09.2018 г., която е 7,50 лева/чифт, за стока 2 по MRN 19BG002002004474R1/19.03.2019 г., която е 1,21 лева/чифт, и за стока 3 по MRN 18BG002012H0044824/17.12.2018 г., която е 7,47 лева/чифт. При това положение е определил нова митническа стойност по чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока 1 - 71 160 лева, за стока 2 - 6 330,72 лева и за стока 3 63 106,56 лева. Тази нова митническа стойност е взета предвид при изчисленията и корекциите на декларираните данни, описани по-горе. За да отмени обжалваният административен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези на европейското право, и с целта на закона. За тази цел съдът посочва, че писмото с уведомление по чл. 26 от АПК за начало на административното производство е било връчено, но не и предходните писма, с които са изискани писмени доказателства. Връчването им не е било удостоверено по някои от начините в чл. 19а, ал. 3 от Закона за митниците, тъй като липсват доказателства за проведено документирано издирване на адресата. Във връзка с обосноваността на съмненията на митническите органи в декларираната митническа стойност, съдът посочва, че тежестта на доказването им е върху митническите органи, че съмненията следва да са надлежно мотивирани и деклараторът да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се обосновават съмненията. За тази цел счита, че митническият орган е следвало да даде обосновка на договорната стойност и да посочи данните, въз основа на които е изчислена новата договорна стойност. В случая изискването не е спазено, тъй като дружеството не е било запознато от митническите органи с релевантните към процедурата обстоятелства за определяне на митническата стойност. За обосноваване на съмненията намира, че позоваването на мотивите на решението по дело С-291/15 не е достатъчно, липсват данни за средностатистически договорни стойности на сходни или идентични стоки, а са посочени митнически стойности на такива. Намира още, че липсва анализ на данните, извлечени от органа служебно от базите данни СОМЕХТ и THESEUS, както и на вида на стоките по взетите за база декларации. Освен липсата на мотиви относно съмненията на митническите органи, съдът приема още, че липсват мотиви относно сходните характеристики на декларираните стоки по декларациите, послужили за определяне на новата митническа стойност, а те са индивидуализирани единствено с тарифното си класиране, което е идентично със спорните стоки. Поради това счита, че приложената стойност не е обоснована и не са били налице предпоставките по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Намира, че от събраните доказателства в съдебното производство са установени обстоятелствата относно осчетоводяването и плащането по фактурата, което съответства на стойността по митническата декларация. По тези съображения отменя обжалваното решение. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Настоящият касационен състав споделя изводите на съда, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното митническо производство, представляващо самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като дружеството не е било надлежно уведомено и е било лишено от възможността да участва в образуваното административно производството, което е довело до ограничаване на правото му на защита. Обосновано първоинстанционният съд е приел и че митническият орган не е мотивирал приложението на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което незаконосъобразно е определил нова митническа стойност на процесните стоки. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от регламента при последователно прилагане на методите в чл. 74, параграф 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2447 за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Няма обективиран анализ на характеристиките на приетите за сходни стоки, нито има данни как са определени за прилагане стойностите именно по тези декларации. Не е посочено и дали има обстоятелства, изискващи корекция за съобразяване на търговското равнище и/или количествата. Митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013. След запознаване с искането за спиране на производството до постановяване на преюдициално решение от Съда на ЕС по дело С-770/21, за което касаторът твърди, че е по сходен казус, настоящият състав намира, че фактите по случая са напълно различни с настоящите. Предмет на обжалване по адм.д. 11614/2020 г на Административен съд София град, по което е отправено запитването, е решение на митнически орган за корекция на декларирана по-висока митническа стойност на стока, чийто внос е регулиран на ниво ЕС по специални правила, включително фиксирана от Европейската комисия стойност при внос, и спор относно свързаността на купувача и продавача. При това положение не може да се направи извод, че отговорът на Съда на ЕС би бил от значение или от полза за разрешаване на настоящия спор. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 160 лева, за които са представени доказателства и които са под размера по чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, действала към датата на приключване на устните състезания по делото. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение,