Решение № 2126 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2017 г.

Решение № 2126 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. Л., гражданин на Иран, чрез адв. Д. Р. против решение № 3694/02.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4030/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. Р. Л., се явява лично и адв. Д. Р., която поддържа касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание и в писмени бележки по същество. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Д. С., която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на съдебното решение, съответно- неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Р. Л., гражданин на Иран против решение № 7661/31.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е счел, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на процесуално- правните разпоредби. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изложената бежанска история не може да обуслови преследването, заложено в легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същия, че спрямо него никой не е упражнил насилие или отправил каквато и да било заплаха, като дори цялото му семейство продължава да живее в Иран. В хода на административното производство, търсещият закрила е посочил, че в страната си на произход не е имал никакви проблеми, свързани с етнос и религия. Ако в действителност оспорващият е имал някакви проблеми, то тези проблеми не са били нито поради неговата етническа принадлежност, нито пък поради неговата религия, нито пък от проблеми с властите. Проблемите, които е имал, са обусловени от търговски взаимоотношения, а не на база религиозната му принадлежност. Наред с това, никъде в хода на административното производство чужденецът не е заявил, нито твърдял, че има издадена присъда поради религиозната му принадлежност, а само заповед за задържане по отношение на дейността, която е осъществял - търговска такава. Съдът е заключил, че така изложените обстоятелства не могат да доведат до извод, че спрямо търсещия закрила е упражнено каквото и да е преследване, защото от доказателствата по делото и от неговата бежанска история, не може да се установи, че е напуснал Иран поради преследване, основано на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения - чл. 4, ал. 3, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. При анализиране на бежанската история на оспорващия, административен съд е приел, че историята е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила, а заявените от оспорващия опасения имат личен характер. Съдът е приел за правилен решаващия извод на административния орган, че по отношение на оспорващия не са налице и основания за прилагане на хуманитарен статут. Разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ възпроизвежда разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. От събраните доказателства и най-вече от бежанската история на оспорващия, съдът е приел, че А. Р. Л. е напуснал страната си не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито поради заплаха от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а с цел да се установи в западна европейска държава с цел постигане на по- добри икономически и социални условия на живот. Съдът е счел, че не са представени и доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, а посочените от него причини да живее в България, безспорно имат само и единствено личен характер. Съдът е приел, че от приложената към делото справка за Иран, е видно, че в Иран няма въоръжен конфликт, но се наблюдават проблеми с правата на човека. Според официалната статистика 98 % от населението на Иран изповядва ислям, от които 91 % са последователи на шиизма. В Иран живее и около 2 % християнско население, което има свои представители в меджлиса (парламента). Християнството в Иран процъфтява много преди навлизането на исляма и почти във всеки по-голям ирански град има черква. В този смисъл съдът е счел, че дори да се приеме, че оспорващият е променил религията си, то това само по себе си не може да доведе до извод, че при завръщането си в страната на произход, той ще бъде подложен на каквото и да е преследване или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Административният съд е приел, че доводът на оспорващия, че административният орган не е обсъдил всички факти, свързани с личното му положение в страната му на произход, не се подкрепя от доказателствата по делото, като в контекста на всичко изложено е приел административния акт за законосъобразен, съответно- отхвърлил е жалбата срещу него. Настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С. град. О. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на процесуално- правните разпоредби. Административният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история на чужденеца. Правилно решаващият съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Р. Б. (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от А. Р. Л. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Правилно административният съд е счел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същия, че спрямо него никой не е упражнил насилие или отправил каквато и да било заплаха. Видно от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Действително по делото е представен в превод документ, установяващ, че чужденецът е бил задържан от официалните полицейски власти по повод възникнал конфликт, но никъде в хода на административното производство чужденецът не твърди, нито доказва че има издадена присъда поради религиозната му принадлежност, а само заповед за задържане по отношение на дейността, която е осъществял - търговска такава и възникнали оплаквания от неплащане на суми по договор за доставка на иранската армия. Друг довод, изложен от жалбоподателя чрез адв. Д. Р. в писмени бележки е, че чужденецът би бил преследван, ако се върне в родината си поради промяна на религията му в християнска, ще бъде преследван ако се завърне в родината си, поради което би било възникнал сериозен риск за здравето и живота му. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят представя пред касационната инстанция справка за актуалната ситуация в И. Р. И., изготвена от "Център за правна помощ - глас в България". По делото липсват данни, че чужденецът действително е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост. В този смисъл само и единствено представеното свидетелство за водно кръщение, както и представената за първи път декларация от християнска църква "Мисията / подписана от същия пастор И. К., подписал и свидетелството за водно кръщение / не доказват действителна промяна в религиозната му принадлежност, още повече, че свидетелството за кръщение е от 29.09.2016 г., а на проведеното на 19.01.2017 г. с чужденеца интервю, същият се определя като мюсюлманин - сунит и въобще не споменава за приемане на християнството. Състоянието на религиозните свободи в И. Р. И., както и нетолерантното отношение към изповядването на християнството, както е отбелязано в справката, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на чужденеца, ако не се установи, че той е напуснал държавата по произход поради основателен страх от преследване. В настоящия случай обаче жалбоподателят не е предоставил информация, от която да се направи заключение за осъществена по отношение на него сериозна, будеща основателен страх, репресия, както и за съществуването на реална опасност от тежки посегателства. Правилно АССГ е оценил изложената от чужденеца бежанска история, включително и в светлината на новопредставените доказателства, като недостоверна. Същата е изпълнена с взаимни противоречия, които, наред с обстоятелствата, при които чужденецът е задържан от българските власти - на Аерогара - С. с представен от него фалшив италиански паспорт, указват на други намерения у А. Л.- установяване в З. Е. по лични причини, но в никакъв случай не обосновават извод за напускане на страната му по произход поради преследване, репресии, опасност от тежки посегателства, заплахи за здравето и живота му др. по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение